Table of Contents

Държавна отговорност за противоконституционен закон: Практика по чл. 7 КРБ и чл. 49 ЗЗД

В правната практика често възниква въпросът за правната квалификация на искове за обезщетение, предявени срещу държавата, когато вреди са причинени от прилагането на закон, обявен за противоконституционен. Този тип спорове са особено честни в контекста на енергийния сектор, където такси, събирани на основание разпоредби от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), са били обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. на Конституционния съд. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) изгради устойчива линия, която разграничава деликтната отговорност по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като се опира на конституционната норма на чл. 7 от Конституцията на Република България (КРБ).

Какво точно казва разпоредбата

Важно е да се отбележи, че в заглавието на темата е посочена „разпоредба чл. 7 от ЗЗД“. В действащия текст на ЗЗД чл. 7 е отменен с Държавен вестник, бр. 12 от 1993 г. и се отнася до сключването на договори. Въпреки това, в предоставените съдебни актове нормата, която е в центъра на правния спор и която се цитира системно, е чл. 7 от Конституцията на Република България, а не от ЗЗД. Чл. 7 КРБ гласи: „Държавата отговаря за вредите, причинени от виновни действия и бездействия на нейни органи и длъжностни лица при извършване на административна дейност.“ Тази конституционна норма се реализира на общо основание чрез чл. 49 ЗЗД, който урежда деликтната отговорност за вреди, причинени от противоправно виновно действие или бездействие.

В контекста на противоконституционните закони, приемането на такъв закон се квалифицира като противоправно действие на държавата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията, Република България е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията. Следователно, държавата дължи обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от прилагането на акт, който е в разрез с основния закон.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените решения на ВКС очертава ясни критерии за прилагане на чл. 7 КРБ във връзка с чл. 49 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

1. Приемането на противоконституционен закон е противоправно действие. В Решение № 249 от 12.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2019 г., IV г. о., съдът приема, че удържаните такси по противоконституционни разпоредби (чл. 35а-35в ЗЕВИ) представляват имуществени вреди. Държавата е осъдена да върне сумата от 217 284.34 лв. като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в удържани такси, внесени в държавния бюджет. Съдът квалифицира това като деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ.

2. Конкуренция между деликт и неоснователно обогатяване. В Решение № 91 от г. на ВКС по гр. д. № 1489/2020 г., IV г. о., се разглежда ситуация, в която искът е предявен по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, но съдът го квалифицира като неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. ВКС приема, че когато държавата е получила суми без правно основание (след обявяване на закона за противоконституционен), тя дължи връщането им по реда на чл. 55 ЗЗД. В този конкретен казус искът по чл. 49 ЗЗД е обезсилен, а искът по чл. 55 ЗЗД е уважен, тъй като липсва доказателство за „канене“ (поканата за изпълнение), което е предпоставка за лихвата по деликтния иск, но не и за неоснователното обогатяване.

3. Лихвата по неоснователното обогатяване тече от датата на връчване на исковата молба. В същото Решение № 91 от 26.08.2021 г. се уточнява, че при връщане на платеното при начална липса на основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД), длъжникът дължи обезщетение за забавата от поканата да изпълни. Тъй като в делото липсват доказателства за канене преди завеждането на делото, лихвата тече от датата на връчване на препис от исковата молба на министъра на финансите (28.07.2017 г.).

4. Доказателствена тежест за разноските. В Определение № 50247 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2021 г., III г. о., се разглежда въпросът за доказването на реалното заплащане на адвокатско възнаграждение. Въззивният съд отказва да присъди разноски, защото представеният електронен документ (платежно нареждане) доказва единствено нареденото плащане, а не постъпването на сумата по сметката на получателя. ВКС потвърждава, че за да се присъдят разноски по чл. 78 ГПК, трябва да се докаже реалният разход, а не само намерението за плащане.

5. Отговорност за вреди от наказателни производства. В Решение № 300 от г. на ВКС по гр. д. № 2262/2018 г., IV г. о., се приема, че изземването на суми като веществени доказателства, последвано от оправдателна присъда, поражда деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ. Вредата се изразява в загубата на полза от парите (лихва) за периода на задържането. Давността тече от влизането в сила на оправдателната присъда, а не от изземването.

6. Проверка на законосъобразността на актове. В същото Решение № 300 от 9.01.2019 г. се подчертава, че гражданският съд може да преценява законосъобразността и противоправността на актове на държавни органи, когато се претендира, че от тях са произтекли вреди. Това е израз на принципа за правова държава и ефективна съдебна защита.

Чести грешки

1. Неправилна правна квалификация на иска. Ищеците често предявяват иск само по чл. 49 ЗЗД (деликт), без да предявят евентуален иск по чл. 55 ЗЗД (неоснователно обогатяване). Както се вижда от Решение № 91 от 26.08.2021 г., ако липсват доказателства за противоправност в смисъла на деликта или за канене, искът по чл. 49 ЗЗД може да бъде отхвърлен, докато искът по чл. 55 ЗЗД би бил основателен.

2. Липса на доказателства за реално плащане на разноски. Както показва Определение № 50247 от 30.06.2023 г., представянето само на платежно нареждане не е достатъчно за присъждане на адвокатски хонорар. Трябва да се представи извлечение от банкова сметка, което доказва заверяването на сметката на адвоката със съответната сума.

3. Грешно определяне на началния момент за лихвата. При искове по чл. 55 ЗЗД лихвата тече от поканата за изпълнение (или връчването на исковата молба), а не от датата на плащането на противоконституционната такса. При искове по чл. 49 ЗЗД лихвата тече от датата на настъпване на вредата, но изисква доказателство за противоправност и вина (или обективна отговорност на държавата).

4. Пропускане на преклузивни срокове. Въпреки че в цитираните решения давността не е проблем, в други казуси е важно да се спазват сроковете. При деликтни искове давността тече от узнаването на вредата и причинителя, а при неоснователното обогатяване – от узнаването за липсата на основание.

5. Неправилно тълкуване на електронните документи. Смятането на електронно платежно нареждане за пълно доказателство за плащане е честа грешка. То удостоверява само разпореждането за плащане, а не изпълнението му.

Как се води казусът

За страната, която иска (ищецът):

1. Правна квалификация: Предявявайте главен иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ за обезщетение за имуществени вреди, и евентуален иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на неоснователно полученото. Това осигурява двойна защита.

2. Доказателства за вреди: Представете доказателства за реалното удържане или плащане на сумите (банкови извлечения, фактури, разписки).

3. Доказателства за разноски: За да получите адвокатско възнаграждение, представяйте не само договор за правна помощ и фактура, но и банково извлечение, което доказва реалното превеждане на средствата по сметката на адвоката.

4. Канене: Ако претендирате лихва по деликтен иск, уверете се, че сте направили писмено канене до държавата преди завеждане на делото, или разчитайте на връчването на исковата молба като канене за лихвата по чл. 55 ЗЗД.

За страната, която се брани (Държавата/Министерството на финансите):

1. Оспорване на противоправността: Твърдете, че плащането е извършено по валиден към момента закон, и че отговорността възниква едва след обявяването му за противоконституционен, което ограничава ретроактивното действие.

2. Оспорване на разноските: Оспорвайте разноските за адвокатско възнаграждение, ако ищецът не е представил доказателства за реално плащане (банково извлечение за заверяване на сметката на адвоката), както е прието в Определение № 50247 от 30.06.2023 г.

3. Оспорване на лихвата: Ако искът е по чл. 55 ЗЗД, оспорвайте лихвата за периода преди връчването на исковата молба, тъй като до този момент липсва канене за изпълнение.

Процесуални аспекти

Производствата по тези казуси се водят пред граждански съд. Когато става въпрос за касационно обжалване, то се допуска при наличие на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1 ГПК). В предоставените актове се вижда, че ВКС често разглежда въпроси, свързани с конкуренцията между чл. 49 и чл. 55 ЗЗД, както и с доказателствената тежест за разноските. Таксите за касационно обжалване се дължат съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдебните органи, а размерът им зависи от предмета на спора. Решенията на ВКС по тези казуси са окончателни и не подлежат на обжалване, с изключение на частните жалби, които се разглеждат по реда на чл. 288 ГПК, както е в Определение № 50247 от 30.06.2023 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 7 ЗЗД

Решение № 11049 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2013 г — Не влошеното финансово състояние характеризира личността, макар да е безспорно, че този факт засяга дълбоко нейните интереси.
Тълкувателно решение № 1 от 2.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г — Председателят на Висшия адвокатски съвет е направил искане до Общото събрание на Гражданската колегия на основание чл.