Главното встъпване по чл. 225 ГПК: кога трето лице може да влезе в спора и какви са условията за допустимост

В гражданското съдебно производство често възникват ситуации, при които трето лице, което не е първоначална страна по делото, претендира самостоятелни права върху предмета на спора. Практическият въпрос, който най-често поставят страните пред съда, е дали такова лице може да встъпи в делото и при какви условия искът му е допустим. Честотата на тези спорове се дължи на сложността на вещноправните отношения и на стремежа на трети лица да защитят своите интереси, без да чакат края на основния процес. Нормата от чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) регламентира т.нар. „главно встъпване“, което позволява на трето лице да предяви иск против двете страни в текущото производство.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 225 ГПК е разделена на две алинеи, които очертават субективните и процесуалните предпоставки за встъпване.

Съгласно ал. 1, третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни. Това означава, че встъпващото лице не просто подпомага едната от страните (както е при спомагателното встъпване), а застава като самостоятелен ищец срещу ищеца и ответника в първоначалния иск. Ключовият елемент тук е наличието на „самостоятелни права“, които са несъвместими с правата, претендирани от първоначалните страни.

Ал. 2 поставя строго времево ограничение. Предявяването на иск от трето лице се допуска само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. След като съдебното дирене е приключило, встъпването по този ред е недопустимо, тъй като би нарушило принципите за икономия на процесуалните действия и за правна сигурност.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва строги критерии за допустимост на главното встъпване. Съдилищата изискват не просто формално посочване на права, а реална несъвместимост на претенциите.

В Определение № 276 от 5.07.2022 г. по ч. т. д. № 884/2022 г., I т. о., ВКС разглежда казус, в който въззивният съд е отказал встъпване, мотивирайки се с липсата на предявени самостоятелни права. Съдът приема, че за да е допустимо встъпването по чл. 225 ГПК, трето лице трябва да претендира за себе си спорното право като несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец. Важно е встъпващият да претендира цялото право или част от него, но по начин, който при уважаване на неговия иск води до отхвърляне на първоначалния иск. В конкретния случай съдът констатира, че встъпващото лице изобщо не е предявило самостоятелни права, което прави встъпването недопустимо.

В Определение № 2172 от 30.04.2024 г. по гр. д. № 3790/2023 г., III г. о., ВКС подчертава, че касационният контрол не се допуска, ако касаторът не е обосновал допълнителните предпоставки по чл. 280 ГПК. Въпреки че нормата е приложена, решението илюстрира, че спорът за допустимостта на встъпването често се прехвърля в касационната фаза, където се изисква ясно посочване на противоречива или неясна правна норма, което рядко се постига в практиката по чл. 225 ГПК.

В Определение № 2171 от 30.04.2024 г. по гр. д. № 4660/2023 г., III г. о., ВКС отхвърля касационната жалба, като посочва, че липсва обосноваване на значението на правните въпроси за точното прилагане на закона. Това показва, че дори когато има спор за приложението на чл. 225 ГПК, ВКС не винаги допуска касационно обжалване, ако не е налице „очевидна неправилност“ или противоречие в практиката. Очевидната неправилност се квалифицира като видимо тежко нарушение, което в случая с встъпването би било, например, допускане на встъпване след приключване на съдебното дирене.

В Определение № 50868 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 1160/2022 г., IV г. о., ВКС разглежда въпроси, свързани с трудовото право, но принципно потвърждава, че съществува трайна практика по подобни въпроси. Въпреки че цитатът в решението споменава чл. 225 от Кодекса на труда (КТ), контекстът на анализа на ВКС относно допустимостта на касационно обжалване е релевантен и за процесуалните норми. Съдът приема, че оплакванията не попадат в обхвата на основанията за допускане, ако не са налице специфични пороци.

Чести грешки

При прилагането на чл. 225 ГПК страните и съдилищата често допускат следните грешки:

• Липса на самостоятелност на правата: Трето лице предявява иск, който не е несъвместим с иска на първоначалния ищец, а само допълва или подкрепя претенцията на едната от страните. Това е спомагателно встъпване, а не главно.
• Предявяване на иск след приключване на съдебното дирене: Искът по чл. 225 ГПК е недопустим, ако е предявен след приключването на съдебното дирене в първата инстанция, дори ако делото все още не е решено по същество.
• Неясно формулиране на претенцията: Встъпващото лице не посочва ясно какви точно самостоятелни права претендира и как те се отнасят към предмета на спора между първоначалните страни.
• Смесване с иск за установяване: Често се предявява иск за установяване на право, вместо иск за осъждане или за промяна на правно състояние, което е несъвместимо с целта на главното встъпване.
• Липса на активна легитимация: Трето лице претендира права, които не са негови, а на друго лице, или претендира права, които не са свързани с предмета на спора.
• Необосновано касационно обжалване: Страните често обжалват определения за недопускане на встъпване, без да обосноват специфичните предпоставки по чл. 280 ГПК, което води до оставяне на жалбата без уважение.

Как се води казусът

За страната, която иска да встъпи в делото (третото лице), стъпките са следните:

1. Да подготви иск, в който ясно посочва самостоятелните права, които претендира върху предмета на спора.
2. Да обоснове несъвместимостта на тези права с правата, претендирани от първоначалния ищец и ответника.
3. Да предяви иска преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция.
4. Да плати държавна такса за предявения иск, ако той е имотен или неимотен, но подлежи на такса.

За страната, която се брани (първоначален ищец или ответник), действията са:

1. Да оспори допустимостта на встъпването, ако искът е предявен след приключване на съдебното дирене.
2. Да оспори самостоятелността на правата, ако претенцията на третото лице не е несъвместима с основния иск.
3. Да оспори активната легитимация на встъпващото лице.
4. Да поиска отхвърляне на иска на третото лице като недопустим или неоснователен.

Процесуални аспекти: обжалване и срокове

Определенията, с които съдът отказва да допусне встъпване по чл. 225 ГПК, са частни определения. Съгласно практиката, разгледана в предоставените решения, тези определения могат да бъдат обжалвани с частна жалба. Срокът за обжалване е единседмичен от съобщаването на определението.

В Определение № 276 от 5.07.2022 г. се посочва, че определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване, е окончателно, а в частта, с която се оставя без разглеждане частна касационна жалба, може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок пред друг състав на ВКС. Това означава, че ако въззивният съд потвърди отказа за встъпване, обжалването пред ВКС е ограничено и изисква специфични основания по чл. 280 ГПК.

Разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат на печелившата страна. В Определение № 2171 от 30.04.2024 г. ВКС присъжда разноски в размер на 840 лева за адвокатско възнаграждение. В Определение № 50868 от 25.11.2022 г. се присъждат 500 лева разноски. Размерът на разноските зависи от доказаните разходи и от тарифата за адвокатско възнаграждение.

Важно е да се отбележи, че ако касационната жалба е оставена без уважение, касаторът дължи разноски на насрещната страна. Това е стандартна практика, потвърдена в много от цитираните определения, като целта е да се възпира от необосновани касационни обжалвания на процесуални определения.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 225 ГПК

• Решение № 211 от 01.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 393/2009 г — При конкуренция на вещни права законът дава предимство на ползувателите.
• Решение № 7720 от 12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2023 г — Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на финансите, представлявано от министъра на финансите, чрез процесуален представител юрк.