Може ли договорът да се прекрати или измени при рязка промяна на икономическите условия?

В търговската практика често възникват ситуации, при които сключените договори стават тежки или несправедливи за една от страните поради обстоятелства, които не са били предвидими в момента на подписването. Най-честите казуси включват рязко покачване на цените на строителните материали, валутни колебания или настъпване на глобални кризи, като пандемията от КОВИД-19. В такива случаи страните се обръщат към чл. 307 от Търговския закон (ТЗ), който предоставя съдебна защита срещу „прекалено тежко“ изпълнение на договорните задължения. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че прилагането на тази норма е строго ограничено и изисква доказване на конкретни, извънредни обстоятелства, а не просто на икономически затруднения.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 307 от ТЗ, в сила от 01.11.1996 г., установява правото на съда да намеси в договорните отношения по искане на една от страните. Съдът може да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, но само при кумулативно наличие на две условия. Първото е настъпването на обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят. Второто е, че запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Нормата не позволява автоматично прекратяване, а предоставя дискреционна власт на съда да прецени дали е по-справедливо договорът да се измени (напр. чрез промяна на цената) или да се прекрати напълно.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС разкрива строги критерии за допустимост на искането по чл. 307 ТЗ. Ето основните изводи, извлечени от конкретни съдебни актове:

1. Предвидимост на обстоятелствата. В Определение № 1228 от 16.04.2025 г. по т. д. № 2382/2024 г. на ВКС се приема, че обстоятелства, които са настъпили преди сключването на договора, не могат да се считат за непредвидими. В случая с предварителен договор за строителство, ищците не могат да се позовават на пандемията от КОВИД-19, тъй като към датата на сключване на договора (24.11.2020 г.) изпълнителят е бил наясно с извънредното положение. Съдът подчертава, че при сделки за бъдещ имот всяка страна поема стопански риск, свързан с обстоятелствата в периода на изпълнение.

2. Валутен риск и кредитни договори. В Определение № 175 от 30.03.2020 г. по т. д. № 1255/2019 г. на ВКС се разглежда иск за изменение на кредитен договор в швейцарски франкове. Въпреки че касаторите твърдят, че увеличението на курса е непредвидимо обстоятелство, ВКС не допуска касационно обжалване, тъй като въпросът за неравноправните клаузи е бил решен в предишни инстанции. Практиката показва, че валутният риск често се приема за поет от потребителя, освен ако не е доказана явна неравноправност на клаузата, която не е била съставена прозрачно.

3. Оценка на „особено тежкото“ положение. В Определение № 3336 от 10.12.2024 г. по т. д. № 1773/2024 г. на ВКС се уточнява, че за да се приложи чл. 307 ТЗ, не се изследва общото финансово състояние на страната, а само конкретният договор. Не е достатъчно да се твърди, че увеличението на цените на дейностите е довело до загуби, ако тези загуби са били покривани от други дейности. Ключово е да се докаже причинно-следствена връзка между извънредното обстоятелство и невъзможността за изпълнение, както и че изменението е „особено съществено“.

4. Давност и обществени поръчки. В Определение № 2863 от 4.11.2024 г. по т. д. № 787/2024 г. на ВКС се разглеждат претенции по договор за обществена поръчка. Въпреки че нормата е приложена в контекста на спорове за възнаграждения, ВКС подчертава, че за да има „очевидна неправилност“ в съдебния акт, трябва да е налице грубо нарушение на логиката или прилагане на несъществуващ закон. Обикновените разногласия по тълкуването на фактите не са основание за касация, което означава, че фактическата преценка за „тежестта“ на обстоятелствата остава в правомощията на въззивния съд.

Чести грешки

Страните, които претендират промяна на договора, често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

• Позоваване на предвидими рискове. Много често страните се опитват да прехвърлят обичайния стопански риск (напр. сезонни колебания в цените) като „непредвидимо обстоятелство“. ВКС твърдо отхвърля такива искания, ако рискът е бил поет доброволно при сключването на договора.
• Липса на причинно-следствена връзка. Не е достатъчно да се твърди, че е настъпило извънредно обстоятелство (напр. инфлация). Трябва да се докаже, че точно това обстоятелство е причинило невъзможност за изпълнение или прекомерна тежест, а не лошото управление на бизнеса.
• Игнориране на спецификата на сделката. При договори за бъдещо строителство или дългосрочни доставки, страните се предполага, че са предвидели възможността за промяна на условията. Позоваването на чл. 307 ТЗ в тези случаи е трудна задача, ако не са настъпили форсмажорни обстоятелства от изключителен характер.
• Недоказана „особена тежест“. Страните често представят само финансови отчети, показващи загуби, без да изолират ефекта върху конкретния договор. Съдът изисква преценка дали запазването на този конкретен договор е социално неоправдано, а не дали компанията като цяло е в криза.

Как се води казусът

За страната, която иска изменение или прекратяване на договора, стратегията трябва да бъде насочена към доказване на извънредния характер на обстоятелствата. Първата стъпка е да се идентифицира точно кога са настъпили промените и дали те са били напълно непредвидими за един добър търговец в момента на сключване на договора. Следва да се представят експертизи, които да покажат, че промяната в условията е довела до „особено тежко“ положение, което застрашава съществуването на бизнеса или прави изпълнението икономически абсурдно. Важно е да се докаже, че страната е положила усилия за смекчаване на последиците, преди да потърси съдебна намеса.

За страната, която се защитава, основният акцент трябва да бъде върху поетия стопански риск. Трябва да се подчертае, че търговската дейност по своята същност включва колебания, които са били предвидими или са били част от преговорите за цената. Ако договорът е сключен в период на криза или несигурност, това е силен аргумент, че страната е била наясно с възможните промени. Освен това, защитата трябва да оспори причинно-следствената връзка, като покаже, че затрудненията на ищеца се дължат на други фактори, а не на твърденото извънредно обстоятелство.

Процесуално, споровете по чл. 307 ТЗ често стигат до касационна инстанция, но ВКС рядко допуска касационно обжалване, ако въпросът е фактическа преценка. Както се вижда от цитираните определения, ВКС подчертава, че неговата роля е да уеднаквява практиката по правни въпроси, а не да преразглежда фактите. Следователно, страните трябва да формулират ясни правни въпроси от значение за изхода по спора, ако искат да получат достъп до касационен контрол. В противен случай, решението на въззивния съд става окончателно, което прави първата и втората инстанция критично важни за успеха на делото.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 307 ТЗ

• Определение № 3017 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 964/2025 г — Образувано е по касационна жалба на „Имсти“ЕООД против решение № 85/27.11.2024 г.
• Решение № 39 от г. на ВКС по т. д. № 1761/2023 г — Потребител е само физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.