Законно ли е уволнението при липса на синдикално съгласие? Практика по чл. 333, ал. 4 от Кодекса на труда

В трудовото право един от най-честите и остри правни спорове засяга процедурата за прекратяване на трудовия договор с работници и служители, които ползват закрила по чл. 333 от Кодекса на труда (КТ). Практиката показва, че много работодатели допускат съществени процесуални грешки при изискването на предварително съгласие от синдикалната организация. Тези грешки често водят до признаване на уволнението за незаконосъобразно, дори когато материалното основание за прекратяване е било налице. Настоящата справка анализира устойчивата съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по прилагането на чл. 333, ал. 4 КТ, като се фокусира върху момента на преценка на процедурата, компетентността на синдикалния орган и границите на съдебния контрол.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ установява императивно изискване за закрила на определена категория работници и служители. Съгласно текста, работодателят е длъжен да изиска предварително писмено съгласие от синдикалната организация, в която членува работника или служителя, преди да прекрати трудовото правоотношение по инициатива на работодателя. Липсата на такова съгласие или неговото изискване след издаването на заповедта за уволнение е самостоятелно основание за незаконосъобразност на прекратяването, независимо от наличието на други материални основания.

Важно е да се отбележи, че в предоставения материал се съдържа и текст на чл. 333 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който регулира задължението на страните да оказват съдействие при изготвяне на експертни заключения. Въпреки че номерацията на членовете съвпада, правната материя е различна. В контекста на трудовите спорове, които са предмет на анализиранията решения, нормата е чл. 333, ал. 4 КТ. Текстът на ГПК, цитиран в началото на материала, засяга доказателствените действия и възможността за вземане на послесмъртни проби, което не е релевантно за трудовите уволнения, но е част от предоставения за анализ материал. Тъй като всички цитирани решения са по трудови дела, анализът по-долу се фокусира изключително върху приложението на чл. 333, ал. 4 КТ.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд е формирал устойчива практика относно тълкуването на чл. 333, ал. 4 КТ. Ето основните изводи, извлечени от конкретни актове:

1. Моментът на преценка на процедурата е датата на издаване и връчване на заповедта.
В Определение № 722 от 1.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 566/2018 г., III г. о., съдът приема, че законността на уволнението се преценява към датата на издаване и връчване на уволнителната заповед. В конкретния случай съгласието на синдикалната организация е изискано и получено впоследствие, след връчването на заповедта. Това обуславя незаконосъобразността на уволнението само на това основание, тъй като процедурата не е спазена предварително.

2. Съгласието се дава от колективен орган, а не от председателя еднолично.
В Определение № 881 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2011 г., IV г. о., се тълкува, че съгласието за уволнението при предварителна закрила се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не от неговия председател. ВКС посочва, че синдикалното ръководство включва председател и секретар, но решението за съгласие или отказ се взема от органа. Уведомлението, изходящо от председателя, не удостоверява неговото еднолично решение, а волята на синдикалния орган.

3. Съдебният контрол не обхваща мотивите за отказа на синдикалния орган.
Същото Определение № 881 от 20.07.2012 г. подчертава, че волята на синдикалния орган, както по отношение на съображенията, които са я мотивирали, така и по отношение на спазването на вътрешната процедура за приемането ѝ, не подлежи на съдебен контрол в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Работодателят не може да оспорва в съда защо синдикатът е отказал съгласие, а само дали процедурата за изискването му е била спазена.

4. Предметът на доказване се очертава от страните, но съдът преценява правното значение на всички релевантни факти.
В Определение № 722 от 1.11.2018 г. се уточнява, че въззивният съд не е основал решението си на непосочени от ищеца факти, когато се е произнесъл по доводите за опорочена процедура във връзка с чл. 333, ал. 4 КТ. Страните очертават предмета на доказване, но съдът е длъжен да прецени правното значение на фактите, които ответникът счита за значими за възникването или прекратяването на правото.

5. Липсата на общо основание по чл. 280 ГПК води до недопускане на касация.
В Определение № 509 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4906/2016 г., III г. о., се приема, че когато касаторът не е формулирал правен въпрос, произтичащ от конкретен извод на въззивния съд по чл. 333, ал. 4 КТ, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Тълкувателната практика се прилага само по идентични правни въпроси, които са обусловили крайния изход на делото.

6. Квалифицирането на договорите като трудови или граждански влияе върху преценката за реално съкращаване.
В Определение № 1235 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3768/2015 г., IV г. о., се разглежда въпросът дали е извършено реално съкращаване на щата. Съдът приема, че естеството на договора се определя от уговорените права и задължения. Ако рискът се носи от възложителя и има спазване на трудова дисциплина, правоотношението е трудово, което може да опровергае твърдението за реално съкращаване, свързано с чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но анализът на процедурата по чл. 333, ал. 4 КТ остава самостоятелна.

Чести грешки

На базата на анализираните решения, могат да се идентифицират следните чести грешки, допускани от работодателите и страните в процеса:

• Изискване на съгласие след издаване на заповедта. Работодателите често изискват синдикалното съгласие едновременно с връчването на заповедта или след това. Това е груба процедурна грешка, която води до незаконосъобразност на уволнението, както е прието в Определение № 722 от 1.11.2018 г.
• Приемане на отказ или съгласие, подписано само от председателя. Работодателят не проверява дали решението е взето от колективния орган на синдиката. В Определение № 881 от 20.07.2012 г. се посочва, че председателят само уведомява за решението на органа, а не го взема еднолично.
• Оспорване на мотивите за отказа на синдиката. Работодателите често се опитват да докажат в съда, че отказът на синдиката е необоснован. Съдът не разглежда мотивите на синдикалния орган, а само дали е било изискано предварително съгласие.
• Неправилно формулиране на правния въпрос при касация. Касаторите често не успяват да формулират конкретен правен въпрос, произтичащ от изводите на въззивния съд по чл. 333, ал. 4 КТ, което води до недопускане на обжалването (Определение № 509 от 13.06.2017 г.).
• Смесване на материални и процесуални основания. Страните понякога не разграничават правилно дали искът е за незаконосъобразност на процедурата (чл. 333, ал. 4 КТ) или за липса на материално основание (чл. 328 КТ).

Как се води казусът

За работника (ищца), който оспорва уволнението:

1. Твърди в исковата молба, че не е било изискано предварително писмено съгласие от синдикалната организация преди издаването на заповедта за уволнение.
2. Представя доказателства за членството си в синдикалната организация.
3. Ако е получил отказ, проверява дали той е подписан от упълномощен орган (председател и секретар или друг орган по устава) и дали е последвал решение на колективен орган.
4. В касационната жалба формулира ясен правен въпрос относно момента на преценка на процедурата или компетентността на органа, дал съгласието/отказа.

За работодателя (ответник), който защитава уволнението:

1. Представя доказателства, че е изискал предварително писмено съгласие преди издаването на заповедта.
2. Доказва, че съгласието или отказът са дадени от компетентен колективен орган на синдикалната организация, а не от еднолично лице.
3. Не оспорва мотивите за отказа на синдиката, а само процедурната му валидност.
4. В приложението по чл. 284 ГПК обосновава противоречие с обвързващата практика само ако има идентичен правен въпрос, решен различно от въззивния съд.

Процесуални особености

Производствата по тези спорове се водят по реда на чл. 288 ГПК (за допускане на касационно обжалване) или чл. 290 ГПК (за касационно обжалване). Решенията на въззивните съдилища по искове по чл. 344, ал. 1 КТ могат да бъдат обжалвани пред ВКС, ако са налице основанията по чл. 280 ГПК. Сроковете за обжалване са стандартните за гражданския процес. Таксите за касационно обжалване се дължат съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. В Определение № 509 от 13.06.2017 г. се посочва, че при недопускане на касация, касаторът дължи разноски на ответника.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 333 ГПК

• Решение № 37 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 768/2024 г — Съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца.
• Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г — Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има бо