Приложението на чл. 6 от Наказателния кодекс: Устойчива практика на Върховния касационен съд

В практиката на българските наказателни съдилища често възниква въпросът за обхвата на юрисдикцията на българското наказателно право. Практическият спор, който се решава чрез прилагането на чл. 6 от Наказателния кодекс (НК), засяга въпроса дали и кога българският съд е компетентен да съди за престъпления, извършени от чужденци в чужбина. Този въпрос е изключително чест в контекста на транснационалната престъпност, търговията с наркотични вещества и престъпленията против мира и човечеството. Анализът на устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващащ 56 решения, показва, че нормата не е само декларативна, а има конкретно приложение при определяне на наказателната отговорност и при преценката на справедливостта на съдебния процес.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 6 от НК урежда т.нар. универсална и договорна юрисдикция на българското наказателно право. Текстът е разделен на две основни части, които разграничават видовете престъпления и основанията за прилагане на закона.

Съгласно ал. 1 на чл. 6 от НК, Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани. Това означава, че за най-тежките международни престъпления, българският съд има юрисдикция независимо от това дали престъплението е извършено на територията на Република България, стига да са засегнати интересите на друга държава или чужди граждани.

Ал. 2 на чл. 6 от НК разширява приложното поле на Наказателния кодекс за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина. В този случай приложението на българския закон е възможно единствено когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България. Тази разпоредба подчертава принципа на договорната основа за екстериториалното действие на наказателния закон за престъпления, които не са от категорията на престъпленията против мира и човечеството.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените решения на ВКС разкрива, че чл. 6 от НК често се разглежда в контекста на по-широки процесуални и материалноправни въпроси, включително правото на справедлив съдебен процес и индивидуализацията на наказанието. Ето конкретни изводи от практиката:

1. В Решение № 249 от г. на ВКС по н. д. № 127/2026 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова, съдът разглежда въпроси, свързани с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), както и приложението на чл. 115 и чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК. Въпреки че цитираният фрагмент не детайлизира фактическата обстановка на екстериториално престъпление, той утвърждава принципите за справедливост при определяне на наказание лишаване от свобода в размер на седемнадесет години. Съдът потвърждава, че превесът на отегчаващите обстоятелства обосновава наказание над средния размер, предвиден в санкционната част, което е в съответствие с целите на превенцията по чл. 36 от НК.

2. В Решение № 33 от 26.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 46/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова, се разглеждат въпроси на чл. 6, т. 2 и т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) във връзка с чл. 246, ал. 3 и чл. 252 от НК. Съдът изменя въззивното решение, като намалява глобата от 8 000 лв. на 5 000 лв. за подсъдимия Ж. Д. Тук се акцентира върху забраната за влошаване на положението на осъденото лице при липса на касационен протест, както и върху правилното прилагане на чл. 59 от НК за зачитане на времето на задържане.

3. В Решение № 60164 от 19.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 574/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Деница Вълкова, се анализира нарушението на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. ВКС установява, че продължителността на наказателния процес, надхвърляща три години и четири месеца за престъпление без фактическа и правна сложност, е необосновано дълга. Като компенсация за тази забавяне, причинено от съдебни грешки, съдът намалява наказанието лишаване от свобода от две на една година по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и отменя наложената глоба от 5 000 лв. по чл. 55, ал. 3 от НК.

4. В Решение № 27 от г. на ВКС по н. д. № 812/2023 г., III н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева, се разглежда приложението на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС във връзка с чл. 242, ал. 1, б. „д“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. ВКС изменя решението на Апелативен съд – Бургас, като отменя наложеното на подсъдимия Х. А. М. наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. Основанието е, че дванадесет години след извършване на деянието и след положителни личностови промени, поддържането на второ по вид наказание е проява на неоправдана строгост, противоречаща на целите на чл. 36 от НК.

5. В Решение № 274 от г. на ВКС по н. д. № 1098/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова, се потвърждава, че гарантираното на подсъдимия от чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС право на справедлив съдебен процес е фундаментално. Съдът разглежда въпроси на чл. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с независимостта на съда.

6. В Решение № 60 от 11.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 1090/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова, се разглеждат въпроси на чл. 6, § 3, б. “d“ от ЕКПЧОС във връзка с процесуалните права на обвиняемия, включително правото на защита и достъп до преписката по чл. 13 и чл. 14 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Чести грешки

При прилагането на нормите, свързани с чл. 6 от НК и чл. 6 от ЕКПЧОС, в практиката се допускат следните чести грешки:

• Неправилна преценка на юрисдикцията: Съдилищата понякога не разграничават ясно между ал. 1 и ал. 2 на чл. 6 от НК, прилагайки българския закон за престъпления, които не са против мира и човечеството, без да установят наличие на релевантно международно съглашение.
• Игнориране на забраната за влошаване на положението: Както се вижда от Решение № 33 от 26.02.2018 г., долните инстанции понякога пропускат да съобразят, че при жалба само от подсъдимия, не може да се влоши неговото положение, дори ако е допуснато нарушение на материалния закон в негова полза.
• Неправилна индивидуализация на наказанието при забавяне на процеса: В Решение № 60164 от 19.10.2021 г. се подчертава, че съдилищата често не прилагат автоматично намаление на наказанието като компенсация за прекомерно дълъг процес, което води до касационни отмени.
• Необосновано налагане на кумулативни наказания: В Решение № 27 от 10.01.2024 г. се посочва, че поддържането на глоба освен лишаване от свобода, когато целите на превенцията са постигнати, е честа грешка, която ВКС коригира чрез чл. 55, ал. 3 от НК.
• Липса на мотиви за разноските: В Решение № 33 от 26.02.2018 г. се отбелязва, че защитниците често оспорват разноските без да развиват конкретни съображения за механизма на разпределение, което води до отхвърляне на искането.
• Пропуск в зачитането на предварителното задържане: В същото решение се посочва, че долните инстанции понякога не прилагат чл. 59 от НК за зачитане на времето на задържане, което изисква последваща намеса на прокурора по изпълнение.

Как се води казусът

За страната, която иска (обвинение или частен обвинител):

1. Трябва да се обоснове ясно юрисдикцията на българския съд, като се посочи дали престъплението попада под ал. 1 (против мира и човечеството) или ал. 2 (базирана на международно съглашение) на чл. 6 от НК.
2. При оспорване на размера на наказанието, следва да се аргументират отегчаващите обстоятелства и степента на обществена опасност на дееца, както е направено в Решение № 249 от 29.05.2026 г.
3. Следва да се обърне внимание на целите на превенцията по чл. 36 от НК, за да се обоснове необходимостта от по-тежко наказание или кумулативно наказание.

За страната, която се брани (подсъдим и защитник):

1. Следва да се провери дали е спазено правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от ЕКПЧОС, особено по отношение на продължителността на процеса и независимостта на съда.
2. При наличие на прекомерно дълъг процес, следва да се поиска намаление на наказанието като компенсация, позовавайки се на практиката на ЕСПЧ и чл. 55 от НК, както в Решение № 60164 от 19.10.2021 г.
3. Следва да се оспори необходимостта от налагане на второ по вид наказание (глоба), ако е изтърпяно лишаване от свобода и са налице положителни личностови промени, позовавайки се на чл. 55, ал. 3 от НК.
4. Трябва да се провери дали е приложен чл. 59 от НК за зачитане на времето на задържане, и при пропуск да се активира прокурорът по изпълнение по чл. 417 от НПК.

Процесуални аспекти

Нормата на чл. 6 от НК е материалноправна, но нейното приложение е тясно свързано с процесуални актове. Касационното производство се образува по жалба на защитника или частния обвинител срещу въззивни решения. Срокът за обжалване е 15 дни от обявяването на решението. Таксите за касационна жалба се дължат съгласно Тарифата за съдебните такси, но в наказателното производство те са минимални или липсват за подсъдимите. Решенията на ВКС по тези въпроси са окончателни и не подлежат на обжалване, както е посочено в цитираните актове. Важно е да се отбележи, че при липса на касационен протест, ВКС не може да влоши положението на подсъдимия, дори ако е допуснато нарушение на материалния закон, което е в негова полза.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 6 НК

• Решение № 180 от г. на ВКС по н. д. № 417/2012 г — Касационното производство е образувано по жалбата на частния тъжител В.
• Решение № 273 от г. на ВКС по н. д. № 232/2010 г — Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия Ф.