Table of Contents

Обезщетение за лишаване от ползване на съсобствена вещ: Практическо ръководство по чл. 31, ал. 2 ЗС

В правната практика на България един от най-честите и конфликтни видове спорове между съсобственици е този, свързан с неравномерното ползване на общата вещ. Когато един или няколко съсобственици използват имота изцяло или предимно за себе си, останалите съсобственици често се оказват лишени от възможността да се възползват от правото си на ползване. В такива случаи законът предвижда механизъм за компенсация чрез разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС). Тази норма е фундаментална за защитата на имуществените права на съсобствениците и генерира хиляди съдебни производства годишно, като Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика с над 500 решения по въпроса. Настоящият материал разяснява съдържанието на нормата, начина ѝ на приложение от съдилищата и практическите стъпки за водене на подобен казус.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 31 от ЗС уредва правата и задълженията на съсобствениците при ползването на общата вещ. Текстът е структуриран в две алинеи, които следва да се тълкуват в тяхната цялост.

Алинея 1 поставя основното правило за поведение: „Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.“ Това означава, че правото на ползване е ограничено от правата на останалите съсобственици. Ползването не трябва да е пречка за другите да упражняват своите права.

Алинея 2 въвежда задължението за обезщетение: „Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото…“ (текстът в предоставения материал е непълен, но правната логика и практиката изискват писменото поискване за ползване или освобождаване на вещта). Ключовият елемент тук е фактическото положение, при което вещта се ползва лично само от някои от съсобствениците, което автоматично поражда право на обезщетение в полза на останалите за периода на лишаване.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на актовете на Върховния касационен съд разкрива няколко устойчиви правни извода, които определят съдбата на подобни искове.

Първо, съществуването на валидно споразумение или съдебно решение за ползването изключва приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС. В Решение № 69 от 7.07.2023 г. по гр. д. № 3851/2022 г. на ВКС (I г. о.) се приема, че когато ползването на семейно жилище, което е съсобствено между съпрузите, е предоставено на един от тях със съдебно решение или постигнато помежду им споразумение при прекратяването на брака, одобрено от съда, това изключва правото на обезщетение за другия съсобственик за същия период. Съдът отменя въззивното решение и уважава иска за периода, за който няма такова споразумение, но подчертава, че правното основание за ползване отстранява незаконността на ползването.

Второ, липсата на доказателства за упълномощаване или съгласие за ползване от името на останалите съсобственици води до отхвърляне на искa. В Определение № 511 от 5.02.2025 г. по гр. д. № 545/2024 г. на ВКС (II г. о.) се посочва, че ищците не са успели да докажат, че протокол № 1/25.05.2015 г. съдържа упълномощаване в полза на един от съсобствениците от страна на останалите. Липсата на такова доказателство обуславя неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване.

Трето, писменото поискване за ползване е ключово за определяне на началния момент на обезщетението. В Определение № 2229 от 8.05.2024 г. по гр. д. № 3886/2023 г. на ВКС (II г. о.) се анализира въпросът за отправеното писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Съдът приема, че поканата, съдържаща се в исковата молба по делбеното дело, може да се третира като такова поискване, особено когато е съчетано с явното несъгласие на единия съсобственик другият да ползва имота. Това показва гъвкавост в определянето на момента, от който започва да тече обезщетението, стига да е установена волята за прекратяване на монополното ползване.

Четвърто, предоставянето на вещта на трето лице по договор не винаги изключва отговорността на съсобственика. В Определение № 312 от 6.07.2022 г. по гр. д. № 484/2022 г. на ВКС (II г. о.) се разглежда случай, в който съсобственик е предоставил имота на трето лице. Въпреки твърденията на касатора, че ползването се основава на валиден двустранен възмезден договор, ВКС не допуска касационно обжалване, като приема мотивите на въззивния съд, че договорът е безвъзмезден или че условията за освобождаване от отговорност не са налице. Това подсказва, че съдът ще анализира реалния характер на договорните отношения с трети лица.

Пето, спирането на изпълнително дело не е обективна причина за невъзможност за ползване. В същото Определение № 2229 от 8.05.2024 г. се отхвърля доводът, че спирането на изпълнителното дело за въвод в имота е обективна причина съсобственикът да не може да ползва вещта. ВКС приема, че спирането е инициирано от самия съсобственик като обезпечителна мярка в негов иск, който впоследствие е отхвърлен. Следователно, процесуалните действия, предприети от съсобственика, не го освобождават от задължението за плащане на обезщетение.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 31, ал. 2 ЗС страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

Липса на писмено поискване: Ищците често предявяват иск за обезщетение, без да са доказали, че са отправили писмено искане към ответника да им осигури възможност за ползване или да освободи вещта. Без това искане началният момент на обезщетението е труден за доказване.
Недоказано фактическо ползване: Страната, която твърди, че е лишена от ползване, не представя доказателства, че вещта се ползва лично само от другия съсобственик. Трябва да се докаже, че вещта е в фактическото владение и ползване на ответника.
Пренебрегване на съществуващи споразумения: Игнорирането на предходни съдебни решения или нотариални споразумения за ползването на имота (както в случая с развода в Решение № 69 от 7.07.2023 г.) води до сигурно отхвърляне на иска.
Грешно тълкуване на договорите с трети лица: Ответниците често твърдят, че са отдали имота под наем, за да се освободят от отговорност, но не доказват възмездния характер на договора или липсата на съгласие на останалите съсобственици за такова ползване (вж. Определение № 312 от 6.07.2022 г.).
Неправилно определяне на размера на обезщетението: Често се претендират суми, които не съответстват на реалната полза, от която е лишен съсобственикът, или не се отчита идеалната му част от имота.
Процесуални грешки при касация: Формулирането на преюдициални въпроси, които са твърде общи или не са от значение за изхода на спора, води до недопускане на касационно обжалване (вж. Определение № 2229 от 8.05.2024 г.).

Как се води казусът

За страната, която иска обезщетение (ищецът), стратегията трябва да бъде насочена към доказване на три основни елемента. Първо, трябва да се представи доказателство за съсобствеността. Второ, критично важно е да се докаже, че е отправено писмено поискване до другия съсобственик за предоставяне на възможност за ползване или за освобождаване на вещта. Това поискване може да бъде в писмо с обратна разписка, в искова молба по друго дело (както е прието в практиката на ВКС) или в нотариален протест. Трето, трябва да се докаже фактическото положение, че вещта се ползва лично само от ответника. Това става чрез свидетелски показания, снимков материал, документи за плащане на данъци или сметки за ток и вода, които са на името на ответника.

За страната, която се брани (ответникът), защитата може да се гради на няколко нива. Първо, може да се твърди, че съществува валидно правно основание за ползването, като съдебно решение или споразумение между съсобствениците (вж. Решение № 69 от 7.07.2023 г.). Второ, може да се оспори фактът, че вещта се ползва „лично само“ от ответника, като се представи доказателство, че и ищецът е ползвал имота, или че имотът е отдаден под наем на трето лице с съгласието на всички съсобственици. Трето, може да се твърди, че ищецът не е отправил писмено поискване, което е необходимо условие за възникване на задължението за обезщетение. Четвърто, ако е налице договор с трето лице, трябва да се докаже неговият възмезден характер и легитимността на ползването (вж. Определение № 312 от 6.07.2022 г.).

Важно е да се отбележи, че в производството по чл. 288 ГПК ВКС проверява допустимостта на касационното обжалване. Както се вижда от повечето цитирани определения (например Определение № 511 от 5.02.2025 г. и Определение № 2229 от 8.05.2024 г.), ако касационните жалби не отговарят на изискванията за допускане или ако оплакванията са за необоснованост, а не за нарушение на закона, ВКС не допуска обжалването. Това означава, че въззивното решение става окончателно, ако не е допуснато до касация.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 31 ЗС

Решение № 15 от 2.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2010 г — Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия – да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване.
Решение № 110 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5367/2013 г — В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения по чл.