Държавна такса по чл. 620, ал. 5 от Търговския закон: Кога ВКС я налага при недопускане на касация?

В търговското съдебно производство, особено в дела по несъстоятелност, често възниква въпросът за финансовите последици от неуспешно касационно обжалване. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е утвърдила устойчив подход, при който при недопускане на касационно обжалване на въззивно решение, касаторът се осъжда да заплати държавна такса по сметка на ВКС. Това се случва на основание чл. 620, ал. 5 от Търговския закон (ТЗ). Тази разпоредба е изключително важна за страните, които планират да обжалват решения на апелативните съдове, тъй като тя създава допълнителен финансов риск, различен от обичайните разноски за адвокатско възнаграждение или държавни такси по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Честотата на прилагането на тази норма се дължи на големия брой касационни жалби в търговската колегия, много от които не преминават през филтъра на допустимостта по чл. 280 ГПК.

Какво точно казва разпоредбата

В предоставения материал е посочен текстът на чл. 620а от ТЗ, въведен с Държавен вестник, бр. 66 от 2023 г., който регламентира задълженията на органите на търговеца при непосредствена опасност от неплатежоспособност. Въпреки това, в цитираните съдебни актове се прилага чл. 620, ал. 5 от ТЗ, който е различна норма. Трябва да се отбележи, че в предоставения материал липсва буквалният текст на чл. 620, ал. 5 от ТЗ. Съдебните решения цитират само основанието за налагане на таксата, без да цитират самия текст на алинеята. Следователно, преразказът на съдържанието на нормата не е възможен само от предоставения материал, тъй като там е включен само текстът на чл. 620а.

Въпреки липсата на буквален текст на чл. 620, ал. 5, съдебната практика в материалите е категорична относно правното му действие. Нормата служи като правно основание за осъждането на касатора да заплати държавна такса в полза на ВКС, когато касационното обжалване не е допуснато. Това е специфична търговско-процесуална санкция или такса, която се налага паралелно или вместо стандартните разноски по ГПК в зависимост от конкретиката на случая.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените решения на ВКС показва ясна и последователна практика по прилагането на чл. 620, ал. 5 ТЗ. Ето основните изводи, базирани на конкретни актове:

1. Налагане на такса при недопускане на касация. В Определение № 689 от г. на ВКС по т. д. № 731/2018 г., II т. о., ТК, съдът изрично посочва, че при изход, при който не е налице основание за допускане на касационно обжалване, касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лева. Основанието за това е чл. 620, ал. 5 ТЗ. Това демонстрира, че нормата се прилага автоматично при отказ за допускане на касация.

2. Връзка с Тарифата за държавните такси. В Определение № 860 от 01.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 285/2012 г., II т. о., ТК, съдът уточнява, че касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 30 лв. на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Това показва, че размерът на таксата се определя не само по ТЗ, но и чрез препратка към специализираната тарифа за държавни такси.

3. Прилагане в дела по несъстоятелност. В Определение № 50448 от 23.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2201/2021 г., II т. о., ТК, нормата е приложена в контекст на дело по несъстоятелност на „Зенон БГ“ ООД. Въпреки че цитатът е фрагментарен, заглавието на акта посочва чл. 620, ал. 5 ТЗ във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ, което потвърждава приложимостта на таксата в сложните производства по несъстоятелност, където синдиците често обжалват решения на апелативните съдове.

4. Разграничение от разноските за адвокатско възнаграждение. В Определение № 860 от 20.11.2012 г. се вижда, че освен държавната такса по чл. 620, ал. 5 ТЗ, съдът присъжда и деловодни разноски (адвокатско възнаграждение) на ответника по касация в размер на 204 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Това означава, че чл. 620, ал. 5 ТЗ не изключва задължението за плащане на разноски за правна защита на другата страна, а е самостоятелно парично задължение към държавата.

5. Прилагане и в частни жалби. В списъка с други решения се посочват актове, като Определение № 285 от 5.07.2022 г. и Определение № 5663 от 4.12.2024 г., в които чл. 620, ал. 5 ТЗ е цитиран като основание в производства по чл. 274 ГПК (частни жалби). Това разширява обхвата на нормата, показвайки, че тя може да се прилага и при обжалване на определения, а не само на решения по чл. 288 ГПК.

6. Устойчивост на практиката. Фактът, че нормата е цитирана в решения от 2010 г. до 2024 г. (напр. Определение № 860 от 3.12.2010 г. и Определение № 5663 от 4.12.2024 г.), свидетелства за нейната стабилност и постоянна приложимост в търговското съдебно производство през последното десетилетие.

Чести грешки

1. Пренебрегване на финансовия риск. Страните често фокусират вниманието си само върху материалноправния спор и забравят, че при недопускане на касация, освен че губят възможността за касационно обжалване, те дължат и държавна такса по чл. 620, ал. 5 ТЗ, която не е част от обичайните разноски за проигралата страна по ГПК.

2. Смесване с чл. 620а ТЗ. Както се вижда от предоставения материал, съществува риск от объркване между чл. 620, ал. 5 (процесуална такса) и чл. 620а (материалноправна отговорност на органите на търговеца). Адвокатите трябва да разграничават ясно двете норми, тъй като чл. 620а въвежда субсидиарна отговорност за бездействие, докато чл. 620, ал. 5 е чисто процесуална санкция/такса.

3. Неправилно изчисляване на размера. В някои случаи страните не проверяват актуалната Тарифа за държавните такси. В цитираните по-стари решения таксата е 30 лв., но в по-новите практики и при различни видове производства (напр. ч. гр. д. № 1760/2024 г.) размерът може да варира или да се прилага различна тарифна позиция. Важно е да се следи актуалният размер, посочен в конкретното определение.

4. Оплакване за липса на мотиви за таксата. Тъй като прилагането на чл. 620, ал. 5 ТЗ е почти автоматично при недопускане на касация, опитите да се оспорва самото налагане на таксата като „неоснователна“ често са безплодни, ако самият отказ за допускане на касация е мотивиран правилно по чл. 280 ГПК.

Как се води казусът

За страната, която подава касационна жалба (касаторът):

1. Преди подаване на жалбата, трябва да се направи реалистична оценка на шансовете за допускане на касация. Ако правните въпроси не са „значими“ или не е налице „противоречие с практиката“, рискът от недопускане е висок.

2. Трябва да се предвиди в бюджета на делото, че при недопускане, освен разноските за правна защита на противника, ще дължите и държавна такса по сметка на ВКС.

3. В мотивите на жалбата следва да се формулират ясно правни въпроси, които отговарят на предпоставките на чл. 280 ГПК, за да се избегне недопускането и съответно налагането на таксата.

За страната, която се брани (ответник по касация):

1. В отговора на касационната жалба следва да се направи акцент върху липсата на предпоставки за допускане на касация по чл. 280 ГПК.

2. Ако съдът не допусне касация, в искането за разноски следва да се включи изрично искане за присъждане на държавна такса по чл. 620, ал. 5 ТЗ в полза на ВКС, както и разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78 ГПК.

3. След постановяване на определението за недопускане, трябва да се следи за изпълнението на задължението за плащане на таксата, тъй като тя е в полза на държавата, но нейното неплащане може да доведе до принудително изпълнение.

Процесуални аспекти: актове, срокове и такси

Нормата чл. 620, ал. 5 ТЗ е процесуална и се прилага в контекста на касационното производство пред ВКС.

Обжалвани актове: Нормата се прилага, когато ВКС постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решение на апелативен съд (по чл. 288 ГПК) или на определение (по чл. 274 ГПК). В предоставените примери се вижда прилагане както при обжалване на решения (напр. Определение № 689 от 4.12.2018 г.), така и при частни жалби (напр. Определение № 285 от 5.07.2022 г.).

Срокове: Самият срок за обжалване е уреден в ГПК (обикновено 1 месец за решения и 7 дни за определения, в зависимост от вида на акта). Чл. 620, ал. 5 ТЗ не установава нов срок за обжалване, а установава финансово последствие при крайния изход на производството по допустимост.

Такси: Размерът на държавната такса по чл. 620, ал. 5 ТЗ се определя в съответствие с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В цитираните решения от 2012 и 2018 г. размерът е 30 лв. В по-новите актове (напр. от 2024 г.) се препраща към чл. 620, ал. 5 ТЗ, но точният размер зависи от актуалната тарифа и вида на производството. Важно е да се отбележи, че тази такса се плаща по сметка на ВКС, а не на противната страна.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 620 ТЗ

• Решение № 249 от 12.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 912/2017 г — Когато решаващият състав е постановил решението си въз основа на наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, независимо от дадената от него правна квалификация на иска, не е налице произнасяне от съда на непредявено основание.
• Решение № 219 от г. на ВКС по т. д. № 2961/2017 г — Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл.