Може ли възложителят да отстрани участник, който е представил сертификат вместо стандартни документи?
В практиката по обществените поръчки често възниква спор дали комисията на възложителя е следвало да отстрани участник от процедурата, когато той е разчитал на алтернативни средства за доказване на личното си състояние или на съответствието с критериите за подбор. Този въпрос е изключително чести в административните производства, тъй като много стопански субекти разполагат с регистри в официални списъци или със сертификати, издадени от сертифициращи органи, но не винаги представят пълния пакет от класически документи. Правилното тълкуване на разпоредбата определя границите на дискреционната власт на възложителя и гарантира принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция.
Какво точно казва разпоредбата
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) установява правото на кандидата или участника да използва алтернативни документи за доказване. Конкретно, той може да представи удостоверение за регистрация в официален списък на одобрени стопански субекти или сертификат, издаден от сертифициращ орган. В тези случаи законът забранява на възложителя да отстрани участника или да откаже сключването на договор на основание липса на някой от изискуемите документи, при условие че съответните обстоятелства се доказват от представеното удостоверение или сертификат.
Алинея 2 предвижда изключение, което позволява на възложителя да изиска допълнително удостоверение, свързано с плащането на социалноосигурителни вноски и данъци, за всяка конкретна процедура. Това право съществува независимо от представеното удостоверение за регистрация, освен в случаите, предвидени в чл. 67, ал. 8 от ЗОП.
Съгласно ал. 3, информацията, която може да бъде извлечена от регистрация в официални списъци или от сертифициране, не може да бъде оспорвана без наличието на основание. Това означава, че възложителят не може произволно да поставя под съмнение данните, съдържащи се в тези документи.
Алинея 4 защитава правата на участниците от други държави членки на Европейския съюз. Възложителят няма право да изисква от тях да преминават през процеса на регистриране или сертифициране, за да участват в българска обществена поръчка. Освен това, той е длъжен да признава еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки.
Накрая, ал. 5 задължава възложителите да приемат удостоверения за регистрация или сертификати, издадени от органи, установени в Република България или в друга държава членка, в която кандидатът или участникът е установен.
Как съдилищата прилагат нормата
Анализът на съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) показва, че нормата се прилага стриктно, като се разграничават различните основания за отстраняване. В Решение № 6268 от 7.05.2012 г. по адм. д. № 3957/2012 г. на ВАС, IV о., съдът подчертава, че не може да се сравняват мотиви за отстраняване по чл. 69, ал. 1 от ЗОП и мотиви за отстраняване по чл. 70, ал. 2 от ЗОП, тъй като това са коренно различни по своя характер основания. В този казус КЗК е отменила решение на възложителя, защото е приела бланкетна обосновка, което е довело до отстраняване на участник. Съдът потвърди, че проверката на законосъобразността включва преценка дали комисията е обсъдила и изложила мотиви за приемане на обстоятелствата за обективни.
В Решение № 9103 от 11.07.2017 г. по адм. д. № 6428/2017 г. на ВАС, IV о., се разглежда приложението на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ЗОП (отм.), която е санкция към участниците за деклариране на неверни обстоятелства. Съдът посочва, че тази норма има и превантивна функция да избегне или ограничи декларирането на невярна информация. В контекста на чл. 68, ал. 11, това означава, че ако участникът е представил сертификат, данните в него се считат за достоверни, освен ако не е доказано друго.
Решение № 11498 от 7.10.2010 г. по адм. д. № 10183/2010 г. на ВАС, IV о., разглежда отстраняване на участник на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 вр. чл. 56, ал. 1, т. 11 от ЗОП. В този случай КЗК правилно е преценила представените доказателства, като е отнесла липсата на документи, доказващи разполагането със сервизна база, към конкретната позиция в офертата. Това демонстрира, че алтернативните документи по чл. 68 трябва да покриват точно изискваните технически спецификации.
В Решение № 9974 от 3.07.2013 г. по адм. д. № 4480/2013 г. на ВАС, IV о., се анализира изискването за професионална застраховка. Съдът приема, че обосновката по чл. 70, ал. 2 от ЗОП следва да съдържа информация относно начина на образуване на конкретното предложение. Връзката с чл. 68, ал. 11 е в това, че ако участникът е представил сертификат за застраховка, възложителят не може да го отстрани, освен ако сертификатът не покрива изрично дейностите, посочени в офертата.
Допълнително, в Решение № 7423 от 3.06.2014 г. по адм. д. № 4724/2014 г. на ВАС, IV о., се посочва, че разпоредбата на чл. 68, ал. 11 от ЗОП предвижда право, а не задължение на комисията. Това означава, че комисията може да реши да не изисква допълнителни документи, ако вече разполага с достатъчно информация от сертификатите.
В Решение № 5458 от 22.04.2014 г. по адм. д. № 1214/2014 г. на ВАС, IV о., се уточнява, че разпоредбата на чл. 68, ал. 11 от ЗОП дава възможност на комисията на възложителя да проверява и оценява представените документи, но не я задължава да ги оспорва без основание.
Чести грешки
- Възложителите често грешат, като отстраняват участник само защото е представил сертификат, вместо да проверят дали данните в него покриват изискванията за личното състояние.
- Често се пропуска правото на участниците от други държави членки да използват еквивалентни сертификати от своите държави, което води до незаконно ограничаване на конкуренцията.
- Грешка е да се изисква допълнително удостоверение за данъци и осигуровки, когато е представено удостоверение за регистрация, без да се има предвид изключението по чл. 67, ал. 8 от ЗОП.
- Комисиите понякога оспорват данните от официалните списъци без да имат конкретно основание за това, което противоречи на ал. 3 от разпоредбата.
- Неправилно е да се смесват основанията за отстраняване по чл. 69 и чл. 70 от ЗОП, тъй като те имат различен правен характер и критерии за оценка.
- Възложителите понякога не приемат сертификати, издадени в друга държава членка, където участникът е установен, което е пряко нарушение на ал. 5.
Как се води казусът
За страната, която иска защита (участникът), първата стъпка е да се увери, че представеният сертификат или удостоверение за регистрация покрива изрично всички изисквания за личното състояние и критериите за подбор. В жалбата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) следва да се посочи, че възложителят е нарушил чл. 68, ал. 1 от ЗОП, като е отстранил участника въпреки наличието на валиден алтернативен документ. Трябва да се акцентира върху факта, че данните от сертификата не са оспорени с основание, както изисква ал. 3.
За страната, която се брани (възложителят), защитата трябва да се фокусира върху това, че представеният документ не доказва съответните обстоятелства. Например, ако сертификатът не покрива конкретната дейност или срок, посочен в офертата, възложителят може да твърди, че документът е недостатъчен. Също така, ако има конкретно основание за съмнение в автентичността или съдържанието на данните, то трябва да бъде изрично посочено и доказано, за да се заобиколи забраната за оспорване по ал. 3.
В производството пред ВАС, ако решението на КЗК е обжалвано, съдът проверява законосъобразността на преценката на КЗК. Страните трябва да представят аргументи, свързани с това дали комисията е извършила пълна и всестранна проверка на представените документи и дали е приложила правилно разпоредбите за алтернативни средства за доказване.
Важно е да се отбележи, че нормата е материалноправна, а не процесуална в смисъла на ГПК или АПК, но се прилага в рамките на специалния процесуален ред по ЗОП. Обжалването на решенията на КЗК пред ВАС е окончателно в повечето случаи по чл. 122е от ЗОП, както се вижда от цитираните решения. Сроковете и таксите следва да се определят съгласно действащото законодателство за административното производство и ЗОП, като в цитираните актове се потвърждава окончателният характер на решенията на ВАС по тези казуси.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 68 ЗОП
- Решение № 2094 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16903/2013 г — Разгледана от практическа гледна точка, тази разпоредба е единствения способ за предотвратяване на предоставяне на лъжлива информация и данни.
- Решение № 2093 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2009 г — Образувано е по жалба на Ангел Григоров Николов в качеството му на законен представител на „Диджитек“ ООД, гр.