Приспадане на задържането и домашния арест при лишаване от свобода и пробация: Практика на Върховния касационен съд по чл. 59 НК

Разпоредбата на чл. 59 от Наказателния кодекс (НК) е един от най-често прилаганите, но и най-често оспорваните институти в наказателното право. Практическият спор, който възниква пред съдилищата и прокуратурата, се свежда до точното изчисляване на реалния срок на лишаване от свобода или пробация, който осъденият трябва да изтърпи, след като се приспаднат периодите, през които е бил задържан или е бил под домашен арест преди влизането на присъдата в сила. Честотата на споровете се дължи на сложността на нормата, която въвежда различни коефициенти за преобразуване на дните задържане в дни лишаване от свобода или пробация, както и на разширеното тълкуване на понятието „задържане“, което включва не само мярката за неотклонение задържане под стража, но и други ограничения на свободата.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 59 НК, в редакцията му от Държавен вестник бр. 27 от 2009 г. и допълненията от бр. 95 от 2016 г., установява ясни правила за приспадане. Съгласно ал. 1, времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация по следния начин: един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация; два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.

Алинея 2 дефинира понятието „задържане“ по смисъла на предходната алинея. Освен мярката за неотклонение задържане под стража, задържане е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. Това разширява обхвата на нормата извън класическото задържане под стража.

Алинея 3 предвижда специален случай, когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда. В този случай разпоредбата за приспадане се прилага, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК (идеална конкуренция или съвкупност от престъпления).

Алинея 4 урежда специфичен случай за наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК. При изпълнение на това наказание се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от НПК от възможността да упражнява тези права.

Как съдилищата прилагат нормата

Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) формира устойчиви тълкувания, които надхвърлят буквалния текст и засягат процедурните аспекти на прилагането на чл. 59 НК.

Първо, ВКС е приел, че нормата на чл. 59 НК е материалноправна. Това означава, че тя се прилага пряко от съда при определяне на наказанието и начина на неговото изпълнение, а не е просто процесуална формалност. Тълкувателно решение № 1 от 17.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСНК, подчертава, че по неприключилите към 14.04.2009 г. наказателни производства до привеждането им в съответствие с новия текст, нормата се прилага с оглед на материалния характер на правото на осъдения.

Второ, когато чл. 59 НК не е приложен от съда в присъдата, той не остава недействащ. Решение № 282 от 3.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 218/2010 г., I н. о., НК, установява, че когато чл. 59 от НК не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление. Това е ключов момент за защитата, тъй като показва, че липсата на приспадане в присъдата не лишава осъдения от правото му, а прехвърля задължението за изчисление към прокуратурата на етапа на изпълнение.

Трето, ВКС е разграничил приложението на чл. 59 НК от въпросите за подсъдност и административни нарушения, дори когато нормата е цитирана в контекста на ЗАНН. В Определение № 125 от 21.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1939/2011 г., III н. о., НК, се разглежда въпросът за „задържане в поделенията на МВР“ по Закона за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Съдът приема, че това задържане е равнозначно на лишаване от свобода по смисъла на чл. 59 НК, което налага преразглеждане на административни актове по реда на НПК, ако се засяга правото на свобода.

Четвърто, при възобновяване на дела, ВКС проверява дали правилното прилагане на чл. 59 НК е довело до справедливо наказание. В Решение № 316 от 12.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 998/2012 г., I н. о., НК, съдът изменя присъда, като намалява наказанието лишаване от свобода. Въпреки че решението фокусира върху смекчаващите обстоятелства, то потвърждава, че корекцията на наказанието трябва да отчита и всички фактори, включително вече изтърпените срокове, които биха били предмет на приспадане по чл. 59 НК при изпълнението.

Пето, ВКС е указвал, че неправилното прилагане на чл. 59 НК, заедно с други норми като чл. 60 НК и ЗИНЗС, може да доведе до отмяна на присъди. В Решение № 290 от 7.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 785/2013 г., I н. о., НК, се отменя част от присъда относно типа на затворническото общежитие и първоначалния режим, поради неправилно приложение на разпоредбите, включително чл. 59, ал. 1. Това показва, че грешка в изчислението на приспадането може да промени режима на изтърпяване, което е съществено за правата на осъдения.

Шесто, в случай на касационно обжалване, ВКС може да отмени осъдителната част на присъда и да върне делото за ново разглеждане, ако не са обсъдени възраженията, свързани с фактическата обстановка, която включва и периода на задържане. В Решение № 36 от 1.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2176/2012 г., I н. о., НК, съдът отменя присъда поради липса на мотивиране по възраженията на подсъдимите, което включва и доказателствената основа, от която зависи точното изчисляване на сроковете за приспадане.

Чести грешки

1. Неотчитане на домашния арест като отделна категория. Често се смесват дните на домашен арест с дните на задържане под стража, без да се приложи правилният коефициент (2 дни домашен арест за 1 ден лишаване от свобода).

2. Пропускане на задържане по други закони. Адвокатите и съдиите понякога забравят, че чл. 59, ал. 2 НК включва задържане по ЗМВР или други специални закони, ако то е свързано с престъплението.

3. Неправилно прилагане на ал. 3. При прекратено производство за друго престъпление, често се пропуска проверката дали е налице идеална конкуренция по чл. 23 НК, която е предпоставка за приспадането.

4. Липса на искане за приспадане при прокурорско постановление. Ако съдът не е приложил чл. 59 НК, защитата трябва да настоява прокурорът да издаде постановление за приспадане, а не да чака автоматично действие.

5. Смесване с административни наказания. При наказанието лишаване от права (ал. 4) често се пропуска приспадането на времето, през което лицето е било лишено от права по административен ред.

Как се води казусът

За страната, която иска приспадане (осъденият):

1. Съберете всички документи, удостоверяващи периода на задържане под стража, домашен арест или друго задържане по ЗМВР/НПК. Включете заповедите за задържане и определенията за мярка за неотклонение.

2. Проверете дали в присъдата е изрично посочено приспадането. Ако не е, подайте искане до прокурора за издаване на постановление по чл. 59 НК.

3. Ако прокурорът откаже или изчисли грешно, обжалвайте постановлението пред съда, който е постановил присъдата.

4. При възобновяване на делото или касационно обжалване, акцентирайте върху грешката в изчислението на режима на изтърпяване, ако тя е пряко свързана с неправилното прилагане на чл. 59 НК.

За страната, която се брани (прокуратурата/съдът):

1. При изготвяне на присъда, съдът трябва да изчисли точния брой дни задържане и домашен арест и да ги приспадне автоматично, ако е приложимо.

2. Прокурорът трябва да провери дали съдът е приложил чл. 59 НК. Ако не е, той е длъжен да издаде постановление за приспадане, за да осигури законността на изпълнението.

3. При оспорване на изчислението, проверете дали задържането е било „свързано с престъплението“ по смисъла на ал. 2, или дали е за друго престъпление, което изисква проверка по чл. 23 НК (ал. 3).

Тъй като чл. 59 НК е материалноправна норма, тя не е предмет на самостоятелна жалба като процесуално нарушение, а се обжалва в рамките на жалбата срещу присъдата или чрез искане за възобновяване, ако е допусната съществена грешка, която е довела до неправилно определяне на наказанието или режима му. Сроковете за обжалване са тези, предвидени в НПК за съответния съдебен акт.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu