Лъжесвидетелстване и подбуждане към него: кога чл. 290, ал. 1 от НК се прилага и кога не

В съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) заема централно място в делата за престъпления против правосъдието. Практическият спор, който често възниква пред съдилищата, се свежда до въпроса дали конкретното изказване или декларация представлява „потвърждаване на неистина“ или „затайване на истина“, което да е засегнало нормалното функциониране на правосъдната система. Честотата на тези казуси се дължи на сложността да се разграничи субективното възприятие на свидетеля от обективната истина, както и на въпросите за съучастие, когато лъжливите показания са резултат от подбуждане от трети лица.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на нормата, както е предоставен, гласи: „Чл. 290а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до т…“. Въпреки че предоставеният фрагмент е непълен и съдържа техническа неточност в номерирането (чл. 290а вместо чл. 290), същността на инкриминацията е ясна от контекста на цитираните решения. Престъплението се състои в две алтернативни действия: потвърждаване на неистина или затайване на истина. Действието трябва да е извършено в рамките на писмена декларация, представена пред съд. Санкцията предвижда лишаване от свобода, като горната граница в текста е прекъсната, но от практиката е известно, че тя е до три години.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС, базирана на 49 решения, разкрива няколко ключови правни извода, които определят границите на наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.

1. Засягане на правосъдната система като материален признак

В Решение № 440 от 12.08.2024 г. по н. д. № 97/2024 г. на ВКС, II н. о., НК, се приема, че за да е осъществено лъжесвидетелството като престъпление против правосъдието, то следва да е засегнало обществените отношения, които защитават нормалното функциониране на правосъдната система. Ключовият момент е, че деянието трябва да е попречило на правилното и обективно правораздаване. В конкретния случай, тъй като неверните обстоятелства не са повлияли при реализиране отговорността на подбудителя, деянието е признато за несъставомерно.

2. Подбуждането е съставомерно и преди образуване на досъдебно производство

В Решение № 113 от 23.06.2011 г. по н. д. № 606/2010 г. на ВКС, III н. о., НК, се тълкува връзката между подбуждането (чл. 20, ал. 3 от НК) и лъжесвидетелството. Съдът приема, че за съставомерността на деянието е без значение в кой момент подбудителят склонява лицето към лъжесвидетелстване. Същественото е, че даващият неверни показания е склонен от подбудителя и реализира указанията му, депозирайки ги пред надлежния орган. Дори действията да са извършени преди образуване на досъдебно производство, това не води до липса на съставомерност, стига показанията да са депозирани пред разследващия орган.

3. Неправилно тълкуване на правни категории от свидетел

В Решение № 576 от 9.01.2013 г. по н. д. № 2108/2012 г. на ВКС, III н. о., НК, се разглежда казус, в който свидетели са използвали термини като „владение“ и „демонстриране поведение на собственик“ без да разбират правното им съдържание. ВКС приема, че ако свидетелят правилно е възпроизвел своето възприятие за фактите, но то се окаже неточно с оглед употребената терминология или липса на правна грамотност, не може да се твърди, че е налице „потвърждаване на неистина“. Задача на органа е да проведе прецизен разпит, а не да закрепва правни категории, с които свидетелите не биха могли да боравят. При липса на умишлено съзнание за неистинност, деянието е несъставомерно.

4. Приложение на чл. 55 от НК и преминаване към по-леко наказание

В Решение № 50180 от 4.01.2023 г. по н. д. № 635/2022 г. на ВКС, I н. о., НК, се разглежда въпросът за индивидуализацията на наказанието. ВКС приема, че при липса на отегчаващи обстоятелства и наличие на изключително смекчаващи (като изминало време), съдът може да приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и да наложи различно по вид наказание – „пробация“, вместо предвиденото в чл. 290, ал. 1 НК лишаване от свобода. Това е допустимо, когато предвиденото минимално наказание е несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянието.

5. Отговорност за подбудителство при липса на пряко влияние

Отново в Решение № 440 от 12.08.2024 г. се подчертава, че ако неверните обстоятелства, възпроизведени от подбудителя, не са повлияли при реализиране отговорността на лицето, което ги е депозирало, или не са засегнали предмета на доказване в основното производство, деянието е несъставомерно. Това води до оправдаване на подбудителя по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Чести грешки

При прилагането на чл. 290, ал. 1 от НК съдилищата и страните често допускат следните грешки:

• Смесване на фактическа грешка с умишлено лъжесвидетелстване. Грешка е да се третира като престъпление неточното възпроизвеждане на факти, дължащо се на лош памет, непълно възприятие или непознаване на правни термини, ако няма доказано умишлено съзнание за неистинност (Решение № 576 от 9.01.2013 г.).
• Игнориране на връзката с предмета на доказване. Не всяка лъжа в съда е наказуема по чл. 290 НК. Грешка е да се осъди свидетел за лъжа по второстепенен въпрос, който не е повлиял на изхода на делото или на нормалното функциониране на правосъдието (Решение № 440 от 12.08.2024 г.).
• Неправилно прилагане на чл. 55 НК. Съдилищата понякога прилагат чл. 55, ал. 1, т. 1 НК (наказание под минимума) за чл. 290 НК, въпреки че в санкцията на тази норма не е предвиден минимален размер, който да може да се редуцира по този начин. Правилният път е прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК за преминаване към по-лек вид наказание (Решение № 50180 от 4.01.2023 г.).
• Подценяване на ролята на разследващия орган. Грешка е да се търси отговорност на свидетел, чиито показания са били диктувани или манипулирани от следовател, който е вписал в протокола правни изводи вместо фактическите изявления на свидетеля (Решение № 576 от 9.01.2013 г.).
• Неотразяване на смекчаващите обстоятелства. Съдебните актове често не посочват изрично липсата на отегчаващи обстоятелства или не мотивират достатъчно защо е приложено смекчаващо обстоятелство, което затруднява касационната проверка (Решение № 50180 от 4.01.2023 г.).

Как се води казусът

За страната, която е обвинена в лъжесвидетелстване или подбуждане към него, стратегията за защита трябва да се фокусира върху няколко ключови аспекта. Първо, трябва да се докаже липса на умишлено съзнание за неистинност. Това може да стане чрез експертизи или свидетелски показания, които показват, че лицето е действало в заблуда или е използвало термини, които не е разбирало правно (както в Решение № 576 от 9.01.2013 г.). Второ, трябва да се анализира дали лъжливите показания са имали реално влияние върху съдебния процес. Ако те не са попречили на обективното правораздаване, съставът на престъплението липсва (Решение № 440 от 12.08.2024 г.). Трето, при наличие на състав, защитата следва да настоява за прилагане на чл. 55 НК, особено ако е изминало дълго време от деянието, за да се постигне преминаване към по-леко наказание като пробация (Решение № 50180 от 4.01.2023 г.).

За страната, която се брани или търси отговорност (например частен тъжител или прокуратура), акцентът трябва да е върху доказването на умишления характер на деянието. Трябва да се демонстрира, че лицето е знаело, че говори неистина, или е съзнателно затаило истина. Особено внимание трябва да се обърне на връзката между подбудителя и свидетеля, като се докаже, че подбуждането е довело до реално депозиране на лъжливи показания пред надлежния орган, независимо от това дали досъдебното производство е било вече образувано (Решение № 113 от 23.06.2011 г.).

Процесуални аспекти

Производството по тези казуси обикновено преминава през всички инстанции. Касационното производство пред ВКС се образува по жалба или протест на основание чл. 346 от НПК. В някои случаи, както в Решение № 576 от 9.01.2013 г., производството може да бъде по реда на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по искане на Главния прокурор за възобновяване. Решенията на ВКС по тези казуси са окончателни и не подлежат на обжалване. Таксите и сроковете следват общите правила за наказателно производство, като касационният протест или жалба трябва да съдържат конкретни оплаквания за нарушение на материалния закон или процесуални нарушения, които са съществени за изхода на делото.

Допълнителна практика от базата данни на кантората

От анотираната база данни на кантората по разпоредба чл. 290 НК са индексирани и следните решения:

[VAS] Решение № 10163 / 23.07.2020 (адм. д. № 641/2020 г.) — Решение № 10163 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 641/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова чл. 209, т. 3 АПК, чл. 290 НК, чл. 321 НК, чл. 21 ЗЗК, чл. 29 ЗЗК, чл. 49 ЗЗК Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК като обща разпоредба в приложното поле на защита на конкуренцията забранява нелоялната конкуренция, представляваща всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Фактическият състав на чл.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 290 НК

• Решение № 348 от 10.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1132/2013 г — Необходимо е да се извърши цялостна и задълбочена проверка и оценка на събрания доказателствен материал като се обоснове кои са относимите обстоятелства, които установяват, както и да се изложат подробни съображения кои и защо следва да бъдат приети или отхвърлени.
• Решение № 254 от г. на ВКС по н. д. № 723/2012 г — В искането се излагат доводи, че при второто по ред въззивно разглеждане на делото не са били спазени дадените от ВКС на РБ указания, като съдът не е обсъдил всестранно и пълно събрания доказателствен материал, а е подходил избирателно към доказателствата в подкрепа на обвинителната теза.