Разногласие между вещите лица: как съдът разрешава противоречията в експертизите по чл. 203 ГПК?

В гражданското и търговското производство често възникват ситуации, в които назначените от съда вещи лица не достигат до единен извод. Това е особено характерно за сложни казуси, свързани с делба на имоти, медицински грешки, застрахователни спорове или строителни несъответствия. Когато експертите се разминават в констатациите или заключенията си, процесът заема критична точка. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че липсата на ясен механизъм за преодоляване на тези разногласия води до отмяна на решенията поради недоказаност или нарушение на процесуалните правила. Настоящата статия разяснява как действащият текст на чл. 203 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) регулира тази ситуация и какви са устойчивите позиции на най-високата съдебна инстанция при прилагането му.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 203 ГПК е императивна и определя строгия алгоритъм, който съдът е длъжен да следва, когато се сблъска с несъвместими становища от експертите. Текстът е разделен на две основни части, които описват последователни действия:

Първо, законът предвижда, че при разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Това означава, че съдът не може да игнорира противоречията или да ги „усредни“ механично. Всяка група експерти, която има различна позиция, трябва да представи мотивите за своята гледна точка. Това осигурява прозрачност и позволява на страните да реагират на конкретните аргументи, а не на абстрактно несъгласие.

Второ, ако съдът не може да вземе становище по разногласието, той е длъжен да предприеме едно от две действия. Първото е да изиска от същите вещи лица допълнителни изследвания. Това е опция, която се прилага, когато разногласието произтича от непълнота в данните или от липса на детайлизиране на определени аспекти. Втората опция е назначаване на други вещи лица. Тази мярка се налага, когато първоначалните експерти не могат да преодолее противоречията или когато техните методи са поставени под съмнение. Важно е да се отбележи, че изборът между допълнителни изследвания и нови експерти е прецене на съда, но самата намеса е задължителна при невъзможност за формиране на вътрешно убеждение.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС, базиран на предоставените решения, разкрива няколко ключови принципа, които определят как се тълкува и прилага чл. 203 ГПК в реални казуси.

В Определение № 2855 от 30.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2026 г. (III г. о.) се подчертава, че съдът не е длъжен да възприеме експертното заключение, дори когато страната не е направила възражение срещу него. Въпреки че цитатът в материала се фокусира върху чл. 202 ГПК, логиката е тясно свързана с чл. 203 ГПК, тъй като при разногласие съдът трябва да прецени доказателствената сила съобразно обосноваността. В този казус въззивният съд е изложил подробни и убедителни мотиви защо приема констатациите на последната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и защо отхвърля предходните две. ВКС потвърждава, че при наличие на ясни мотиви за преценката на годността на експертизите, липсва противоречие с практиката, дори ако разногласието не е било преодоляно чрез нова експертиза, а чрез съвкупна преценка.

В Решение № 50113 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2021 г. (I г. о.) се разглежда казус по делба, където е изминал значителен период от време (повече от 5 години) от изготвяне на последната съдебно-техническа експертиза. ВКС отменя въззивното решение и връща делото, като задължава съда да допусне нова съдебно-техническа експертиза за актуална пазарна цена. Този извод илюстрира приложението на втората част от чл. 203 ГПК – назначаване на други вещи лица (или нова експертиза), когато данните са остарели и не позволяват на съда да вземе обосновано становище. Старата експертиза не може да служи като основа за решение, ако пазарните условия са се променили, което създава фактически „разногласие“ между данните в делото и реалността.

В Определение № 50097 от 27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 292/2022 г. (II т. о.) се разглежда спор за обезщетение при пътен транспортен произшествие. Въпреки че основният фокус е върху материалната легитимация, решението илюстрира принципа, че преценката на годността на доказателствата (включително експертни, ако са имало такива) подлежи на контрол във втората фаза на касационното производство. Касаторът не е обосновал надлежно достъпа до тази фаза, което води до недопускане. Това показва, че аргументите за неправилно прилагане на чл. 203 ГПК трябва да бъдат формулирани като правен въпрос, обуславящ изхода на делото, а не просто като оплакване от фактическа грешка.

В Определение № 109 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г. (I г. о.) се потвърждава, че въззивният съд е направил обоснован извод за поделяемостта на имот, базиран на фактическото състояние към момента на решението. Тук липсва изрично споменаване на чл. 203 ГПК в контекста на разногласие, но решението показва, че когато съдът е обсъдил всички доказателства и е извел ясни правни изводи, касационният контрол не се допуска, дори ако има несъгласие на страните. Това подсказва, че чл. 203 ГПК не е автоматично основание за касационно обжалване, ако съдът е мотивирал защо е приел едната позиция пред другата.

Чести грешки

При прилагането на чл. 203 ГПК страните и съдилищата често допускат следните грешки:

• Игнориране на разногласието: Съдът постановява решение, без да е изискал допълнителни изследвания или нова експертиза, въпреки че експертите са представили несъвместими заключения. Това е съществено нарушение на процесуалния закон.
• Липса на мотиви: Съдът приема едното мнение, но не обяснява защо е отхвърлил другото. Чл. 203 ГПК изисква съдът да „вземе становище“, което означава, че трябва да има ясна мотивировка за избора.
• Неправилно формулиране на касационния въпрос: Страните често твърдят, че съдът е нарушил чл. 203 ГПК, но не формулират конкретен правен въпрос, обуславящ изхода на делото. Както се вижда от Определение № 50097 от 27.02.2023 г., липсата на такъв въпрос води до недопускане.
• Остаряване на данните: В делбени и имотни спорове съдът разчита на експертизи, изготвени преди години, без да назначи нови, въпреки промяната в пазарната ситуация (Решение № 50113 от 26.06.2023 г.).
• Смесване на фактическа и правна преценка: Страните оспорват фактическите констатации на експертите като правен въпрос, което е недопустимо в селективната фаза по чл. 288 ГПК.

Как се води казусът

За страната, която иска да оспори експертиза или да настоява за нова:

1. Въведете възражения срещу експертното заключение, като посочите конкретно къде експертите се разминават и защо едното мнение е по-обосновано.
2. Ако съдът не назначи нова експертиза, в касационната жалба формулирайте правен въпрос относно задължението на съда да изиска допълнителни изследвания или нови вещи лица при невъзможност за формиране на убеждение.
3. Посочете, че липсата на нова експертиза при остарели данни (както в Решение № 50113 от 26.06.2023 г.) води до недоказаност.

За страната, която се брани:

1. Настоявайте пред съда да изложи подробни мотиви защо приема едното мнение пред другото, позовавайки се на практиката от Определение № 2855 от 30.05.2026 г.
2. В касационната фаза твърдете, че разногласието е било преодоляно чрез съвкупна преценка на всички доказателства и че съдът е изложил ясни и убедителни мотиви.
3. Оспорете допустимостта на касационната жалба, ако въпросът е фактически, а не правен, или ако не е обоснован надлежно.

Процесуални аспекти

Нормата е процесуална и се прилага в рамките на гражданското производство. Актовете, които се обжалват, са въззивните решения. Сроковете за касационно обжалване са тези, предвидени в ГПК (обикновено един месец от връчването на решението). Таксите за касационно обжалване се дължат, но в случаите на безплатна правна помощ, както в Определение № 2855 от 30.05.2026 г., адвокатското възнаграждение се определя от съда. В този конкретен случай сумата е 1 000 евро. Важно е да се отбележи, че определенията за недопускане на касационно обжалване са необжалваеми.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 203 ГПК

• Решение № 154 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6089/2007 г — Те имат същите и толкова права, колкото са признати с решението на тяхната праводателка.
• Решение № 77 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5240/2013 г — Обжалвано е въззивното решение № 808 от 1.03.2013 г., постановено по в.