Допълване и изменение на решението за разноски по чл. 248, ал. 1 ГПК: Практика на ВКС

В съдебната практика често възникват ситуации, при които съдът постановява решение по същество, но в частта за съдебните разноски допуска пропуски, неточности или не разпределя коректно задълженията между страните. Този практически проблем се решава чрез специален процесуален инструмент, уреден в чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Нормата позволява на съда, който е постановил решението, да го допълни или измени само в частта му за разноските. Това е изключително честа процедура, тъй като определянето на разноските често се извършва след приключване на устната фаза на делото и може да не отчита всички детайли по представените списъци по чл. 80 ГПК или промени в поведението на страните, които влияят на принципа на справедливост.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК установява строг процесуален ред за коригиране на съдебния акт. Съгласно буквалния текст, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това означава, че правото на искане е ограничено във времето и е свързано с конкретния съдебен акт.

Втора алинея на чл. 248 ГПК задължава съда да съобщи на насрещната страна за исканото допълване или изменяне. При това съобщаване се указва срок от една седмица за представяне на отговор. Това гарантира правото на защита и равенството на страните в процеса по определяне на разноските.

Трета алинея предвижда, че определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. Важно е да се отбележи, че това определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. Това означава, че ако решението е от първа инстанция и подлежи на въззивно обжалване, то и определението по чл. 248 ГПК се обжалва пред въззивния съд.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) формира устойчива практика по приложението на чл. 248, ал. 1 ГПК, която изяснява границите на съдебната намеса. От анализа на последните решения се открояват следните ключови изводи:

В Определение № 2807 от 8.10.2025 г. по ч. т. д. № 1477/2025 г. на ВКС, II т. о., ТК, съдът отменя определение на въззивен съд, с което е било изменено първоинстанционно решение по чл. 248, ал. 1 ГПК. ВКС приема, че молбата на банката за изменение на решението в частта за разноските трябва да бъде отхвърлена, тъй като липсват процесуални предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване от отговорност за разноски. Това показва, че чл. 248 ГПК не може да се използва за заобикаляне на материалноправни норми относно справедливостта на разноските.

В Определение № 4520 от 9.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2864/2025 г. на ВКС, I г. о., ГК, съдът разглежда въпроси, свързани с поведението на страните и злоупотребата с право при сключване на договори за правна помощ. ВКС потвърждава, че действията на страната в изпълнение на указанията на съда не представляват злоупотреба с право, което е важно при преценката дали да се присъдят разноски по чл. 248 ГПК. Съдът подчертава, че приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК изисква отчет на спецификата на всеки казус.

В Определение № 668 от 9.03.2026 г. по ч. т. д. № 184/2026 г. на ВКС, I т. о., ТК, се разглежда въпросът за съразмерността на адвокатското възнаграждение. ВКС потвърждава определение на апелативен съд, с което са присъдени разноски в размер на 20 030,06 лв. Съдът приема, че делото е било сложно и с международен характер, което обосновава високия размер на хонорара. Това решение илюстрира, че при искане по чл. 248 ГПК за намаляване на разноски, съдът преценява фактическата и правна сложност на спора.

В Определение № 297 от 8.05.2019 г. по ч. т. д. № 3036/2018 г. на ВКС, II т. о., ТК, се разглежда разпределението на разноските между съистеци. ВКС отменя определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е било разпределено солидарно задължение за разноски, и постановява ново, което разпределя разноските пропорционално на обжалваемия интерес на всеки от съистеците. Това е класически пример за използване на чл. 248 ГПК за коригиране на грешно разпределение на задълженията между множество страни в процеса.

Чести грешки

При прилагането на чл. 248, ал. 1 ГПК страните и съдилищата често допускат следните грешки:

• Пропускане на срока: Искането не се подава в срока за обжалване на решението или в едномесечния срок за необжалваеми решения.
• Искане за изменение по същество: Страните често искат изменение на решението по същество, а не само в частта за разноски, което е недопустимо по реда на чл. 248 ГПК.
• Непредставяне на списък по чл. 80 ГПК: Без доказателства за реално сторените разходи, искането за допълване на разноските е неоснователно.
• Игнориране на принципа на справедливост: Съдът не отчита поведението на страните и причината за предявяване на иска, което води до неправилно присъждане на разноски.
• Грешно разпределение между съистеци: Не се отчита индивидуалният обжалваем интерес на всеки съистец, което води до несправедливо натоварване с разноски.
• Обжалване по неправилен ред: Обжалване на определението по чл. 248 ГПК с жалба, която не съответства на реда за обжалване на първоинстанционното решение.

Как се води казусът

За страната, която иска допълване или изменение на разноските, действията са следните:

1. Подготвя се писмена молба, в която се посочват конкретните пропуски или грешки в частта за разноски на решението.
2. Прилагат се доказателства за сторените разходи (списък по чл. 80 ГПК, платежни документи).
3. Молбата се подава в срока за обжалване на решението или в едномесечен срок, ако решението е необжалваемо.
4. Очаква се съобщение до насрещната страна и отговор в едномесечен срок.
5. Съдът постановява определение в закрито заседание.

За страната, която се брани срещу искането по чл. 248 ГПК:

1. Подава отговор в едномесечен срок, в който оспорва основателността на искането.
2. Изтъква доводи за липса на правно основание за изменение (напр. липса на пропуск, спазване на принципа на справедливост).
3. Оспорва размера на претендираните разходи, ако те са несъразмерни или недоказани.
4. При постановяване на определение, обжалва го в срока за обжалване на първоинстанционното решение.

Процесуални особености: Обжалване, срокове и такси

Определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е самостоятелен процесуален акт, който подлежи на обжалване. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, то се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Това означава, че ако решението е на районен съд и подлежи на въззивно обжалване, определението се обжалва с въззивна жалба пред окръжния съд. Ако решението е на окръжен съд и подлежи на касационно обжалване, определението се обжалва с частна жалба пред ВКС.

Срокът за обжалване е същият, както за обжалване на решението – обикновено 14 дни от връчването на определението. Таксата за обжалване на определение по чл. 248 ГПК се определя съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и по нотариални дела. Обикновено таксата е по-ниска от тази за обжалване на решение по същество, но зависи от конкретния случай и инстанцията.

Важно е да се отбележи, че в някои случаи, когато определението е окончателно (напр. когато е постановено от ВКС или когато законът предвижда окончателност), то не подлежи на обжалване. В Определение № 2807 от 8.10.2025 г. на ВКС се посочва, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като е постановено по частна касационна жалба.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu