Презумпцията за собствено владение по чл. 69 от Закона за собствеността: Практическо приложение и доказателствена тежест

В правната практика на Върховния касационен съд (ВКС) разпоредбата на чл. 69 от Закона за собствеността (ЗС) заема централно място при спорове за собственост, особено когато става въпрос за придобивна давност или делба. Тази норма установява фундаментална правна презумпция, която значително облекчава доказателствената тежест на лицето, което фактически държи вещта. Практическият спор, който най-често възниква, е дали държането на имот или движима вещ се осъществява с намерението за собственик, или е подчинено на друго правоотношение (наем, заклад, съсобственост, наследствено право). Честотата на прилагането на тази норма се дължи на факта, че в много случаи липсват писмени документи, удостоверяващи правото на собственост, и съдът разчита на фактическото състояние на владението като индикатор за правото.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на действащата норма е кратък, но правно натоварен. Чл. 69 ЗС предвижда: „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за друг.“

Разпоредбата не съдържа алинеи, а представлява единно изречение, което създава обратима правна презумпция. Тя се състои от два основни елемента:

1. Презумпцията за собствено владение: Самият факт на владене (фактическата власт над вещта) се тълкува от закона като владение „като своя“. Това означава, че съдът не изисква от владельца да доказва активното си намерение за собственик (намерение да държи вещта за себе си) в първоначалния етап на процеса. Правото се предполага, докато не бъде опровергано.
2. Опровергване на презумпцията: Презумпцията пада, ако се докаже, че вещта се държи „за друг“. Това доказване е в тежестта на лицето, което оспорва правото на владельца. Доказателствата за държане за друг обикновено са свързани с наличие на договорни отношения (наем, комодат), семейни или наследствени връзки, при които владението е подчинено на правото на трето лице или на общо право.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС, базиран на предоставените актове, разкрива няколко ключови направления в тълкуването на чл. 69 ЗС.

1. Взаимодействие с придобивната давност и делба. В Решение № 728 от 4.12.2025 г. по гр. д. № 4783/2024 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, съдът разглежда иск за признаване на собственост на основание давностно владение. В този казус ВКС отменя въззивното решение и признава собствеността на ищеца М. В. М. върху идеални части от жилищен етаж. Решението подчертава, че когато владението е осъществявано отлице, което не е признато за съсобственик или държател за друг, презумпцията на чл. 69 ЗС подкрепя претенцията за собственост чрез давност, стига да са изтекли необходимите срокове. Съдът осъжда ответника да предаде владението, потвърждавайки, че липсата на доказателства за държане „за друг“ е критична за успеха на иска.

2. Границите на силата на пресъдено нещо (СПН) при смяна на придобивното основание. В Определение № 366 от 3.07.2019 г. по гр. д. № 630/2019 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, се разглежда въпросът дали отхвърлен иск за собственост, основан на административен акт (ЗТСУ), пречи на нов иск, основан на придобивна давност. ВКС приема, че не е налице пререшаване на въпроса за собствеността в нарушение на чл. 298 ГПК, тъй като придобивното основание е различно. Въпреки че в текста на определението акцентът е върху процесуалните пречки, нормата на чл. 69 ЗС е цитирана като част от материалноправната рамка, която позволява на ищците да претендират право на собственост на „друго, непредявено по приключилото дело, придобивно основание“. Това означава, че презумпцията за собствено владение може да бъде активизирана в нов процес, дори ако предишен иск е бил отхвърлен по други основания.

3. Делба на имоти и статутът на обектите. В Определение № 415 от 31.01.2024 г. по гр. д. № 37/2023 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, се допуска касационно обжалване по иск за делба, основан на чл. 69 ЗС. Казусът засяга сгради, изградени в урегулиран поземлен имот. ВКС разграничава допустимостта на делбата за различни обекти. В частта, касаеща склад, искът е отхвърлен, докато за жилищните сгради делбата е допусната. Този акт илюстрира, че чл. 69 ЗС се прилага и в контекста на делбени производства, където съсобствениците претендират, че държат определени части като свои, а не като общи. Решението зависи от това дали обектът е самостоятелен и дали владението е изключително.

4. Наследствено владение и „преобръщане на владението“. Един от най-важните аспекти на практиката е разгледан в Определение № 4393 от 3.10.2024 г. по гр. д. № 4778/2023 г. на ВКС, Второ гражданско отделение. Тук ВКС припомня Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК. Съдът приема, че наследникът, който владее имота, по принцип държи вещта като обща (заедно с останалите наследници), а не като своя. За да се приложи презумпцията на чл. 69 ЗС и да се придобие собственост чрез давност, наследникът трябва да демонстрира на останалите сънаследници, че владее за себе си (преобръщане на владението). В конкретния казус ВКС потвърждава, че липсата на данни за такава промяна в намерението означава, че презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана. Фактът, че един от наследниците е получил нотариален акт по обстоятелствена проверка, не е достатъчен, ако фактическото владение е било осъществявано от всички наследници или ако не е било заявено изключително владение спрямо тях. Това е класически пример за това как чл. 69 ЗС не работи автоматично при наследствени общности.

5. Владение в рамките на семейни или съсобственически отношения. В други актове, като Определение № 3983 от 8.12.2023 г. и Определение № 50397 от 7.10.2022 г., ВКС продължава да прилага същия принцип: презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание, но в отношенията между съсобствениците или членовете на семейството, тя е силно ограничена. Ако лицето е влязло във владение с разрешението на друг собственик или като част от общо домакинство, се предполага, че то държи за другия, докато не докаже обратното с ясни и недвусмислени действия.

Чести грешки

При прилагането на чл. 69 ЗС страните често допускат следните грешки:

• Разчитане само на фактическото държане: Ищеците често смятат, че самото физическо присъствие в имота е достатъчно за придобивна давност. ВКС, както се вижда от Определение № 4393 от 3.10.2024 г., изисква доказателства за намерението за собственик, особено когато има предходни правни връзки (наследство, брак).
• Игнориране на „преобръщането на владението“: В наследствени спорове липсата на доказателства, че единият наследник е уведомил другите, че владее имота като свой, води до отхвърляне на иска. Презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага автоматично в полза на единия сънаследник срещу другия.
• Смесване на владение и собственост: Страните често не разграничават фактическото владение (което се презумира като собствено) от правото на собственост. Презумпцията е само начална точка; тя може да бъде опровергана с доказателства за договор за наем, заклад или устно съгласие за безвъзмездно ползване.
• Неправилно определяне на обективните предели на СПН: Както е видно от Определение № 366 от 3.07.2019 г., страните понякога погрешно твърдят, че предишно решение по собственост пречи на нов иск по давност. ВКС уточнява, че различните придобивни основания позволяват нов процес, но презумпцията на чл. 69 ЗС трябва да се доказва в новия контекст.

Как се води казусът

За страната, която претендира собственост (ищецът):

1. Доказване на владението: Трябва да се представят доказателства за фактическата власт над вещта през целия давностен срок (плащане на данъци, ремонти, поддръжка, използване).
2. Доказване на намерението за собственик: Особено важно е да се докаже, че владението не е било подчинено на друго право. Ако има предишни семейни или съсобственически отношения, трябва да се представят доказателства за „преобръщане на владението“ – т.е. действия, с които останалите заинтересовани лица са били уведомени, че владението е станало изключително.
3. Активиране на презумпцията: В исковата молба да се позове на чл. 69 ЗС, като се твърди, че липсват доказателства за държане за друг.

За страната, която се защитава (ответникът):

1. Опровергване на презумпцията: Основната стратегия е да се докаже, че вещта се държи „за друг“. Това става чрез представяне на договори за наем, комодат, доказателства за семейна общност или наследствени права.
2. Доказване на общо владение: Ако става въпрос за наследствено имущество, трябва да се докаже, че владението е било осъществявано от всички сънаследници или че ответникът не е бил уведомен за промяна в правното основание на владението на ищеца.
3. Възражение срещу давността: Да се твърди, че владението е било прекъснато или че е било подчинено на право, което не позволява придобивна давност (напр. владение по заповед на съда).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 69 ЗС

• Решение № 206 от 11.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 240/2010 г — Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила с искане за отмяна на въззивното решение и прекратяване на производството по иска по чл.
• Решение № 320 от г. на ВКС по гр. д. № 662/2024 г — Въззивният съд дължи да мотивира решението си според изискванията на чл.