Изрично пълномощно за разпореждане с правата: кога пълномощникът надхвърля правомощията си по чл. 34, ал. 3 ГПК?

В съдебната практика един от най-честите и сериозни процесуални спорове засяга обхвата на представителната власт на пълномощника. Страните в гражданското производство често разчитат на адвокати или други представители, които да водят делото от името им. Въпросът възниква, когато пълномощникът извършва действия, които пряко засягат материалните права на представлявания – например сключва спогодба, признава иска или оттегля молба. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е категорична: общото пълномощие не е достатъчно за такива действия. Необходимото изрично пълномощно е фундаментална гаранция за защита на правата на страната. Липсата му води до нищожност на процесуалните действия или до основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в редакцията си, в сила от 01.07.2024 г. (ДВ, бр. 11 от 2023 г., изм., бр. 55 от 2025 г.), очертава строгите граници на представителството. Текстът разграничава два вида пълномощия:

Общото пълномощие (ал. 1) дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. То е достатъчно за водене на делото в неговата рутинна част – представяне на доказателства, правене на възражения, участие в съдебни заседания.

Изричното пълномощно (ал. 3) е задължително за действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. Законът изброява изчерпателно тези действия:

• Сключване на спогодба;
• Намаляване, оттегляне или отказ от иска;
• Признаване на исканията на другата страна;
• Участие в информационна среща за процедура по медиация и в процедура по медиация;
• Получаване на пари или на други ценности.

Ако пълномощното не съдържа изрично посочване на някое от тези правомощия, пълномощникът няма власт да ги упражни. Това не е формалност, а същностно изискване за валидност на волята на представлявания.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС, обхващаща над 50 решения, показва последователно тълкуване на чл. 34, ал. 3 ГПК. Ето ключовите изводи от конкретни актове:

1. Липсата на изрично пълномощно за признаване на иск е нищожно действие.
В Решение № 171 от 19.11.2014 г. по т. д. № 1872/2014 г. на ВКС, II т. о., ТК, съдът отменя влязло в сила решение, защото пълномощникът – адвокат, е признал осъдителни искове срещу дружеството. Пълномощното, издадено от директора на поделение, не е включвало правомощието за признаване на искове. ВКС приема, че тъй като упълномощителят (директорът) не е разполагал с такава власт от управителя на дружеството, той не е могъл да я прехвърли на адвоката. Признанието е извършено без представителна власт, което нарушава правото на защита и е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

2. Общото пълномощие с изрично уточнение е валидно за разпореждане.
В Решение № 190 от 16.11.2010 г. по т. д. № 511/2010 г. на ВКС, II т. о., ТК, се разглежда случай, в който пълномощното има характер на общо, но съдържа и изрично упълномощаване по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК. Съдът приема, че пълномощникът е действал в рамките на властта си. Важно е да се отбележи, че оттеглянето на първоначалния иск не е основание за прекратяване на представителната власт на пълномощника, ако пълномощното е валидно.

3. Изричното посочване на правомощието за отказ от иск валидира действието.
В Решение № 354 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 6476/2013 г. на ВКС, III г. о., ГК, молбата за отмяна е оставена без уважение. Молителят твърди, че пълномощникът му е отказал иска по чл. 109 ЗС без правомощие. ВКС установява, че от представеното пълномощно от 11.11.2011 г. се вижда, че ищците са овластили адвоката изрично с такова правомощие. Следователно, няма нарушение на съдопроизводствените правила.

4. Преупълномощаването за действия по чл. 34, ал. 3 ГПК изисква верига от изрични пълномощия.
От практиката следва, че ако законният представител на юридическо лице иска да упълномощи адвокат за признаване на иск, той трябва да има изрично право за това в своето пълномощно (ако е упълномощен от управителя) или да е управител с неограничени правомощия. В Решение № 171 от 19.11.2014 г. се подчертава, че директорът на поделение не е могъл да преупълномощи адвоката за признаване, тъй като самият той не е имал това право от управителя.

5. Действията по медиация изискват изрично пълномощно.
Новата редакция на нормата (в сила от 01.07.2024 г.) включва изрично и участието в процедура по медиация. Това означава, че пълномощник с общо пълномощие не може да валидно да сключи спогодба чрез медиатор, ако не е упълномощен изрично за това. Практиката преди 2024 г. (напр. в определения от 2022 и 2023 г.) вече е прилагала този принцип за спогодбите, а сега го разширява формално и за медиацията.

6. Оттеглянето на жалба или иск е действие по разпореждане.
В Определение № 50508 от 29.12.2022 г. по гр. д. № 2588/2022 г. на ВКС, II г. о., ГК, се прекратява производство поради оттегляне на касационната жалба. Въпреки че в текста на самото определение не се анализира дълбоко пълномощното, самият факт, че оттеглянето е прието за валидно основание за прекратяване, предполага, че лицата, подали оттеглянето, са имали изрично правомощие за това, съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК. Без такова, оттеглянето би било нищожно.

Чести грешки

Страните и техните представители често допускат следните грешки при спазване на чл. 34, ал. 3 ГПК:

• Прекалено общо формулиране на пълномощното. Използването на фрази като „пълномощен да извършва всички действия по делото“ не е достатъчно за признаване на иск или сключване на спогодба. Трябва да се изброят конкретните правомощия.
• Липса на верификация на веригата на пълномощията. При юридически лица често се пропуска проверката дали лицето, подписало пълномощното (напр. директор на поделение), има изрично право да упълномощи за разпореждане с правата на дружеството.
• Смятане, че пълномощното за „водене на делото“ включва медиация. Преди промените от 2024 г. това беше спорен въпрос, но сега е ясно, че медиацията изисква изрично пълномощно.
• Признаване на иск „мълчаливо“. Пълномощникът не може да признае иск чрез бездействие или чрез изказване, което не е ясно и категорично, ако няма изрично пълномощно за признаване.
• Получаване на парични суми без изрично пълномощно. Адвокатите не могат да получават присъдените суми по сметка, ако пълномощното не ги упълномощава изрично за получаване на пари.
• Пренебрегване на срока на пълномощното. Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, но ако е уговорено друго или е оттеглено, то не е валидно за последващи действия по разпореждане.

Как се води казусът

За страната, която иска да разпореди с правата си (ищец/ответник):

1. Съставяне на пълномощно: Изрично посочете в текста на пълномощното, че пълномощникът има право да сключва спогодби, да признава искове, да оттегля искове и да участва в медиация.
2. Проверка на представителната власт: Ако сте юридическо лице, уверете се, че лицето, подписващо пълномощното, е законният представител (управител) или има изрично пълномощно от него, което включва правото на преупълномощаване за разпореждане.
3. Документиране: Запазете копие от пълномощното, което да бъде представено на съда при първото извършване на действие по разпореждане.

За страната, която се брани (оспорва действието на пълномощника):

1. Възражение в съдебно заседание: При извършване на действие по разпореждане от другата страна, заявете възражение за липса на изрично пълномощно. Поискайте съдът да изиска пълномощното.
2. Молба за отмяна: Ако съдът е постановил решение, базирано на нищожно действие (напр. признаване на иск без пълномощно), подайте молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърдението е, че сте били лишени от възможност да участвате в делото или че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно решение.
3. Доказателства: Представете копие от пълномощното на противната страна, за да докажете липсата на изрично посочено правомощие.

Процесуални аспекти: обжалване и срокове

Нормата на чл. 34, ал. 3 ГПК е процесуална и нейното нарушение има специфични последици за обжалването:

• Нищожност на действията: Действията, извършени без изрично пълномощно, са нищожни. Съдът следва да ги игнорира или да ги обяви за нищожни по служебен ред или по искане на страната.
• Отмяна на влязло в сила решение: Ако нищожното действие е довело до влязло в сила решение, то може да се отмени по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК (ненадлежно представителство). Молбата се подава в 3-месечен срок от узнаване на основанието за отмяна, но не по-късно от 1 година от влизането в сила на решението (общите правила за отмяна).
• Частна жалба: Ако съдът откаже да прекрати производството при оттегляне на жалба, което е оспорено поради липса на пълномощно, може да се подаде частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението (както е в Определение № 50508 от 29.12.2022 г.).
• Разноски: При успешно оспорване на пълномощното и отмяна на решение, въпросът за разноските се решава с решението по съществото на спора, съгласно чл. 78 ГПК (както е посочено в Решение № 171 от 19.11.2014 г.).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 34 ГПК

• Решение № 123 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 569/2010 г — Обратно, когато завещаният имот не надвишава с 1/4 разполагаемата част от наследството, заветникът може да запази целия имот, като в този случай дължи на наследниците по закон пари според цената по време на намаляването.
• Решение № 8125 от г. на ВАС по адм. д. № 4043/2008 г — Г., в качеството му на законен представител на ДСОТ – сигнално охранителна техника“ ЕООД, гр.