Чл. 226 от ЗЗД и чл. 226 от КЗ: Разграничение между дарителни сделки и застрахователни спорове
В правната практика често възниква объркване при тълкуването на норми с идентични номерации в различни кодекси. Настоящата статия разграничава две различни правни явления, които често се смесват в запитванията към адвокатите: материалноправната разпоредба за нищожност на дарението по чл. 226 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и процесуално-материалната норма за застрахователна отговорност по чл. 226 от Кодекса за застраховането (КЗ). Предоставените съдебни актове на Върховния касационен съд (ВКС) отнасят изключително до втората норма – чл. 226 от КЗ (в редакцията му, в сила преди 2016 г., или като препратка към отменения кодекс), която регулира прякото искане на обезщетение от застрахователя.
Какво точно казва разпоредбата
Важно е да се направи строго разграничение между двата текста, тъй като предоставеният материал за съдебни решения се отнася само до застрахователното право, докато буквалният текст на нормата в заглавието на заявката е от ЗЗД.
Чл. 226 от ЗЗД (Закон за задълженията и договорите):
Тази норма регулира дарителните сделки.
1. Алинея 1: Обещанието за дарение не произвежда действие. Това означава, че самото обещание за безвъзмездно прехвърляне на имущество не създава право на иск за изпълнение.
2. Алинея 2: Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно. Не може да се дарява имущество, което все още не съществува или не е придобито от дарителя.
3. Алинея 3: Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са противни на закона или на добрите нрави.
Чл. 226 от КЗ (Кодекс за застраховането):
Всички цитирани в материала съдебни решения (Определения и Решения на ВКС) прилагат чл. 226 от КЗ. Тази норма (в отменената редакция, приложима към спорове от преди 2016 г., или като основа за преки искове) урежда правото на пострадалия да предяви иск директно срещу застрахователя на причинителя на вредата в рамките на застрахователното покритие. Тя е ключова за спорове по гражданска отговорност и задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Как съдилищата прилагат нормата
Анализът на предоставените пълни текстове на съдебни актове на ВКС показва устойчива практика по прилагането на чл. 226 от КЗ във връзка с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД. Ето конкретните изводи:
1. Липса на основание за касация при фактическа преценка. В Определение № 680 от 29.11.2019 г. по т. д. № 373/2019 г., ВКС не допуска касационно обжалване, тъй като въззивното решение не съдържа нарушение, противно на закона. Съдът подчертава, че очевидната неправилност изисква видимо тежко нарушение на закона, а не просто несъгласие с фактическите изводи. В случая искът по чл. 226 КЗ е отхвърлен частично, но липсата на явна необоснованост блокира достъпа до ВКС.
2. Приложимост на отменения КЗ. В Определение № 144 от 6.03.2020 г. по т. д. № 886/2019 г., ВКС разглежда спор, възникнал по време на действието на отменения КЗ от 2005 г. Съдът потвърждава, че за застрахователни събития, настъпили преди 01.01.2016 г., се прилагат нормите на стария кодекс, включително чл. 226 КЗ (отм.), във връзка с чл. 52 ЗЗД. Касационната жалба е отхвърлена, тъй като въпросите засягат фактическа обстановка и експертизи, а не тълкуване на правна норма.
3. Начален момент за лихвата. В Определение № 50460 от 28.06.2023 г. по т. д. № 1843/2022 г., ВКС изяснява, че при липса на специална разпоредба в отменения КЗ (аналог на чл. 429, ал. 3 от новия КЗ), законната лихва за забава по иск по чл. 226 КЗ е дължима от датата на увреждането, съгласно чл. 84, изр. последно от ЗЗД. Това е съществен извод за изчисляване на обезщетенията.
4. Недопустимост на нови доказателства. В Определение № 458 от 3.07.2020 г. по т. д. № 2469/2019 г., ВКС отбелязва, че касаторът не може да изисква окончателен отговор за причинност, ако това изисква събиране на нови доказателства, което е недопустимо в касационна инстанция. Въпросът за приложението на чл. 226 КЗ трябва да е разрешен от въззивния съд като правен въпрос, а не като фактическа преценка на автотехническа експертиза.
5. Устойчивост на практиката по чл. 290 ГПК. В същото Определение № 50460 от 28.06.2023 г. се цитира Решение № 57 от 25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 г., което потвърждава, че нормите от новия КЗ (в сила от 2016 г.) нямат обратно действие за събития от преди тази дата. Това означава, че чл. 226 от отменения КЗ остава приложим за тези спорове.
6. Процесуални разноски. В Определение № 680 от 29.11.2019 г. се присъждат разноски на застрахователя в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което е типично за спорове, в които искът по чл. 226 КЗ е отхвърлен или частично отхвърлен, а касаторът губи производството.
Чести грешки
1. Смесване на ЗЗД и КЗ. Страните често позовават чл. 226 от ЗЗД (дарение) в застрахователни спорове, позовавайки се на номера на члена, без да уточнят кодекса. Това води до отхвърляне на жалби поради неоснователност.
2. Игнориране на преходните правила. Честа грешка е прилагането на новия КЗ (в сила от 2016 г.) към застрахователни събития, настъпили преди тази дата. Практиката на ВКС е категорична, че се прилага отмененият КЗ (чл. 226 КЗ – отм.).
3. Формулиране на фактически въпроси като правни. Касаторите често оспорват изводите на автотехническата експертиза или разпределението на вината, представяйки ги като нарушения на чл. 226 КЗ. ВКС не допуска касация, ако въпросът изисква преценка на доказателствата.
4. Неправилно определяне на началния момент за лихва. Страните често претендират лихва от датата на предявяване на иска или от датата на решението, докато при отменения КЗ тя тече от датата на увреждането (чл. 84 ЗЗД).
5. Липса на доказателства за разноски. В много случаи се претендират високи адвокатски хонорари, които не се доказват с договор и плащане, което води до намаляване на присъдените суми (напр. 1500 лв. вместо по-висока сума в Определение № 50460).
6. Оспорване на „очевидна неправилност“. Страните често твърдят, че решението е противно на закона, без да посочат конкретно противоречие с императивна норма, а само несъгласие с мотивите. ВКС изисква явна, видима неправилност, която не изисква дълбок правен анализ.
Как се води казусът
За страната, която иска (пострадалият):
1. Квалификация на спора: Уверете се, че спорът е по застрахователна отговорност (чл. 226 КЗ), а не по дарение (чл. 226 ЗЗД).
2. Приложимо право: Проверете датата на застрахователното събитие. Ако е преди 01.01.2016 г., позовавайте се на чл. 226 от отменения КЗ.
3. Искане за лихва: Формулирайте искането за законна лихва от датата на увреждането, а не от датата на предявяване на иска.
4. Доказателства: Представете пълни доказателства за размера на разноските (договор за правна помощ и доказателство за плащане).
За страната, която се брани (застрахователят):
1. Процесуална защита: Ако въззивното решение е в полза на застрахователя, а ищецът касира, подчертайте, че касационната жалба засяга фактическа обстановка (експертизи, свидетелски показания), а не правен въпрос по чл. 226 КЗ.
2. Липса на общо основание: Аргументирайте, че липсва противоречие в практиката или неяснота в закона, които да обосноват допускане до касация по чл. 280 ГПК.
3. Разноски: Предявете иск за разноски, като представите доказателства за платения адвокатски хонорар. ВКС обикновено присъжда реално платените суми в разумни граници.
Процесуални аспекти
Нормата чл. 226 от КЗ е материалноправна, но споровете по нея се водят по реда на ГПК.
* Обжалвани актове: Решения на въззивните съдилища (Апелативни или Окръжни съдове).
* Срокове: Касационната жалба се подава в 1-месечен срок от обявяването на въззивното решение.
* Такси: Държавна такса за касационна жалба, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се присъждат в полза на печелившата страна (напр. 300 лв. или 1500 лв. според конкретния случай и доказаните разходи).
* Допускане до касация: ВКС допуска касационно обжалване само при наличие на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК (противоречие в практиката, неяснота в закона) или при очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК. В повечето цитирани определения ВКС не допуска касация, тъй като липсва такъв квалифициран случай.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 226 ЗЗД
- Решение № 384 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1634/2008 г — К., масивен гараж, построен в същия поземлен имот, както и съотвестващото на двата обекта право на строеж.
- Решение № 54 от г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г — Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вер