Каква е ролята на комисията по чл. 34 от ЗОП при преценката на необичайно ниски оферти и оценяването на участниците?

Разпоредбата на чл. 34 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е фундаментална за структурата на административния процес при възлагане на обществени поръчки. В практиката на Върховния административен съд (ВАС) тази норма се разглежда не просто като процедурно изискване за съставяне на комисия, а като гаранция за професионалната и обективна преценка на офертите. Честите спорове възникват, когато участници оспорват класирането си или отстраняването им, като твърдят, че комисията е действала субективно или е нарушила методиката за оценка. Ключовият въпрос в тези казуси е дали контролът на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на съда може да навлезе в съдържанието на преценката на комисията, или само да проверява законосъобразността на процедурата.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 34 от ЗОП (в редакцията, в сила от 01.11.2019 г.) регламентира изпращането на покани в рамките на ограничителните процедури. Съгласно ал. 1, при ограничена процедура, състезателен диалог, партньорство за иновации, състезателна процедура с договаряне или процедура на договаряне с предварителна покана, възложителите изпращат едновременно писмени покани до избраните кандидати. Тези покани трябва да съдържат информацията, предвидена в раздел I от приложение № 8 за публични възложители или раздел I от приложение № 9 за секторни възложители.

Ал. 2 предвижда специален режим, когато процедурата е открита с обявление за предварителна информация или периодично индикативно обявление. В този случай възложителят изпраща едновременно покана за потвърждаване на интерес до лицата, които вече са заявили интерес. Тази покана трябва да съдържа информацията по раздел II от приложение № 8 или раздел II от приложение № 9, в зависимост от вида на възложителя.

Ал. 3 регламентира предоставянето на документацията. Когато не е осигурен неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп чрез платформата по чл. 39а, ал. 1 и документацията не е предоставена по друг начин, тя се прилага към поканата. Тази разпоредба подчертава задължението за прозрачност и осигуряване на равни условия за достъп до информацията за всички потенциални участници.

Как съдилищата прилагат нормата

В практиката на ВАС чл. 34 от ЗОП се тълкува в тясна връзка с правомощията на назначената от възложителя комисия и границите на съдебния и административния контрол. Ето основните изводи от решенията:

1. Свобода на преценка при чл. 70 от ЗОП. В Решение № 5838 от 29.04.2014 г. по адм. д. № 3925/2014 г., IV о., ВАС приема, че законодателът е предоставил преценката за обективността на обстоятелствата, обосноваващи необичайно ниска оферта, на свободната преценка на членовете на комисията по чл. 34 от ЗОП. Гаранцията за обективност е изискването членовете да притежават професионална квалификация и практически опит. КЗК не може да замени тази преценка със своя, тъй като това би я превърнало в помощен орган на възложителите.

2. Контрол само за законосъобразност. В Решение № 3173 от 23.03.2015 г. по адм. д. № 2162/2015 г., IV о., съдът подчертава, че контролът на КЗК е само за законосъобразност, а не за целесъобразност. Ако на КЗК се предостави правото да преизчислява оценките, тя би иззела функциите на помощната комисия. Субективната преценка на комисията не подлежи на проверка, стига да е мотивирана и съобразена с предварително определените обективни критерии.

3. Прерогативи на експертната комисия. В Решение № 8442 от 20.06.2014 г. по адм. д. № 5337/2014 г., IV о., ВАС потвърждава, че разглеждането, оценяването и класирането на участниците е в прерогативите на съставената на експертен принцип комисия по чл. 34 от ЗОП. Контролът на органа по преразглеждането се свежда до преценка дали са спазени изискванията за законосъобразност на процедурата.

4. Императивен характер на процедурните правила. В Решение № 5693 от 25.04.2014 г. по адм. д. № 3431/2014 г., IV о., се посочва, че нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗОП (която се прилага от комисията по чл. 34) е с императивен характер. Неспазването ѝ представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което може да доведе до отмяна на акта за класиране.

5. Мотивиране на решенията. В Решение № 5838 от 29.04.2014 г. се изтъква, че ако комисията прецени, че посочените от участника обстоятелства не са обективни, решението за отстраняване следва да бъде мотивирано. Липсата на мотиви за неприемане на писмената обосновка би представлявала съществено нарушение.

6. Професионална квалификация като гаранция. В Решение № 3173 от 23.03.2015 г. се акцентира, че константна е практиката, че субективната преценка на комисията не подлежи на проверка, стига да е мотивирана и съобразена с предварително обявените критерии. Нарушение би имало, ако комисията точкува по показател, който не е предварително обявен, или не спази формулата от Методиката.

Чести грешки

1. Оспорване на целесъобразността пред КЗК. Жалбоподателите често грешат, като оспорват не законосъобразността на процедурата, а правилността на точките, дадени на конкурент. Съгласно практиката, КЗК няма правомощие да преизчислява оценки или да класира вместо възложителя.

2. Липса на възражение срещу състава на комисията. В някои казуси жалбоподателите оспорват преценката на комисията, без да са направили възражение срещу нейния състав или квалификацията на членовете ѝ в предходните етапи, което отслабва позицията им пред ВАС.

3. Непредставяне на мотиви за необичайно ниска оферта. Възложителите понякога пропускат да изложат конкретни мотиви за отхвърляне на писмената обосновка по чл. 70 от ЗОП, разчитайки на общи формулировки, което ВАС квалифицира като съществено нарушение.

4. Прилагане на критерии, които не са обявени. Комисиите по чл. 34 от ЗОП допускат грешка, когато прилагат показатели или подпоказатели, които не са предварително обявени в документацията, или не спазват точно формулата от Методиката за оценка.

5. Смесване на алтернативни условия. При преценката на чл. 70, ал. 2 от ЗОП, комисията понякога изисква кумулативно наличие на всички обективни обстоятелства, докато законът предвижда алтернативност – достатъчно е да е налице само едно от тях.

6. Неправилно тълкуване на правомощията на КЗК. Страните в спора често погрешно смятат, че КЗК е горестоящ административен орган, който може да проверява и коригира субективните оценки на експертите, вместо да ограничава контрола си до спазването на процедурните правила.

Как се води казусът

За страната, която иска отмяна на акта за класиране или отстраняване, стратегията трябва да се фокусира върху процедурни пороци. Трябва да се докаже, че комисията по чл. 34 от ЗОП е нарушила императивни норми, като е приложила необявени критерии, е допуснала грешка в изчисляването на точките по формулата, или е отхвърлила оферта без мотиви. Важно е да се подчертае, че преценката на комисията е била субективна и не е съобразена с предварително определените обективни показатели.

За страната, която се брани (възложителят или класираният участник), основният довод е, че контролът на КЗК и съда е само за законосъобразност. Трябва да се аргументира, че комисията е съставена от лица с професионална квалификация, че преценката е мотивирана и е в рамките на дискреционната власт, предоставена от закона. Трябва да се посочи, че жалбоподателят оспорва целесъобразност, а не законосъобразност, и че субективната преценка на експертите не подлежи на проверка от страна на съда, стига да е мотивирана.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 34 ЗОП

• Решение № 11231 от г. на ВАС по адм. д. № 6418/2013 г — Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор Татяна Петрова Пенкова-Червенякова на Специализирана болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „П
• Решение № 2081 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2010 г — Образувано е по жалба на „Зефир – климатични системи“ ООД, гр.