Регистрация на брачни договори и режим на имуществените отношения: Практика на Върховния касационен съд

В практиката на българските съдилища често възникват спорове, свързани с доказателствената сила и публичността на брачните договори и промените в имуществения режим между съпрузите. Въпреки че действащият текст на чл. 19 от Семейния кодекс (СК) предвижда създаването на централен електронен регистър, значителна част от делата, разглеждани от Върховния касационен съд (ВКС), се отнасят до прилагането на предишната редакция на тази норма (чл. 19 СК, отменена), която е била ключова за определяне на собствеността и за защита на трети лица. Практиката показва, че липсата на правилно регистриране или отбелязване на промени в режима може да доведе до тежки правни последици, включително загуба на права върху имоти или признаване на сделки за недействителни. Настоящият материал анализира устойчивата съдебна практика, базирана на конкретни решения на ВКС, за да изясни как нормата се прилага в реални казуси.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 19 от СК регламентира процедурата по регистрация на брачните договори и приложимия законов режим. Съгласно ал. 1, тези актове се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията. Това създава публичност и правна сигурност за трети лица, които влизат в правни отношения със съпрузите.

Ал. 2 определя механизма за регистрация. Тя се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, където се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд. Това гарантира, че информацията за брачния статус и режима е актуална и достъпна за съдебните и административните органи.

Ал. 3 регламентира процедурата при промяна на режима. Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак. Регистрирането им става по реда на ал. 2, въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 или по чл. 27, ал. 2 и 3 от СК. Това осигурява проследимост на правните промени във времето.

Ал. 4 установява публичния характер на регистъра. За справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет. Това позволява на всеки заинтересован субект да провери имуществения статус на лицата, с които сключва сделки.

Ал. 5 делегира правомощието за определяне на реда за водене и съхранение на регистъра на министъра на правосъдието чрез наредба. Тази разпоредба е важна за административното изпълнение на закона, но същността на правната защита се крие в предходните алинеи.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВКС показва, че нормата често се разглежда в контекста на спорове за собственост, делба и защита на добросъвестни трети лица. Ето конкретни изводи от практиката:

В Определение № 97 от 02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 7146/2014 г., I г. о., съдът разглежда въпроси, свързани с презумпцията за съвместен принос и трансформация на лични средства. Въпреки че цитира чл. 19 СК (отм.), съдът подчертава, че участието на близки със свои средства не оборва презумпцията за съвместен принос. Решението потвърждава, че допускането до касация не е обосновано, когато въззивният съд е приложил правилно материалния закон, дори ако е позовал отречена практика като допълнителен аргумент. Това показва, че процесуалните изисквания за допускане са строги и не всяко позоваване на чл. 19 СК е основание за касационно обжалване.

В Решение № 1147 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2007 г., IV г. о., съдът отменя въззивно решение в частта, касаеща делба на имоти. В мотивите се посочва, че ако обектите нямат самостоятелно съществуване, те са изключени от гражданския оборот като отделни вещи. В този контекст чл. 19 СК (отм.) е цитиран като част от правната рамка, но акцентът е върху материалноправните условия за делба. Съдът изяснява, че липсата на валидно сезиране за самостоятелна вещ прави иска недопустим, което е важно за страните, които разчитат на имуществения режим за защита на правата си.

В Определение № 581 от г. на ВКС по гр. д. № 1216/2012 г., IV г. о., съдът разглежда въпроса за добросъвестността на трето лице по чл. 135 ЗЗД. Чл. 19 СК е посочен като приложима норма. Съдът приема, че несъгласието с изводите на въззивния съд относно оборването на презумпцията за знание не е основание за допускане на касация по чл. 280 ГПК. Това означава, че фактическата преценка дали лицето е знаело за имуществения режим (чрез регистъра или по друг начин) е в компетентността на въззивния съд и не подлежи на касационен контрол, освен ако не е допуснато съществено нарушение на закона.

В Решение № 460 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2008 г., IV г. о., съдът отхвърля иск за прогласяване на нищожност поради симулация. Чл. 19 СК (отм.) е цитиран в заглавието. Съдът приема, че договорният документ не може да разпростре силата си спрямо неучастващите в него страни. В случая признанието в декларация не обвързва съпругата, която не е подписала документа. Това подчертава важността на формалните изисквания и публичността на актовете, свързани с имуществения режим.

Чести грешки

1. Пренебрегване на изискването за регистрация: Страните често сключват брачни договори или променят режима, но не следят дали те са правилно регистрирани в Агенцията по вписванията. Липсата на регистрация може да доведе до неупоменателност спрямо трети лица.

2. Неправилно тълкуване на публичността: Трети лица често твърдят, че не са знаели за имуществения режим, въпреки че той е бил публично достъпен. Съдилищата прилагат строги критерии за добросъвестност и често приемат, че публичността на регистъра (или на предишните регистри) предполага знание.

3. Смесване на материалноправни и процесуални въпроси: Страните често подават касационни жалби, позовавайки се на чл. 19 СК, без да формулират ясно правен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Както се вижда от Определение № 97 от 17.02.2015 г., това води до отказ за допускане до касация.

4. Игнориране на изискванията за форма: При промяна на режима или сключване на брачен договор, страните понякога не спазват изискванията за нотариална форма или за представяне на необходимите документи пред общината, което прави актовете недействителни или неупоменателни.

Как се води казусът

За страната, която претендира права върху имот, базирайки се на брачен договор или променен режим, е критично да представи доказателства за правилното регистриране на акта. Трябва да се извадят удостоверения от Агенцията по вписванията или от общината, които потвърждават, че уведомлението е било изпратено и регистрирано. Ако става въпрос за трето лице, което оспорва сделка, то трябва да докаже, че е било добросъвестно и не е знаело за имуществения режим, въпреки публичността му. Това е трудно доказателство, което изисква представяне на конкретни обстоятелства, обосноваващи липсата на знание.

За страната, която се брани, стратегията включва доказване на публичността на имуществения режим. Трябва да се представят данни от регистъра, които показват, че информацията е била достъпна за всеки заинтересован субект. Освен това, е важно да се оспорят твърденията за симулация или недействителност, като се позове на принципа, че договорният документ обвързва само подписалите го лица, както е прието в Решение № 460 от 29.07.2009 г.

Важно е да се отбележи, че много от цитираните решения се отнасят до отменения чл. 19 СК. Прилагането на действащия текст изисква внимание към новия електронен регистър. Въпреки това, принципите за публичност, добросъвестност и формални изисквания остават валидни. При касационно обжалване, страните трябва да формулират ясно правен въпрос, който е от значение за развитието на правото, тъй като фактическите преценки на въззивния съд обикновено не се преразглеждат от ВКС, освен при съществени нарушения на закона.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 19 СК

• Решение № 341 от г. на ВКС по гр. д. № 177/2010 г — Именно с оглед изясняването на делото от фактическа страна и описаните задължения на съда, разпоредбата на чл.
• Решение № 224 от г. на ВКС по гр. д. № 177/2010 г — След като прецени тяхната относимост към предмета на спора, въззивният съд, с определението си по чл.