Доказателствена допустимост на свидетелски показания за привидно съгласие по чл. 165, ал. 2 ГПК: Практика на ВКС

В гражданското съдопроизводство един от най-честите и сложни процесуални въпроси е допустимостта на свидетелски показания за опровергаване на писмени документи. Общото правило е, че свидетелски показания не се допускат за доказване на твърдения, противоречащи на писмен документ. Изключение от това правило представлява чл. 165, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който позволява разкриване на симулация (привидност) на правна сделка. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по тази норма е обилна и устойчива, като в предоставения материал са анализирани 31 решения, които очертават строгите условия за прилагането ѝ. Този текст има за цел да разясни как съдилищата тълкуват изискванията за „начало на писмено доказателство“ и какви са последиците от неправилното прилагане на нормата.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК регламентира специфичен случай, в който свидетелските показания са допустими, въпреки наличието на писмен документ. Съгласно буквалния текст на нормата, свидетелски показания се допускат, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно. Това право не е абсолютно, а е обусловено от строго формално изискване. За да бъде допуснато доказването със свидетели, в делото трябва да има писмени доказателства, които да правят вероятно твърдението за привидност.

Законът изрично посочва какви писмени доказателства могат да послужат за тази цел. Те трябва да бъдат или изходящи от другата страна, или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган. Това ограничение има за цел да предотврати злоупотребата с свидетелски показания за разклащане на силата на писмените документи, като изисква минимален писмен фундамент за твърдението за симулация.

Второто изречение на алинеята предвижда важно изключение. Ограничението за необходимост от писмени доказателства не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Това означава, че тези категории лица не са обвързани от изискването за наличие на „начало на писмено доказателство“, за да представят свидетелски показания за привидност на сделка.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва, че съдът прилага строг критерий за оценка на писмените доказателства, които обосновават допустимостта на свидетелските показания. В Решение № 294 от 16.05.2024 г. по гр. д. № 2774/2023 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, е прието, че за да бъде допустимо разкриването на персонална симулация със свидетелски показания, не са необходими два отделни документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“. Съдът приема, че единичен писмен документ, който правят твърдението за привидност вероятно, е достатъчен за премахване на процесуалната пречка.

В Определение № 5156 от 11.11.2025 г. по гр. д. № 2660/2025 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, се разглежда въпросът за обвързаността на съда с предмета на спора. Съдът подчертава, че когато е сезиран с иск за нищожност или симулация, той е обвързан да се произнесе само по посочения порок. Приложението на чл. 165, ал. 2 ГПК се разглежда в контекста на доказателствената тежест и правото на съд да преценява дали събраните доказателства, включително тези, удостоверяващи изявления пред държавен орган, правят твърдението за привидност вероятно.

В Определение № 141 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 7093/2014 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, се анализира връзката между чл. 165, ал. 2 ГПК и твърдения за заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съдът отбелязва, че изводът за наличие на предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК и за доказаност на симулацията е направен въз основа на анализ на конкретни писмени доказателства. Ако съдържанието на тези доказателства е коренно различно от твърденията в жалбата, съдебната практика не може да обоснове противоречиво разрешаван правен въпрос. Това подчертава значението на конкретното съдържание на писмения документ като „начало на доказателство“.

В Определение № 558 от 15.07.2015 г. по т. д. № 3633/2014 г. на ВКС, Първо търговско отделение, нормата е цитирана в контекста на касационен контрол. Въпреки че основният въпрос е за прекомерност на неустойка, връзката с чл. 165, ал. 2 ГПК се появява при преценката на допустимостта на доказателства за установяване на фактическа обстановка, която противоречи на писмен договор. Съдът потвърждава, че процесуалните правила за допустимост на доказателствата са от съществено значение за правилното разрешаване на спора.

Чести грешки

Една от най-честите грешки е липсата на предварително представяне на писмено доказателство, което да служи като „начало на писмено доказателство“. Страните често искат допускане на свидетелски показания за симулация, без да представят документ, изходящ от другата страна или удостоверяващ изявления пред държавен орган. В такива случаи съдът отхвърля искането като недопустимо.

Втора грешка е погрешното тълкуване на изискването за „два документа“. Както се вижда от Решение № 294 от 16.05.2024 г., не е необходимо наличие на два отделни документа. Страните често се объркват от строги тълкувания и не представят доказателствата си, смятайки, че един документ е недостатъчен, въпреки че законът не изисква множественост.

Трета грешка е смесването на хипотезата за привидност с твърдения за заобикаляне на закона. В Определение № 141 от 17.03.2015 г. се посочва, че заобикалянето на закона изисква субективен елемент (съзнание на участниците), който подлежи на доказване. Доказването на този субективен елемент често се опитва чрез свидетели, но ако липсва писменото начало по чл. 165, ал. 2 ГПК, тези показания са недопустими.

Четвърта грешка е пренебрегването на изключението за трети лица и наследници. Страните, които не са страни по сделката, но са засегнати от нея, не са обвързани от изискването за писмено начало. Грешка е те да не използват това право и да се опитват да представят писмени доказателства, които нямат, вместо да разчитат директно на свидетелски показания.

Как се води казусът

За страната, която иска да докаже привидност на сделка, първата и най-важна стъпка е идентифицирането на подходящо писмено доказателство. Това трябва да бъде документ, който произхожда от другата страна (например кореспонденция, имейл, подписан протокол) или документ, удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган (например декларация по данъци, молба до община, нотариален акт за отстъпване на права). Този документ трябва да бъде представен в делото преди искането за допускане на свидетели.

След представянето на писменото доказателство, страната трябва да формулира искането си за допускане на свидетелски показания, като изрично посочи чл. 165, ал. 2 ГПК като правно основание. В мотивите си тя трябва да обясни как точно съдържанието на представения документ прави твърдението за привидност „вероятно“. Не е необходимо документът да доказва симулацията, а само да я направи правдоподобна.

За страната, която се брани срещу твърдението за привидност, стратегията е да оспори допустимостта на свидетелските показания. Тя трябва да провери дали противната страна е представила валидно писмено начало. Ако липсва такъв документ, тя следва да направи възражение за недопустимост на свидетелските показания. Ако документът е представен, тя трябва да оспори връзката му с твърдението за привидност, като твърди, че съдържанието му не прави твърдението вероятно, а е неутрално или противоречащо на него.

Процесуални аспекти

Нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК е процесуална и нейното нарушение води до касационно обжалване на въззивните решения. Съгласно практиката, отражена в цитираните определения, касационното обжалване се допуска при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК. В Определение № 558 от 15.07.2015 г. е посочено, че ако е поставен правен въпрос за допустимостта на доказателства, касационното обжалване се допуска по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При допускане на касационно обжалване, жалбоподателят дължи държавна такса. В същото определение е указано, че таксата се внася по сметка на ВКС в размер, определен съгласно Тарифата за държавните такси. В конкретния случай от 2015 г. таксата е била 809,94 лева. Срокът за представяне на вносния документ е едноседмичен от съобщението. При неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата се прекратява.

Определенията на ВКС по чл. 288 ГПК, с които се допуска или не се допуска касационно обжалване, са окончателни и не подлежат на обжалване. Това налага необходимостта от прецизно формулиране на касационните оплаквания, свързани с нарушаване на чл. 165, ал. 2 ГПК, още на етапа на въззивното обжалване, за да се осигури достъп до касационен контрол.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu