Разпоредба чл. 613 от Търговския закон: Устойчива практика на ВКС относно масата на несъстоятелността

В търговското право и по-специално в производството по несъстоятелност, един от най-честите практически спорове засяга обхвата на имуществото, което попада в т.нар. „маса на несъстоятелността“. Този въпрос е критичен за кредитори, които търсят удовлетворение на вземанията си, както и за длъжника, който се опитва да запази операционната си дейност или да оспори включването на определени активи в общата маса. Разпоредбата чл. 613 от Търговския закон (ТЗ) е фундаментална за определянето на това имущество. Въпреки че текстът на самата норма е бил предмет на законодателни промени и отмяна в различни периоди, съдебната практика, особено тази на Върховния касационен съд (ВКС), е изградила устойчиви тълкувания, които продължават да влияят върху правната сигурност в търговските отношения. Настоящата статия разглежда как ВКС прилага принципите, свързани с масата на несъстоятелността, базирайки се на конкретни решения, които илюстрират процесуалните и материалноправните аспекти на приложението на нормата.

Какво точно казва разпоредбата

Според предоставения материал, действащият текст на нормата, цитиран в заглавието, е чл. 613б от ТЗ. В текста на материала е посочено следното:

„Чл. 613б. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2000 г., отм., бр. 58 от 2003 г.). Маса на несъст“

Важно е да се отбележи, че предоставеният буквален текст е непълен и прекъснат, като заглавието на статията се отнася до чл. 613, докато цитираният текст е за чл. 613б. В правната практика чл. 613 от ТЗ (в предишни редакции) е регламентирал масата на несъстоятелността, включваща цялото имущество на длъжника, както и имуществото, придобито по време на производството. Чл. 613б е бил въведен като нова разпоредба през 2000 г. и е отменен през 2003 г. Тъй като материалът не предоставя пълния текст на чл. 613 или чл. 613б, анализът по-долу се фокусира върху приложението на свързаните с масата на несъстоятелността разпоредби (чл. 613а, чл. 625, чл. 632 и др.), които ВКС прилага в контекста на спорове за масата, както е видно от цитираните решения.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд е изградил устойчива практика, която разяснява процесуалните и материалноправни аспекти на производството по несъстоятелност, пряко свързани с формирането и управлението на масата. Ето основните изводи от цитираните решения:

1. Необходимост от преоценка на разноските при възобновяване на производството
В Определение № 1374 от 5.05.2025 г. по т. д. № 188/2025 г. на ВКС, II т. о., съдът подчертава, че при отправено в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ искане за възобновяване на спряно производство, съдът трябва да прецени отново необходимия размер на подлежащите на предплащане разноски. Това е така, защото поради изтеклия период от време (повече от година), сумата, необходима за покриване на началните разноски, може да е различна от вече определената. Съдът акцентира върху необходимостта да се даде срок за предплащане на всички лица по чл. 625 ТЗ и на кредитора-молител, като определението за разноските се оповестява чрез вписване в книгата по чл. 634в ТЗ. Това гарантира, че масата на несъстоятелността не се натоварва с неактуални или неправилно изчислени разходи, които биха могли да доведат до прекратяване на производството.

2. Оценка на платежоспособността и ликвидността на активите
В Определение № 833 от 4.04.2024 г. по т. д. № 2103/2023 г. на ВКС, II т. о., съдът допуска касационно обжалване, поставяйки въпроса дали простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения (коефициенти за ликвидност) е достатъчно за преценка на платежоспособността. ВКС посочва, че от значение е и дали активите са налични, ликвидни и дали могат реално да бъдат трансформирани в пари в обозрим кратък срок. Това тълкуване е съществено за определянето на масата на несъстоятелността, тъй като включването на активи, които не са реално ликвидни, може да изкриви представата за имущественото състояние на длъжника и да повлияе на решенията за откриване или прекратяване на производството.

3. Освобождаване от държавна такса за дружества в несъстоятелност
Същото Определение № 833 от г. на ВКС установява, че за насрочване на производството в публично съдебно заседание не се дължи предварително внасяне на държавната такса от 125 лв., по аргумент от чл. 620, ал. 5 ТЗ. Това се прилага, когато касаторът е дружество в несъстоятелност, което предявява молба по чл. 625 ТЗ с оглед попълване на собствената си маса на несъстоятелността. Тази практика улеснява защитата на масата, като премахва финансовата бариера за дружеството да оспорва решения, засягащи неговото имущество.

4. Неприложимост на правото на Европейския съюз в липса на връзка с националното производство
В Определение № 241 от 5.02.2024 г. по ч. т. д. № 162/2024 г. на ВКС, I т. о., съдът отхвърля искане за преюдициално запитване. ВКС посочва, че жалбоподателят не се позовава на правото на Съюза като приложимо нито по отношение на вземанията си, нито по отношение на процесуалната уредба на производството по несъстоятелност. Посочването единствено на Хартата за основните права на ЕС (чл. 17 и чл. 47) е недостатъчно, тъй като разпоредбите ѝ се отнасят за държавите-членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Това решение затвърждава, че въпросите, свързани с масата на несъстоятелността, се решават предимно по националното право, освен ако не е налице пряка връзка с европейски регулаторни рамки.

5. Правен интерес на присъединил се кредитор и начална дата на неплатежоспособност
В Определение № 76 от 7.02.2013 г. по т. д. № 558/2012 г. на ВКС, I т. о., съдът разглежда въпроса за правния интерес на кредитор, присъединил се до приключване на първото редовно заседание, да обжалва началната дата на неплатежоспособността. ВКС посочва, че при обикновеното другарство в производството по несъстоятелност, процесуалните действия на един другар не ползват и не вредят на останалите (арг. чл. 216, ал. 1 ГПК във вр. чл. 630, ал. 3 ТЗ). Това означава, че масата на несъстоятелността се формира в зависимост от установената от съда начална дата, а отделни кредитори не могат да променят тази дата в своя полза, ако не са атакували решението в срок, което влияе върху обхвата на оспоримите сделки, включени в масата.

Чести грешки

При прилагането на нормите за масата на несъстоятелността и свързаните с нея процесуални действия, страните често допускат следните грешки:

• Липса на актуализация на разноските: Страните често забравят, че при възобновяване на спряно производство, съдът трябва да прецени отново разноските, а не да разчита на предишни определения, особено ако е изминал значителен период от време.
• Формален подход към ликвидността: При оспорване на платежоспособността, страните често разчитат само на счетоводните коефициенти за ликвидност, без да доказват реалната възможност за трансформиране на активите в парични средства, което е ключово за определяне на масата.
• Неправилно тълкуване на правния интерес: Присъединилите се кредитори често погрешно смятат, че могат да атакуват решения, засягащи общите факти (като началната дата на неплатежоспособност), ако не са го направили в първоинстанционното производство, пренебрегвайки правилата за обикновено другарство.
• Неоснователно позоваване на правото на ЕС: Страните понякога се позовават на Хартата за основните права на ЕС без да посочат конкретна връзка с приложимото европейско право, което води до отхвърляне на исканията за преюдициални запитвания.
• Пропускане на сроковете за предплащане: Кредиторите и лицата по чл. 625 ТЗ понякога пропускат сроковете за предплащане на разноските след възобновяване, което може да доведе до прекратяване на производството и загуба на възможност за включване в масата.

Как се води казусът

За страната, която иска включване на имуществото в масата или оспорва действия, засягащи масата:

1. Трябва да се следи за актуалността на определенията за разноски, особено при възобновяване на производство.
2. При оспорване на платежоспособността, трябва да се представят доказателства за реалната ликвидност на активите, а не само счетоводни данни.
3. Дружеството в несъстоятелност трябва да използва правото си да не внася държавна такса при предявяване на молби за попълване на масата.

За страната, която се брани:

1. Трябва да проверява дали искането за възобновяване е придружено от правилно преценени и предплатени разноски.
2. При оспорване на включването на активи, трябва да се доказва, че активите не са ликвидни или не могат да бъдат реализирани в обозрим срок.
3. Трябва да се следи за процесуалните срокове за присъединяване и обжалване, за да се избегне загуба на правен интерес.

Процесуални аспекти: Обжалване, срокове и такси

Според цитираните решения, производството по несъстоятелност има специфични процесуални особености:

• Обжалване: Решенията по дела за несъстоятелност могат да бъдат обжалвани пред ВКС, ако са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. ВКС може да не допуска касационно обжалване, ако въпросът е вече разрешен по устойчива практика (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
• Срокове: Касационните жалби се подават в 7-дневен срок от обявяване на въззивното решение в Търговския регистър (арг. чл. 62, ал. 2 ГПК).
• Такси: Дружествата в несъстоятелност са освободени от внасяне на държавна такса за насрочване на производство по чл. 625 ТЗ (арг. чл. 620, ал. 5 ТЗ). За останалите лица се дължат разноски, които трябва да бъдат предплатени в срока, определен от съда.
• Частни жалби: Определенията на ВКС по частни жалби (по чл. 274 ГПК) са окончателни и не подлежат на обжалване, освен в изрично предвидените от закона хипотези.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 613 ТЗ

• Решение № 64 от г. на ВКС по т. д. № 457/2012 г — С определение № 18/17.01.2013 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат при констатация за съществуваща вероятност да е процесуално недопустим съдебен акт решение № 116 на САС, ТК, 6-и с-в, от 21.10.2011 г.
• Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г — Определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл.