Компетентност на общото събрание в ООД: Практически въпроси по чл. 137, ал. 1 от Търговския закон

Разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) определя изключителната компетентност на общото събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност (ООД). В правната практика често възникват спорове относно валидността на решения, взети от управителя без предварително съгласие на общото събрание, или обратното – оспорване на решения на общото събрание поради процесуални нарушения. Тези казуси са особено чести при промяна на капитала, изключване на съдружници, отчуждаване на недвижими имоти и предявяване на искове за имуществена отговорност срещу управителя. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща десетки решения, формира ясни критерии за прилагане на нормата, които са от съществено значение за сигурността на правния оборот.

Какво точно казва разпоредбата

Член 137, ал. 1 от ТЗ изброява конкретните въпроси, по които общото събрание взема решения. Те включват: изменение и допълване на дружествения договор; приемане и изключване на съдружници, както и даване на съгласие за прехвърляне на дял; приемане на годишния отчет и разпределяне на печалбата; намаляване и увеличаване на капитала; избор и освобождаване на управителя; откриване и закриване на клонове; придобиване и отчуждаване на недвижими имоти; предявяване на искове срещу управителя или контрольора; и вземане на решения за допълнителни парични вноски.

Алинея 2 установява принципа, че всеки съдружник има брой гласове, равен на неговия дял в капитала, освен ако в договора не е предвидено друго. Алинея 3 регламентира необходимите мнозинства: за т. 1, 2 и 9 се изисква мнозинство повече от три четвърти от капитала; за т. 4 (капиталови промени) – единодушие; за останалите решения – обикновено мнозинство повече от половината от капитала. Изключваният съдружник не гласува, а дялът му се приспада от капитала при изчисляване на мнозинството.

Алинея 4 въвежда строга форма за решенията по т. 2, 4, т. 5 (първо предложение – избор на управител) и т. 7 (недвижими имоти). За тях се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в договора е предвидена писмена форма. Алинея 5 предвижда нищожност на решения, приети в нарушение на изискванията за форма по ал. 4. Алинея 6 допуска гласуване чрез представител само при изрично писмено пълномощно, с изключение на юридически лица и законни представители.

Как съдилищата прилагат нормата

Практиката на ВКС разкрива нюанси в тълкуването на компетентността и формата на решенията.

Първо, по отношение на предявяването на искове срещу управителя (чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ), ВКС приема, че решението на общото събрание е предпоставка за допустимостта на иска по чл. 145 ТЗ. В Определение № 192 от 4.04.2022 г. по т. д. № 900/2021 г. на ВКС, II т. о., съдът потвърждава, че искът за имуществена отговорност е предявен в изпълнение на такова решение, като спецификата на преобразуването на дружеството не променя тази логика. Аналогично, в Определение № 620 от 26.02.2025 г. по т. д. № 836/2024 г. на ВКС, II т. о., се приема, че датата, на която е взето решението за водене на иск, е ирелевантна, стига решението да е материализирано и автентично към момента на приключване на устните състезания, дори и да е оспорена датата на протокола.

Второ, по въпроса за отчуждаването на недвижими имоти (чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ), Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, установява, че решението на общото събрание не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка, сключена от управителя. Управителят действа като волеизявящ орган, изпълнявайки вече формираната воля на общото събрание. Това означава, че липсата на такова решение не води автоматично до нищожност на сделката с трети лица, но може да породи вътрешноправни последици за управителя.

Трето, относно изискването за форма, ВКС подчертава строгостта на ал. 4 и 5. Решенията по т. 7 (недвижими имоти) изискват нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието. Нарушението на това изискване води до нищожност на решението, което е самостоятелно основание за оспорване, независимо от материалноправната обоснованост на самото решение.

Четвърто, при промени в капитала (т. 4), изискването за единодушие е императивно. В Определение № 548 от 19.02.2025 г. по т. д. № 2128/2024 г. на ВКС, II т. о., се разглеждат въпроси, свързани с приложението на чл. 137, ал. 1 ТЗ в контекста на капиталови промени, където липсата на единодушие води до недействителност на решението.

Пето, по отношение на избора на управител (т. 5), ВКС в Определение № 4486 от 9.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2426/2024 г., IV г. о., разглежда въпроси, свързани с компетентността на общото събрание, като потвърждава, че това е изключителна негова прерогатива, която не може да бъде делегирана на управителя или друг орган.

Чести грешки

• Липса на нотариално удостоверяване: Най-честата грешка е пропускането на нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието за решения по т. 2, 4, 5 (първо предложение) и 7. Това води до нищожност на решението съгласно чл. 137, ал. 5 ТЗ.
• Неправилно изчисляване на мнозинството: При изключване на съдружник, неговият дял трябва да се приспадне от общия капитал при изчисляване на необходимото мнозинство. Игнорирането на това правило води до формална недействителност.
• Гласуване без пълномощно: Използването на представител без изрично писмено пълномощно (за физически лица) е нарушение на чл. 137, ал. 6 ТЗ и може да доведе до оспорване на решението.
• Приравняване на компетентностите: Управителят не може да взема решения по въпроси от изключителната компетентност на общото събрание, дори и да смята, че те са от полза за дружеството.
• Игнориране на правото на изслушване: При решения по трудови и социални въпроси, липсата на изслушване на представителя на персонала (чл. 137, ал. 7 ТЗ) е процесуално нарушение.

Как се води казусът

За страната, която иска оспорване на решение:

1. Проверете дали решението попада в обхвата на чл. 137, ал. 1 ТЗ. Ако не, компетентността е на управителя.
2. Ако решението е по т. 2, 4, 5 (първо предложение) или 7, проверете дали е спазена изискваната форма (нотариално удостоверяване). Ако не е, заявете нищожност на решението.
3. Проверете дали е спазено изискваното мнозинство (три четвърти, единодушие или обикновено). При изключване, проверете дали дялът на изключвания е приспадан.
4. Предявете иск за установяване на нищожност или унищожаване на решението в зависимост от характера на нарушението, спазвайки сроковете по чл. 138 ТЗ.

За страната, която се брани (поддържа решението):

1. Докажете, че решението е взето от компетентния орган – общото събрание.
2. Представете протокола с нотариално удостоверяване, ако се отнася за т. 2, 4, 5 или 7.
3. Докажете, че е спазено изискваното мнозинство, като представите списък на присъстващите съдружници и техните дялове.
4. Ако се твърди нарушение на правото на представителство, докажете наличието на валидно писмено пълномощно.
5. В случай на иск по чл. 145 ТЗ, докажете, че решението за предявяване на иск е взето от общото събрание, като датата му може да бъде коригирана, ако съдържанието е автентично.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 137 ТЗ

• Решение № 172 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2179/2014 г — При липса на воля на вносителя-собственик на апортираната вещ за внасянето й в капитала на търговското дружество, апортът би бил нищожен на основание чл.
• Решение № 6213 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3534/2014 г — Дори при идентичност на физическото лице – управител и едноличен собственик на капитала, заявлението за участие в търга не изключва необходимостта от наличие на решение на едноличния собственик най-малкото заради специфичното изискване за форма, прогласено с разпоредбата на чл.