Какво включва правото на ползване по чл. 56 от Закона за собствеността и как се защитава в съда?

Правото на ползване е едно от най-честите вещни права, които възникват в практиката, особено в контекста на наследствени спорове, брачни отношения или договорни отношения между роднини. Практическият проблем, който често достига до Върховния касационен съд (ВКС), е неяснотата относно обхвата на това право. Страните в спора често не разбират, че ползвателят не е собственик, а има ограничени правомощия. Честите конфликти възникват, когато собственикът иска да промени предназначението на имота, или когато ползвателят твърди, че правото му се разпростира и върху нови пристройки, или когато възниква спор за добивите. Нормата на чл. 56 от Закона за собствеността (ЗС) е ключова за разрешаването на тези казуси, тъй като тя очертава границите между собствеността и ползването.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗС дефинира същността на вещното право на ползване. Според буквалния текст, правото на ползуване включва две основни правомощия:

1. Правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение.
2. Правото да се получават добиви от нея.

Ключовото ограничение, заложено в същия текст, е, че тези действия трябва да се извършват „без тя да се променя съществено“. Това означава, че ползвателят не може да извършва действия, които водят до съществена промяна в физическата или юридическа същност на вещта. Текстът продължава с изрична забрана: „Ползувателят не може да отчуждава сво…“ (текстът е непълен в предоставения материал, но смисълът е ясен – забрана за отчуждаване на правото на ползване). Тази норма е императивна и очертава минималното съдържание на правото, което не може да бъде разширено чрез тълкуване, противно на волята на законодателя.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд е формирал устойчива практика, която изяснява приложението на чл. 56 ЗС в различни хипотези. Ето основните изводи от анализирани решения:

В Решение № 13 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на I г. о. на ВКС се потвърждава, че вещното право на ползване включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и да се получават добивите от същата, без тя да се променя съществено. Съдът подчертава, че ползвателят може да упражнява правото лично или чрез другиго, но винаги в рамките на това ограничение. Това решение е фундаментално за разграничаването на ползването от собствеността, особено когато се предявяват искове по чл. 108 ЗС.

В Определение № 50050 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 3280/2022 г. на I г. о. на ВКС се разглежда въпросът дали правото на ползване се разпростира и върху помещения, пристроени към сградата след неговото учредяване. ВКС отхвърля касационното обжалване, като посочва, че ако не е твърдяно сградата да е била пристроявана след учредяването на правото на ползване, подобни доводи не могат да обосноват наличие на основание за касационно обжалване. Това означава, че обхватът на ползването е фиксиран към момента на учредяването, освен ако не е доказано друго.

В Определение № 1314 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 4654/2022 г. на II г. о. на ВКС се разглежда връзката между чл. 56 ЗС и искове по чл. 108 ЗС (владение) и чл. 59, ал. 3 ЗС. Съдът потвърждава, че ако въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон и не е очевидно неправилно, касационното обжалване не се допуска. Тук се акцентира върху процесуалната преклузия – ако страната не е представила доказателства своевременно, съдът не е длъжен да ги обсъжда, дори и да се позовава на чл. 56 ЗС.

В Определение № 763 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 3782/2022 г. на II г. о. на ВКС се разглежда въпросът за движимост и недвижимо имущество, свързан с чл. 56 ЗУТ и чл. 110 ЗС, но с пряко влияние върху ползването. ВКС приема, че когато се преценява дали даден обект е недвижим имот, е от значение дали е възможно неговото демонтиране и монтиране на друго място, а не дали може да се премести в цялост. Това има значение за ползвателя, който не може да претендира за обекти, които са станали част от имота по начин, който ги прави неразделна част от него, ако това променя съществено вещта.

В Решение № 644 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 6295/2007 г. на I г. о. на ВКС се подчертава, че правото на ползване е вещно право, което обхваща правото на ползвателя да използува вещта. Това решение е по-старо, но остава актуално за определяне на вещния характер на правото, което го прави противопоставимо на трети лица, за разлика от задължителните права.

Чести грешки

При воденето на спорове, свързани с чл. 56 ЗС, страните често допускат следните грешки:

• Смесване на ползване и собственост: Ползвателите често твърдят, че имат право да разпореждат с имота (да го продават или даряват), което е забранено от чл. 56 ЗС. Правото на ползване не включва правото на отчуждаване.
• Неправилно тълкуване на „съществена промяна“: Собствениците понякога твърдят, че всяка промяна е забранена, докато съдът допуска незначителни подобрения, които не променят предназначението. Обратно, ползвателите често извършват пристройки, които променят съществено имота, без да имат право на това.
• Игнориране на предназначението на вещта: Ако имотът е предназначен за жилищно ползване, ползвателят не може да го използва за търговска дейност, ако това променя неговото предназначение, дори и да не се променя физически.
• Непредставяне на доказателства за добивите: Ползвателите често претендират добиви, но не доказват, че те са естествени или граждански плодове на вещта, а не резултат от чужда дейност или инвестиция.
• Процесуални грешки: Както се вижда от Определение № 1314 от 30.05.2023 г., много често страните не представят доказателства в първоинстанционното производство и се опитват да ги въведат по-късно, което води до отхвърляне на искането за касационно обжалване поради процесуална преклузия.

Как се води казусът

За страната, която претендира право на ползване (ползвателят), стратегията трябва да бъде фокусирана върху доказването на учредяването на правото и неговия обхват. Необходимо е да се представят документи, удостоверяващи правото (нотариален акт, договор, съдебно решение). Ползвателят трябва да докаже, че е използувал имота съгласно неговото предназначение и е получавал добиви. Ако има спор за пристройки, трябва да се докаже, че те са съществували към момента на учредяване или че са били одобрени от собственика, без да променят съществено вещта.

За страната, която се брани (собственикът), целта е да докаже, че ползвателят е превишил правомощията си. Това може да стане чрез доказване, че ползвателят е извършил действия, които променят съществено имота (напр. събаряне на стени, промяна на предназначението). Собственикът може да предяви иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението, ако ползването е прекратено или ако е извършено нарушение. Важно е да се обърне внимание на процесуалните срокове и да се представят всички доказателства своевременно, за да се избегне преклузия.

В случай на касационно обжалване, както се вижда от предоставените определения, ВКС проверява дали има противоречие с практиката или очевидна неправилност. Ако въпросът не е бил поставен в предходните инстанции, той не може да бъде разгледан от ВКС. Следователно, изчерпателността на фактическата обстановка в първите две инстанции е критична за успеха на делото.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 56 ЗС

• Решение № 56 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 6153/2007 г — Последният представлява обект на собственост, върху който се разпростира правото на ползуване, което в хипотезата на чл.
• Решение № 358 от г. на ВКС по гр. д. № 714/2008 г — Правото на ползуване, предоставено по реда на ПМС № 76/1977 г.