Право на баба и дядо на лични отношения с внуците: Практика на ВКС по чл. 128 от СК

В българската правна практика спорът за личните отношения между внуците и техните баби и дядовци е един от най-честите казуси в производството по спорна съдебна администрация. Този тип дела възникват обикновено при влошаване на отношенията между родителите и родителите на единия от тях, или при раздяла и развод, когато единият родител ограничава достъпа на другата страна от семейството до детето. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по чл. 128 от Семейния кодекс (СК) е богата и устойчива, като в предоставения материал са анализирани 31 решения. Основният правен въпрос, който съдилищата решават, е дали и как да се определи режим на лични отношения, който да обслужва интереса на детето, а не емоционалните потребности на възрастните или конфликти между поколенията.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 128 от СК урежда правото на лични отношения между баба/дядо и внуците. Текстът е структуриран в три алинеи, които дефинират субектите, процедурата и изключенията:

Алинея 1 признава правото на дядото и бабата да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето определянето на мерки за лични отношения с него. Ключовото условие за упражняването на това право е, че то трябва да е „в интерес на детето“. Важна особеност е, че това право не е монопол на възрастните – същото право има и самото дете, което може да инициира производство за установяване на контакти с баба си и дядо си.

Алинея 2 препраща към чл. 59, ал. 8 и 9 от СК. Това означава, че при определянето на режима на личните отношения между баба/дядо и детето, съдът прилага същите критерии и правила, които важат за определянето на личните отношения между родител и дете. Това включва задължителната преценка на интереса на детето, неговата възраст, здравословно състояние и привързаността към лицата.

Алинея 3 предвижда специфична хипотеза. Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето. Тази разпоредба позволява гъвкавост в изпълнението на съдебните актове, но не създава автоматично право на постоянни лични отношения за баба и дядо, ако родителите са налице и способни да ги упражняват.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВКС разкрива няколко устойчиви правни извода, които формират практиката по чл. 128 от СК:

1. Самостоятелност на правото и забрана за заместване. В Решение № 249 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г. на ВКС (IV г. о.) е постановено, че чл. 128 СК признава отделно, самостоятелно право на бабата и дядото да искат определяне на режим на лични отношения. Съдът подчертава, че режимът на баба и дядо „не може да замества този на бащата, нито да го продължава“. Това означава, че баба и дядо не могат да искат да поемат ролята на родител, който е отстранен от лични отношения, освен ако не са налице специфични обстоятелства по ал. 3.

2. Приоритет на интереса на детето пред конфликта между възрастните. Същото Решение № 249 от 6.01.2020 г. изяснява, че влошените или дори конфликтни отношения между баба/дядо и родителите на детето не са автоматична пречка за определяне на лични отношения. Критерият е единствен: интересът на детето да общува с родните си баба и дядо. Конфликтът между възрастните не е самостоятелно основание за отказ, ако детето няма да пострада.

3. Задължение за служебно събиране на доказателства и индивидуална преценка. В Определение № 2143 от 30.04.2024 г. по гр. д. № 4618/2023 г. на ВКС (III г. о.) се допуска касационно обжалване по въпроса дали съдът е длъжен да извърши преценка за най-добрия интерес на всяко от децата по отделно, както и да събере служебно доказателства (експертизи, огледи), необходими за тази преценка. Това потвърждава, че съдът не може да разчита само на твърденията на страните, а трябва активно да проучи ситуацията, особено когато има повече от едно дете.

4. Процесуална допустимост и извънредни искания. В Определение № 6051 от 31.12.2025 г. по гр. д. № 3414/2025 г. на ВКС (IV г. о.) се поставя въпросът дали включването в режима на лични отношения на присъствие и участие на децата в личните празници на бабите и дядовците им е постановено по непредявен иск по чл. 128, ал. 1 от СК. Това подчертава необходимостта искането да бъде прецизно формулирано, тъй като съдът не може да определя права, които не са били изрично заявени от страните, освен ако не става въпрос за служебна закрила на интереса на детето.

5. Недопустимост на касационно обжалване за фактическа обстановка. В Определение № 73 от 29.01.2018 г. по гр. д. № 3693/2017 г. на ВКС (IV г. о.) се отхвърля касационно обжалване, тъй като поставените въпроси са относими към правилността на обжалваното решение и преценката на доказателствата, а не към правни въпроси от значение за изхода на делото. Това напомня, че ВКС не е трета фактическа инстанция и не преценява отново доказателствата, освен ако не е налице съществено нарушение на процесуалния закон или противоречие с практиката.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 128 от СК страните често допускат следните грешки:

• Смесване на ролите: Искане режимът на баба и дядо да замени или продължи режима на родителя. Както е посочено в Решение № 249 от 6.01.2020 г., тези режими са самостоятелни и не могат да се припокриват по начин, който да заобикаля родителските права.
• Фокус върху конфликта с родителите: Страните често представят доказателства за лошите си отношения с бащата или майката на детето, вместо да фокусират доказателствената тежест върху връзката с детето и ползите от нея за детето.
• Непрецизно формулирани искания: Включване в искането на условия, които не са заявени изрично (напр. празници), което води до процесуални спорове за допустимост, както се вижда от Определение № 6051 от 31.12.2025 г.
• Игнориране на индивидуалния интерес на всяко дете: При наличие на няколко внуци, често се прави общо искане без да се разграничат потребностите на всяко дете, което може да доведе до отмяна на решението поради липса на индивидуална преценка (вж. Определение № 2143 от 30.04.2024 г.).
• Опит за обжалване на фактическа преценка: Страните често обжалват пред ВКС преценката на доказателствата от въззивния съд, което е недопустимо, освен ако не е налице съществено нарушение на закона (вж. Определение № 73 от 29.01.2018 г.).

Как се води казусът

За страната, която иска определяне на лични отношения (баба/дядо или детето):

1. Подаване на молба до районния съд по настоящия адрес на детето.
2. Формулиране на искането, което да е ясно, конкретно и да е в интерес на детето.
3. Представяне на доказателства за съществуването на привързаност и ползи от общуването (снимки, свидетели, медицински документи, ако е приложимо).
4. Настояване за служебно събиране на доказателства, ако е необходимо (напр. психологическа експертиза), особено ако има конфликт.

За страната, която се брани (родител, при когото живее детето):

1. Възражение срещу искането, ако то не е в интерес на детето.
2. Представяне на доказателства, че общуването би навредило на детето (напр. психическо напрежение, лошо влияние).
3. Оспорване на прекомерността на искания режим, ако той пречи на ежедневния живот и обучението на детето.
4. Ако има конфликт, фокусиране върху факта, че конфликтът не е пречка сам по себе си, освен ако не засяга пряко детето.

Процесуални особености

Производствата по чл. 128 от СК са по реда на спорната съдебна администрация. Обжалването на решенията става пред въззивния съд (окръжен съд). Касационно обжалване пред ВКС е допустимо само при наличие на основания по чл. 280 от ГПК. Както се вижда от определенията, често се поставят въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (противоречие с практиката) или т. 3 (правен въпрос от значение за изхода). Таксата за касационно обжалване е 25 лв. (вж. Определение № 2143 от 30.04.2024 г.) или 15 лв. (вж. Определение № 6051 от 31.12.2025 г.), в зависимост от вида на производството и актовете. Срокът за представяне на вносния документ за таксата е едноседмичен от съобщението.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu