Разпоредба чл. 432, ал. 1 от ГПК: Спиране на изпълнителното производство и устойчива практика на ВКС

В правната практика възникват множество казуси, при които е необходимо временно прекъсване на принудителното изпълнение, без то да бъде окончателно прекратено. Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ключов инструмент за защита на правата на длъжника и за осигуряване на баланс между интересите на взискателя и длъжника. Честотата на прилагането на тази норма се дължи на сложността на изпълнителните производства и необходимостта от коригиране на грешки или изчакване на влизане в сила на съдебни актове. Въпреки че предоставените данни съдържат решения, отнасящи се до материалноправни въпроси по Кодекса за задълженията и договорите (КЗ), те илюстрират процесуалната рамка, в която се развиват споровете, включително тези, засягащи изпълнителните действия.

Какво точно казва разпоредбата

Съгласно буквалния текст на чл. 432, ал. 1 от ГПК, изпълнителното производство се спира в следните хипотези:

• По искане на съда: В случаите, предвидени в чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и чл. 524 от ГПК. Това включва ситуации, свързани с обжалване на съдебни актове или специфични процесуални действия.
• По искане на взискателя: Взискателят има право самостоятелно да поиска спиране на производството, което му позволява да контролира темпото на изпълнение.
• При наличие на иск за недействителност или нищожност: В случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Важно изключение е продантът на недвижим имот, за който вече е направено обявление, тъй като в този случай производството не се спира, за да се защити правната сигурност на потенциалните купувачи.
• При отмяна на въззивно решение от ВКС: В случаите по чл. 282, ал. 2 от ГПК, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд (ВКС). Това гарантира, че изпълнението не се извършва по акт, който е бил разбит от най-високата съдебна инстанция.
• В специфични законови хипотези: В случаите по чл. 624б и чл. 627б, ал. 2 от ГПК, както и в други случаи, предвидени в закона.

Допълнително, ал. 2 на чл. 432 от ГПК (въведена с изменение от 2017 г.) предвижда, че за времето на спиране не се правят удръжки от трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или за непозволено увреждане.

Как съдилищата прилагат нормата и процесуалните аспекти

Въпреки че предоставените пълни текстове на решенията касаят материалноправни въпроси (обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ), те съдържат ценна информация за процесуалната практика на ВКС, която е пряко свързана с условията за обжалване и спиране на изпълнението, когато то се базира на обжалвани актове.

1. Важност на конкретните доказателства за неимуществени вреди: В Определение № 3098 от 5.11.2025 г. по т. д. № 931/2025 г. на ВКС, II т. о., ТК, съдът подчертава, че преценката за обезщетение е конкретна и не подлежи на проверка в стадия по селекция на касационните жалби, ако въззивният съд е направил конкретна преценка на доказателствата. Това означава, че ако изпълнителното производство е спряно поради обжалване на такова решение, шансът за касационно обжалване е минимален, ако липсва противоречие в практиката.
2. Недопускане на касационно обжалване при липса на конкретизирани основания: Същото Определение № 3098 от 5.11.2025 г. отбелязва, че формалното посочване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК без конкретни мотиви и липса на посочени противоречиви решения води до недопускане на жалбата. За страната, която иска спиране на изпълнението чрез касационно обжалване, е критично да формулира точно правния въпрос.
3. Критерии за определяне на обезщетенията: В Решение № 50095 от 3.04.2024 г. по т. д. № 1318/2022 г. на ВКС, II т. о., ТК, съдът отменя въззивно решение и постановява ново, като присъжда обезщетение. Това демонстрира, че при отмяна на решение от ВКС, изпълнителното производство по старото решение се спира или прекратява, а по новото се издава нов изпълнителен лист. Точният размер на обезщетението (7000 лева в този случай) става основа за бъдещо изпълнение.
4. Процедура за допускане на касационно обжалване: В Определение № 50642 от 30.11.2022 г. по т. д. № 855/2022 г. на ВКС, I т. о., ТК, съдът допуска касационно обжалване и указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 2400 лв. в едноседмичен срок. Неизпълнението на това задължение води до прекратяване на делото. Това е критичен момент за страната, която иска да блокира изпълнението чрез касация – пропускането на срока за таксата води до влизане в сила на обжалваното решение и възобновяване на изпълнението.
5. Недопускане при наличие на трайна практика: В Определение № 50589 от 30.11.2023 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., ТК, съдът не допуска касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формирана практика на ВКС. Това означава, че ако изпълнителното производство е спряно на основание обжалване, а ВКС не допусне касацията, производството ще се възобнови, тъй като обжалваното решение остава в сила.
6. Разноски при недопускане: Същото Определение № 50589 от 30.11.2023 г. присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на ответника. Това показва, че неуспешният опит за спиране на изпълнението чрез касационно обжалване може да доведе до допълнителни финансови тежести за касатора.

Чести грешки

• Липса на конкретизирани правни въпроси: Както е видно от Определение № 3098 от 5.11.2025 г., формалното позоваване на чл. 280 от ГПК без конкретни мотиви и посочване на противоречиви решения води до недопускане на жалбата и съответно до възобновяване на изпълнението.
• Пропускане на сроковете за държавна такса: В Определение № 50642 от 30.11.2022 г. се указва строг едноседмичен срок за внасяне на такса. Пропускането на този срок води до прекратяване на касационното производство.
• Неправилно тълкуване на изключенията за продан на имоти: Чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК изрично изключва спирането при продан на недвижим имот, за който е направено обявление. Страните често пропускат това изключение, което води до неоснователни искания за спиране.
• Игнориране на правилото за удръжки: Ал. 2 на чл. 432 от ГПК забранява удръжки от пенсии и заплати по време на спирането, но не и за издръжки. Страните понякога искат спиране на всички удръжки, което е неоснователно за вземанията за издръжка.
• Липса на доказателства за разноски: В Определение № 3098 от 5.11.2025 г. искането за разноски е отхвърлено поради липса на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Това е честа грешка при формирането на искането за разноски след успешно или неуспешно обжалване.

Как се води казусът

За страната, която иска спиране на изпълнението (обикновено длъжникът):

1. Подаване на жалба срещу въззивното решение в срок, ако спирането се иска на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 или 4 от ГПК.
2. Формулиране на ясен правен въпрос по чл. 280 от ГПК, ако се търси допускане до касация, за да се блокира влизането в сила на решението.
3. Внасяне на държавната такса в срок, ако ВКС допусне касационното обжалване (вж. Определение № 50642 от 30.11.2022 г.).
4. Подаване на искане до съдебния изпълнител за спиране, като се приложи буквално текста на чл. 432 от ГПК.

За страната, която се брани (взискателят):

1. Проверка дали искането за спиране попада в някое от изключенията (напр. продан на имот с обявление).
2. Оспорване на искането за спиране, ако то не е подкрепено с доказателства за подадена жалба или иск.
3. При недопускане на касационно обжалване от ВКС (вж. Определение № 50589 от 30.11.2023 г.), искане за възобновяване на изпълнението и присъждане на разноски.
4. Доказване на направените разноски с фактури и договор за правна помощ, за да се избегне отхвърляне на искането (вж. Определение № 3098 от 5.11.2025 г.).

Процесуални аспекти: обжалване, срокове и такси

Нормата е процесуална и пряко засяга обжалването на съдебни актове, които са основание за изпълнително производство. Съгласно предоставените материали:

• Актове за обжалване: Въззивни решения, които могат да бъдат обжалвани пред ВКС по реда на чл. 280 и сл. от ГПК. Отмяната на такова решение от ВКС води до спиране на изпълнението по чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК.
• Срокове: Срокът за внасяне на държавна такса при допуснато касационно обжалване е едноседмичен от съобщението (вж. Определение № 50642 от 30.11.2022 г.).
• Такси: Държавната такса за касационно обжалване е в размер на 2400 лв. (вж. Определение № 50642 от 30.11.2022 г.). Разноските за юрисконсултско възнаграждение могат да бъдат присъдени в размер на 100 лв. или повече, в зависимост от конкретиката (вж. Определение № 50589 от 30.11.2023 г.).
• Последствия от недопускане: Ако ВКС не допусне касационно обжалване (вж. Определение № 3098 от 5.11.2025 г. и Определение № 50589 от 30.11.2023 г.), въззивното решение влиза в сила и изпълнителното производство се възобновява или продължава.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 432 ГПК

• Решение № 349 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2023 г — Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
• Решение № 438 от 01.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 413/2010 г — С това решение Дисциплинарната комисия е наложила наказание „лишаване от правоспособност на частен с.