Как се прилагат заверени преписи по чл. 183 ГПК и кога се изключват като доказателства?
В съдебната практика въпросът за формата на представените писмени доказателства е един от най-честите казуси, които водят до процесуални спорове и отмяна на съдебни актове. Страните в производството често разчитат на заверени от пълномощник или от самата страна преписи, вместо да представят оригинали, което създава риск от изключване на ключови документи от доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) регулира точно този механизъм, като поставя баланс между процесуалната икономия и изискването за автентичност. Честотата на приложението на тази норма се дължи на факта, че много от споровете се решават единствено на базата на документи, а процедурните грешки при тяхното представяне могат да доведат до загуба на делото, дори ако материалноправните основания са силни.
Какво точно казва разпоредбата
Съгласно действащия текст на чл. 183 ГПК, изменен и допълнен с Държавен вестник, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г., нормата се състои от две основни части, които регламентират формата на представяне на документи.
В първата алинея е предвидено, че когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис. Това е основното правило, което позволява гъвкавост в началния етап на доказателствената дейност. Въпреки това, законът поставя строго условие: при поискване от съда или от противната страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако страната не стори това в посочения от съда срок, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Това означава, че документът губи своята доказателствена сила и не може да бъде използван за обосноваване на фактическата обстановка.
Втората алинея, която е нова и въведена с цитираната промяна, разширява възможностите за представяне. Тя предвижда, че завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис. Това съвременява процесуалния режим, като признава електронните документи, стига те да са подписани с квалифициран електронен подпис, което гарантира автентичността и целостта на електронния образ.
Как съдилищата прилагат нормата
Върховният касационен съд е формирал устойчива практика, която разграничава процесуалните задължения на съда от тези на страните. Ето няколко конкретни извода от практиката:
1. Задължение за предупреждение преди изключване. В Решение № 50061 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2022 г., III г. о., съставът на Върховния касационен съд отменя решение на Софийски апелативен съд, което е изключило доказателства, представени в заверено от адвокат копие, без преди това да е дал указание на страната да представи оригиналите. Съдът подчертава, че въззивната инстанция е нарушила чл. 235, ал. 2 ГПК, като е основала решението си единствено на процесуална последица, изведена неправилно от чл. 183 ГПК. Решаващият съд е длъжен да прецени всички приложени доказателства и да укаже на страната да представи оригиналите, предупреждавайки я за последиците при неизпълнение, преди да изключи преписите.
2. Невъзможност за основаване на решение върху изключен препис. В същото Решение № 50061 от 11.05.2023 г. е посочено, че на вече изключен от първоинстанционния съд съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ, въззивният съд не може да основе решението си, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред. Това потвърждава, че изключението е окончателно за конкретния етап, ако не са предприети коригиращи действия.
3. Разграничение между оспорване на автентичност и изискване за оригинал. В Определение № 2339 от г. на ВКС по гр. д. № 853/2026 г., IV г. о., съдът разглежда връзката между чл. 183 и чл. 193 ГПК. Съставът приема, че за да се открие производство по чл. 193, ал. 1 ГПК (според предишния чл. 154, ал. 1 ГПК), е необходимо конкретно и индивидуализирано оспорване на истинността на документа. Общото твърдение, че страната не знае дали подписите са автентични, не е достатъчно за оспорване. В този контекст, ако документът не е оспорен като неистинен, а само липсва оригиналът, се прилага режимът на чл. 183 ГПК, а не режимът на оспорване на автентичност.
4. Преценката на доказателствата не е предмет на касационен контрол по чл. 183 ГПК. В Определение № 2713 от 18.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1888/2023 г., I т. о., съдът отхвърля искането за касация, като посочва, че преценката на съда, че от събраните по делото доказателства се установява причинна връзка, е свързана с обосноваността на въззивното решение и не подлежи на преценка в производството по допускане на касационно обжалване. Това означава, че самата оценка дали един заверен препис е достатъчен за установяване на факта, ако не е изключен, е въпрос на фактическа преценка, а не на прилагане на чл. 183 ГПК в смисъл на допустимост.
5. Приложимост при търговски спорове. В Определение № 1528 от 17.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 718/2024 г., II т. о., съдът разглежда въпроси, свързани с чл. 183 ГПК във връзка с търговски искове. Въпреки че основният спор е за активна легитимация, нормата е цитирана като част от доказателствената рамка. Съдът подчертава, че липсата на обща предпоставка за достъп до касация изключва необходимостта от обсъждане на допълнителни предпоставки, което показва, че процесуалните нарушения по чл. 183 ГПК често са подчинени на по-широки въпроси за допустимостта на касацията.
6. Устойчивост на практиката. В Решение № 239 от г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV г. о., е потвърдено, че съобразно чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен в заверен препис, но при поискване трябва да се представи оригиналът. Тази позиция е запазена и в по-новите актове, като Решение № 72 от 4.03.2026 г. и Решение № 276 от 22.05.2025 г., което демонстрира стабилността на тълкуването на нормата през годините.
Чести грешки
При прилагането на чл. 183 ГПК страните и съдилищата често допускат следните грешки:
* Липса на искане за оригинал. Страната, която се брани, понякога не прави изрично искане за представяне на оригинала на заверения препис, което позволява на преписът да остане в делото без да е проверен.
* Непредставяне на оригинал в срока. Страната, която е представила заверен препис, не представя оригинала в срока, даден от съда, което води до автоматично изключване на документа.
* Изключване без предупреждение. Съдът изключва преписи, без преди това да е дал ясно указание и срок за представяне на оригиналите, както е посочено в Решение № 50061 от 11.05.2023 г.
* Смесване с оспорване на автентичност. Страните объркват процедурата по чл. 183 ГПК (представяне на оригинал) с процедурата по чл. 193 ГПК (оспорване на истинността), като правят общи твърдения, които не са достатъчни за откриване на производство по оспорване.
* Неправилно тълкуване на електронните образи. Страните представят електронни образи, които не са заверени с квалифициран електронен подпис, както изисква ал. 2 на чл. 183 ГПК, което ги прави недопустими като електронни доказателства.
* Разчитане само на преписи в касация. Страните не осигуряват оригиналите на документите в първоинстанционното производство, което ги лишава от възможност да разчитат на тях във въззивно и касационно производство, ако са били изключени.
Как се води казусът
За страната, която иска (ищецът):
1. Представяйте оригиналите на документите, ако е възможно, или официално заверени преписи.
2. Ако представяте заверен от пълномощник препис, бъдете готови да представите оригинала при първото искане.
3. При електронно представяне, уверете се, че образът е заверен с квалифициран електронен подпис.
4. Следете за исканията на съда и противната страна и спазвайте сроковете за представяне на оригиналите.
За страната, която се брани (ответникът):
1. Ако се противопоставяте на документ, представен в заверен препис, направете изрично искане за представяне на оригинала.
2. Ако оригиналът не бъде представен, настоявайте за изключването на преписа от доказателствата.
3. Ако оспорвате истинността на документа, направете конкретно и индивидуализирано оспорване по чл. 193 ГПК, а не само общо твърдение за липса на оригинал.
4. В въззивното производство, ако първоинстанционният съд е изключил преписи без да е дал срок за оригинали, повдигнете това като процесуално нарушение.
Процесуални аспекти
Разпоредбата на чл. 183 ГПК е процесуална и се прилага в гражданското производство. Актовете, които могат да бъдат обжалвани, са решенията и определенията, с които съдът изключва или допуска доказателства. Сроковете за обжалване са тези, предвидени в ГПК за съответните актове (обикновено 14 дни за решения и 7 дни за определения, в зависимост от вида на производството). Таксите за обжалване се определят от Тарифата за съдебните такси. Важно е да се отбележи, че касационният контрол по чл. 280 ГПК е ограничен и не всяко нарушение на чл. 183 ГПК води до допускане на касация, особено ако не е обуславящо за изхода на спора, както е видно от Определение № 1528 от 5.06.2024 г. и Определение № 2713 от 18.10.2024 г.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 183 ГПК
- Решение № 110 от 10.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2069/2013 г — Постъпила е молба от [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 45/3.06.2011 г.
- Решение № 8284 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2013 г — Таксата като вид публично задължение се заплаща за реално предоставени услуги, а разпоредбата на чл.