Table of Contents

Приложимост на чл. 2, ал. 1 от Наказателния кодекс при искове за обезщетение по ЗОДОВ

В правната практика на Върховния касационен съд (ВКС) често възникват спорове относно точното тълкуване и прилагане на принципа за приложимост на закона във времето, уреден в чл. 2, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Този принцип е фундаментален за наказателното право, но неговото влияние се разпростира и върху гражданските производства, по-специално искове за обезщетение за вреди, предявени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Практиката показва, че много от касационните жалби по тези дела се отхвърлят, тъй като съдилищата стриктно следват установената хипотеза, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Честотата на тези спорове се дължи на сложната фактическа обстановка при наказателните производства, които често продължават години, през които законодателството може да претърпи промени, както и на необходимостта от прецизно разграничаване между материалното наказателно право и процесуалните норми.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 2 от НК е структурирана в две алинеи, които установяват правилата за действие на наказателния закон във времето. Текстът е императивен и не допуска съдебно усмотрение при определянето на приложимата норма.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от НК: „За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.“ Това е основното правило, което гарантира правната сигурност и предвидимост на наказателното преследване. Лицето трябва да може да предвиди наказателните последици от своето поведение в момента на неговото извършване.

Втора алинея на чл. 2 от НК допълва правилото с изключение, което защитава правата на обвиняемия. Тя гласи: „Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен“. Това правило, известно като „законът, който е по-благоприятен“, осигурява, че ако законодателят е декриминализирал деянието или е предвидил по-леко наказание, това по-благоприятно законодателство се прилага ретроактивно, стига присъдата още да не е влязла в сила.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВКС, цитирани в предоставения материал, разкрива устойчива практика, която свързва прилагането на чл. 2 от НК с преценката на основанието и размера на обезщетенията по ЗОДОВ. Ето конкретни изводи, базирани на реални съдебни актове:

1. Прилагане на закона към момента на деянието при определяне на вината и обезщетението. В Решение № 50202 от 6.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, съдът разглежда иск за обезщетение, произтичащ от оправдателна присъда по обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Съдът потвърждава, че при преценката на незаконността на наказателното преследване и съответно на правото на обезщетение, се отчита законодателството, което е било в сила към момента на извършване на деянието, за което е било повдигнато обвинението. Това е пряко приложение на чл. 2, ал. 1 от НК в контекста на гражданския иск.

2. Преценка на фактическата и правна сложност като критерий за обезщетение. В Определение № 3939 от 6.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3767/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Мими Фурнаджиева, съдът отхвърля касационното обжалване, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС. Въпреки че цитираният акт споменава чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, логиката на съда е, че размерът на обезщетението за адвокатско възнаграждение трябва да отразява реалната сложност на наказателното производство, което е водено съгласно приложимите наказателнопроцесуални и материални норми към момента на делото. Съдът подчертава, че въззивният съд правилно е съобразил високата фактическа и правна сложност, продължителността на производството и обема на доказателствения материал.

3. Недопустимост на касационно обжалване при липса на противоречие с задължителната практика. В Определение № 609 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 721/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова, съдът обсъжда основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съдът посочва, че за да е налице противоречие, делото трябва да е решено в различие с влезли в сила решения по еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. В случая, разликите в размерите на обезщетенията са обусловени от различната фактическа обстановка, а не от неправилно прилагане на материалния закон, включително и на нормите за приложимост на закона във времето.

4. Обвързване на обезщетението с влязла в сила оправдателна присъда. В Определение № 50311 от 8.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, съдът разглежда иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Правното основание за иска е наказателно преследване, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. ВКС потвърждава, че при такива искове се проверява дали наказателното производство е било водено в съответствие с приложимите наказателни норми към момента на деянието и дали последвалото оправдание обосновава правото на обезщетение за неимуществени вреди.

5. Прилагане на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във връзка с конкретни наказателни състави. В множество определения, като Определение № 3498 от 8.07.2024 г. и Определение № 643 от 6.04.2023 г., ВКС разглежда искове, свързани с престъпления по чл. 227б, ал. 2 НК и чл. 309, ал. 1 НК съответно. В тези случаи съдът анализира дали наказателното преследване е било незаконно, като се отчита съдържанието на съответния наказателен състав към момента на извършване на деянието, в съответствие с чл. 2, ал. 1 от НК.

Чести грешки

При воденето на дела по ЗОДОВ, свързани с приложимостта на наказателния закон, страните често допускат следните грешки:

1. Смесване на процесуални и материални норми. Страните често твърдят, че промяна в наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) променя основанието за обезщетение. Въпреки това, чл. 2 от НК се отнася до материалния закон (състава на престъплението и наказанието), а не до процедурата. Промяна в процедурата не променя автоматично приложимостта на материалния закон към деянието.

2. Неправилно тълкуване на „най-благоприятния закон“. В касационните жалби често се твърди, че следва да се приложи нов закон, който е по-благоприятен, дори когато присъдата е влязла в сила преди промяната. Чл. 2, ал. 2 от НК ограничава ретроактивното действие само до момента на влизане на присъдата в сила.

3. Липса на връзка между фактическата обстановка и правното основание. Както е посочено в Определение № 609 от 8.05.2015 г., различията в обезщетенията често се дължат на различна фактическа обстановка. Грешка е да се твърди противоречие в практиката, когато всъщност става въпрос за различни факти, приложими към една и съща норма.

4. Пренебрегване на изискванията за мотивиране на обезщетението. В Определение № 3939 от 6.08.2025 г. се подчертава необходимостта съдът да изследва дали пострадалият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Пропускът да се представят доказателства за разумността на разходите или за сложността на делото е честа грешка, която води до отхвърляне на искането за пълния размер на обезщетението.

Как се води казусът

За страната, която иска обезщетение (ищецът), стратегията трябва да бъде насочена към доказване на незаконността на наказателното преследване в контекста на приложимия към момента на деянието наказателен закон. Ищецът трябва да представи оправдателната присъда и да аргументира, че обвинението е било поддържано в нарушение на чл. 2, ал. 1 от НК или че преследването е било незаконно по други основания, предвидени в ЗОДОВ. Особено внимание трябва да се обърне на доказателствата за размера на неимуществените вреди и за реалната фактическа и правна сложност на наказателното производство, както е изисквано в практиката на ВКС.

За страната, която се брани (Прокуратурата на Република България), защитата трябва да се фокусира върху правилността на прилагането на наказателния закон към момента на деянието. Бранещата се страна трябва да оспори твърденията за незаконност, като посочи, че наказателното производство е било водено в съответствие с действащото към момента законодателство. Що се отнася до размера на обезщетението, защитата трябва да оспори прекомерността на претендираните адвокатски възнаграждения, като се позове на Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, и да докаже, че уговореното възнаграждение не съответства на действителната сложност на делото.

В контекста на касационното производство, както е видно от цитираните определения, допускането до касация е изключение. Страните трябва да формулират правни въпроси, които са от значение за изхода на спора и които са разрешени в противоречие с задължителната практика на ВКС. Обикновените оплаквания от неправилна преценка на доказателствата или от размера на обезщетението, без да се посочи конкретно противоречие с тълкувателно решение, не са достатъчни за допускане на касационно обжалване.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 2 НК

Решение № 130 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 44/2010 г — Във всички случаи, обаче, се касае до еднородно нарушение, доколкото превишената скорост винаги е несъобразена с оглед житейски и научно обоснованата максимално допустима /разрешена/ скорост за дадена пътна инфраструктура относно режима на скоростта, очертан в раздел IV на гл.
Решение № 334 от 2.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 314/2010 г — Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен срещу нова присъда № 9/19.04.2010 г., постановена по внохд № 171/2010 г.