Заплахата за убийство и изтезанието: как се квалифицират престъпленията по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс

В съдебната практика често възникват спорове относно точното разграничение между престъпленията против личността. Един от най-честите практически казуси включва действия, при които деецът заплашва жертвата с тежко престъпление, като например убийство, или извършва действия, насочени към принуждаване на лице да даде сведение или признание. Тези ситуации често водят до объркване между съставомерността на заплахата и изтезанието, особено когато се търси отговорност по чл. 144 от Наказателния кодекс (НК). Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща над сто и двадесет решения, изяснява ключовите моменти при прилагането на ал. 3 от тази норма, която предвижда отговорност за заплаха с извършване на престъпление, наказвано с лишаване от свобода до три години или по-тежко наказание.

Какво точно казва разпоредбата

Важно е да се отбележи, че предоставеният буквален текст се отнася за чл. 144б от НК, който въвежда самостоятелна норма за изтезание, в сила от 29.07.2025 г. Въпреки това, въпросът и цитираните решения се фокусират върху чл. 144, ал. 3 от НК, който е различна, но свързана норма, регулираща заплахата. Чл. 144, ал. 3 НК предвижда, че който заплаши друго лице с извършване на престъпление, наказвано с лишаване от свобода до три години или по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Ако заплахата е извършена с цел да принуди лицето да извърши или да пропусне да извърши действие, или да понесе ограничение на правата му, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. В контекста на предоставения материал за чл. 144б, ал. 1, се описва изтезанието като действие, при което чрез сила, заплашване или по друг начин се изтезва другиго, за да даде той или друго лице сведение или признание, или за да го накаже за деяние. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. Когато деянието е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Как съдилищата прилагат нормата

Съдебната практика изяснява съществените елементи от състава на престъплението и условията за наказателна отговорност, базирани на конкретни решения на ВКС:

1. Липса на изискване за реална уплаха. В Решение № 74 от 20.04.2015 г. по н. д. № 1893/2014 г., II н. о., НК, ВКС приема, че в чл. 144 от НК не е предвидено като елемент от състава действително в заплашеното лице да има наличие на уплаха. Достатъчно е да съществува основание да се приеме, че заканата би могла да се осъществи. Това означава, че субективното състояние на жертвата не е определящо за съставомерността, ако обективните обстоятелства сочат за сериозност на заканата.

2. Оценка на действителността на заканата. В Решение № 270 от 17.08.2015 г. по н. д. № 586/2015 г., II н. о., НК, съдът разглежда случай, в който осъденият е изрекъл реплика „Ти ще бъдеш убит до 48 часа“. ВКС приема, че действителността на заканата не се преценява непременно с оглед на предприети последващи действия по реализирането й. Достатъчно е психическото състояние на дееца да обуславя вероятност от пораждане на решение за осъществяване на заканата. Ако деецът би пристъпил към осъществяване на заканата, поведението му би се преценявало по друг състав.

3. Индивидуализация на наказанието и условно осъждане. В Решение № 438 от 27.11.2014 г. по н. д. № 1446/2014 г., II н. о., НК, ВКС изменява присъда, като намалява наказанието лишаване от свобода за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК от две години на една година. Съдът намира за приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и отлага изтърпяването на наказанието за срок от четири години, като отчита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без реално изолиране на дееца, особено при наличие на смекчаващи обстоятелства.

4. Процесуални нарушения и връщане на делото. В Решение № 71 от 3.02.2026 г. по н. д. № 987/2025 г., I н. о., НК, ВКС отменя присъда, с която подсъдимият е бил оправдан по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1 от НК. Причината е съществено отклонение от процесуалните правила при анализ и оценка на доказателствата, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Делото е върнато за ново разглеждане, за да се извърши пълноценен анализ на доказателствената съвкупност.

5. Недопустимост на по-леко наказание при липса на предпоставки. В Решение № 74 от 20.04.2015 г. по н. д. № 1893/2014 г., II н. о., НК, ВКС подчертава, че разпоредбата на чл. 55 НК може да се приложи само при наличие на изрично предвидените предпоставки – многобройни смекчаващи обстоятелства или едно изключително по характер такова. В конкретния случай, предвид трайните престъпни наклонности на подсъдимия и тежестта на деянието, определянето на по-леко наказание е отхвърлено като ненужно репресиране.

6. Касационен контрол върху фактическите констатации. В Решение № 319 от 25.01.2018 г. по н. д. № 898/2017 г., I н. о., НК, се посочва, че касационният съд не може да приема фактически положения, различни от възприетите от въззивния съд, освен ако не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това ограничава възможностите за преоценка на доказателствата на трета инстанция.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 144, ал. 3 НК се допускат следните типични грешки:

• Оправдаване на основание липса на уплаха. Страните често грешат, като твърдят, че липсата на реален страх у жертвата изключва съставомерност. Практиката (Решение № 74 от 20.04.2015 г.) е категорична, че обективната възможност за осъществяване на заканата е по-важна от субективното преживяване.
• Очакване за реализиране на заканата. Често се твърди, че ако деецът не е предприел действия за изпълнение на заканата, тя не е съставомерна. В Решение № 270 от 17.08.2015 г. се изяснява, че психическото състояние на дееца и вероятността за изпълнение са достатъчни.
• Неправилно прилагане на чл. 55 НК. Защитата често претендира за по-леко наказание, без да обоснове изключителния характер на смекчаващите обстоятелства. ВКС изисква строга обосновка, както е видно от Решение № 74 от 20.04.2015 г.
• Пренебрегване на процесуалните нарушения. При липса на пълноценен анализ на доказателствата от въззивния съд, както в Решение № 71 от 3.02.2026 г., оправдателните присъди се отменят. Страните трябва да акцентират върху качеството на мотивите на съда.
• Смесване на квалифициращи признаци. Грешка е да се игнорира връзката с чл. 144, ал. 1 НК, когато заплахата е част от по-сложно поведение, или да се не отчита ролята на длъжностното лице, ако е приложимо (въпреки че тук се разглежда общият състав).

Как се води казусът

За страната, която иска осъждане (прокуратура или граждански ищец):

1. Съберете доказателства за обективната възможност за осъществяване на заканата (напр. оръжие, предишни заплахи, контекст на конфликта).
2. Докажете психическото състояние на дееца и намерението му, дори и да не е последвало реално действие.
3. Възразете срещу прилагането на чл. 55 НК, ако смекчаващите обстоятелства не са изключителни.
4. При въззивно производство, настоявайте за пълноценен анализ на доказателствата, за да избегнете отмяна на присъдата поради процесуални нарушения (чл. 354 НПК).

За страната, която се брани (подсъдим):

1. Оспорете съставомерността, като докажете, че заканата е била абсурдна или невъзможна за осъществяване обективно.
2. Ако съставът е налице, фокусирайте се върху индивидуализацията на наказанието. Предоставете доказателства за смекчаващи обстоятелства, които са изключителни по характер, за да обосновате прилагането на чл. 55 НК или условно осъждане по чл. 66 НК.
3. Проверете дали въззивният съд е изложил ясни аргументи за отказа от условно осъждане. Липсата на задълбочени съображения е основание за касационно обжалване (Решение № 438 от 27.11.2014 г.).
4. Ако има процесуални нарушения при оценката на доказателствата, изтъкнете ги като основание за отмяна на присъдата.

Процесуални аспекти

Казусите по чл. 144 НК се разглеждат по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Решенията на ВКС, цитирани по-горе, са постановени по реда на чл. 354 НПК (касацонно производство) или чл. 422 НПК (възобновяване). Обжалването на присъди на въззивен съд става пред ВКС в сроковете, предвидени в НПК. Таксите за касационно обжалване се дължат съгласно Тарифата за съдебните такси, но конкретните размери не са посочени в предоставения материал. Важно е да се отбележи, че решенията на ВКС по тези производства са окончателни и не подлежат на обжалване, както е посочено в Решение № 71 от 3.02.2026 г. и Решение № 438 от 27.11.2014 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 144 НК

• Решение № 62 от г. на ВКС по н. д. № 138/2019 г — Ф., както и по лична саморъчна касационна жалба на подсъдимия К.
• Решение № 127 от г. на ВКС по н. д. № 9/2010 г — Достатъчно е само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.