Кой получава съобщенията по делото: Практическо приложение на чл. 39 от ГПК

В гражданското съдопроизводство правилното и навременно връчване на книжа е фундаментално условие за защита на правата на страните. Често срещан практически проблем е неяснотата кой именно субект следва да получи съобщението, особено когато има множество ищци или ответници, или когато страната е посочила специфичен адресат. Разпоредбата на чл. 39 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) регулира тези ситуации, като въвежда института на „съдебния адресат“ и „общия пълномощник“. Тя има за цел да опрости процесуалните действия на съда и да гарантира, че всички заинтересовани лица са надлежно уведомени за ходатайствата и решенията. Честотата на спорове по тази норма произтича от сложността на колективните искове и от чести грешки при определяне на лицата, които представляват страните в съдебната зала.

Какво точно казва разпоредбата

Нормата на чл. 39 ГПК е структурирана в четири алинеи, които изчерпателно описват механизма за връчване на съобщения в зависимост от процесуалното положение на страните.

Съгласно ал. 1, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – т.нар. съдебен адресат, или когато има пълномощник по делото, връчването се извършва задължително на това лице или на пълномощника. Това означава, че съдът не търси лично страната, ако тя е делегирала правото да получава кореспонденция.

Ал. 2 регламентира ситуацията с множественост на страните. Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички тях се издава едно единствено съобщение. В това съобщение се вписват имената на всички засегнати лица, което гарантира, че актът е адресиран към цялата група.

Ал. 3 предоставя на съда дискреционна власт при наличие на повече ищци или ответници, чиито интереси не са противоречиви. По искане на насрещната страна или по своя преценка, съдът може да задължи страните да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. В случай на неизпълнение на това задължение, съдът има право да им назначи представител за получаване на книжа, като разноските и рискът от това действие падат изцяло върху страните.

Накрая, ал. 4 защитава правата на процесуално недееспособните лица. Когато адресатът е такъв, съобщението се връчва на неговия законен представител, а не на самия недееспособен индивид.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че чл. 39 ГПК често се повдига като основание за касационно обжалване или в частни жалби, но съдът последователно тълкува нормата като процесуално-техническа, а не като материалноправна.

В Определение № 1528 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2234/2024 г., II г. о., съдът разглежда въпроси, свързани с разноските и представянето на списъци, като препраща към тълкувателно решение. Въпреки че цитира чл. 39 ЗН (Закон за нотариусите) в данните за делото, контекстът на решението подчертава, че процедурните изисквания за представяне на документи (като списък по чл. 80 ГПК) са абсолютни предпоставки за развитие на производството. Това подсказва, че стриктното спазване на процесуалните срокове и форми, включително тези за връчване и получаване на книжа, е критично за допустимостта на жалби.

В Определение № 3004 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3742/2023 г., I г. о., ВКС разглежда жалба, в която се твърди „очевидна неправилност“ на въззивното решение. Съдът подчертава, че очевидна неправилност налице само при особено тежки пороци, като прилагане на несъществуваща норма или грубо нарушение на логиката. Тъй като чл. 39 ГПК е ясна и императивна норма, грешка в прилагането ѝ (напр. връчване на грешно лице) би могла да се квалифицира като нарушение на основополагащи принципи, но само ако е довело до реално ограничаване на правото на защита. В конкретния случай ВКС не констатира такъв порок, като потвърждава, че изводите на съда са логични и съобразени с доказателствата.

В Определение № 3582 от 16.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1930/2025 г., I т. о., се разглежда спор по Закона за здравното осигуряване, но принципите за касационен контрол са идентични. ВКС напомня, че основанието „очевидна неправилност“ не е тъждествено с касационните основания по чл. 281 ГПК. То насочва към пороци, които могат да бъдат установени пряко от мотивите, без същинска проверка. Ако връчването по чл. 39 ГПК е извършено формално правилно, но страната твърди, че не е получила книжата, това не е „очевидна неправилност“, а фактическо твърдение, което не се проверява в касацията, освен ако не е доведено до нищожност.

В Определение № 830 от 01.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2223/2020 г., III г. о., се разглежда обезщетение за неимуществени вреди. Въпреки че цитираният чл. 39 тук е от Конституцията (КРБ), принципите за справедлив процес са общи. ВКС потвърждава, че мотивите на съда не са произволни, когато са съобразени с доказателствата и общоприетите стандарти. Това означава, че ако съдът е приложил чл. 39 ГПК, като е назначил представител по ал. 3, и е обосновал това с липсата на противоречиви интереси, това не е нарушение на правото на защита, а правилно прилагане на закона.

Чести грешки

При прилагането на чл. 39 ГПК страните и съдилищата допускат редица типични грешки, които водят до отлагане на делата или отхвърляне на жалби:

• Липса на актуализация на адреса: Страните често забравят да уведомят съда за промяна на съдебния адресат или пълномощник. Връчването на стария адресат се счита за валидно, дори страната да не е получила книжата реално.
• Неяснота при множественост: При множество ответници, ако не е посочен изрично общ пълномощник или съдебен адресат, съдът е длъжен да връчи на всеки отделно, което усложнява процеса. Грешка е да се очаква автоматично назначаване на представител по ал. 3 без искане или преценка на съда.
• Смесване на пълномощник и съдебен адресат: Пълномощникът има право да извършва процесуални действия, докато съдебният адресат само получава книжа. Връчване на пълномощник, който не е упълномощен да получава кореспонденция (ако пълномощното не съдържа такава клауза), може да е дефектно.
• Игнориране на недееспособността: Връчване на съобщение на процесуално недееспособно лице, вместо на неговия законен представител, е нищожно действие по смисъла на ал. 4.
• Необосновано искане за общ адресат: Насрещната страна често иска назначаване на общ представител по ал. 3, без да докаже, че интересите на страните не са противоречиви. Съдът не е длъжен да удовлетвори искането, ако има реален конфликт на интереси.

Как се води казусът

За страната, която иска да оптимизира процеса и да избегне грешки при връчването, е важно да действа проактивно. Първата стъпка е да се посочи в исковата молба или отговора изрично лице за съдебен адресат или пълномощник в седалището на съда. Това лице трябва да е надеждно и да има възможност да получава кореспонденция. При множество ищци, е препоръчително да се сключи споразумение за общ пълномощник и това да се впише в процесуалните документи, за да се избегне необходимостта от отделни връчвания.

За страната, която се брани и иска да оспори валидността на връчването, стратегията е различна. Ако е допусната грешка, тя трябва да се оспори незабавно чрез частна жалба срещу определението, с което съдът е приел връчването за валидно, или чрез жалба срещу решението, ако е доведено до лишаване от възможност за защита. Трябва да се докаже, че връчването не е извършено на лицата по чл. 39 ГПК, или че е нарушена ал. 4 при недееспособни лица. Важно е да се има предвид, че само формално нарушение, което не е засегнало правото на защита, рядко води до отмяна на акта.

Процесуални аспекти: Обжалване и срокове

Тъй като чл. 39 ГПК е процесуална норма, нарушенията ѝ се обжалват по специален ред. Определенията, с които съдът отказва да назначи общ представител по ал. 3, или с които определя съдебен адресат, са обект на частна жалба. Съгласно практиката, отразена в решения като Определение № 109 от 11.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 185/2020 г., I т. о. и Определение № 56 от 29.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 820/2018 г., II г. о., частните жалби срещу определения по чл. 274, ал. 3 ГПК (връзка с чл. 39) се разглеждат от по-горната инстанция.

Срокът за подаване на частна жалба е 7 дни от съобщаването на определението. Таксата за частна жалба е фиксирана и обикновено е в размер на 10 лв., освен ако не е предвидено друго за специфични производства. Важно е да се отбележи, че касационно обжалване на определения по чл. 39 ГПК е възможно само в изключителни случаи, когато има нарушение на основополагащи принципи, което е квалифицирано като „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2 ГПК, както е разгледано в Определение № 3004 от 14.06.2024 г. В повечето случаи, въпросите за връчването се решават на въззивна степен и не достигат до ВКС, освен ако не са свързани с нищожност на целия процес.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 39 ГПК

• Решение № 18 от 22.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г — По делото е установено, че на ищците като наследници на бившия собственик С.
• Решение № 95 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2020 г — Посочването на съдебен адресат е съдопроизводствено действие на страната, отправено към съда, поради което представителната власт за получаване на съобщения възниква с извършването на волеизявлението и достигането му до съда.