Как се оспорват решенията на възложителя по чл. 22, ал. 1 от ЗОП пред Върховния административен съд?

Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е фундаментална за административното производство по обществени поръчки, тъй като тя изчерпателно изброява видовете решения, които възложителите са длъжни да издават на различните етапи от процедурата. Практическите спорове, произтичащи от тази норма, са изключително чести, защото всяко от тези решения представлява самостоятелен административен акт, който може да бъде обжалван, ако засяга права или законни интереси на участниците. Най-честите казуси пред Върховния административен съд (ВАС) касаят решенията за определяне на изпълнител (т. 6), за прекратяване на процедурата (т. 8) и за откриване на процедурата (т. 1). Конфликтите възникват, когато възложителят не спазва изискванията за мотивиране, не прилага правилно материалноправните основания за отстраняване или класиране, или когато Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) неправилно тълкува обхвата на жалбите срещу тези актове.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 22, ал. 1 от ЗОП, в действащата си редакция, установява, че в зависимост от вида и етапа на процедурата, възложителите издават конкретни решения. Тези решения включват: откриване на процедурата (т. 1); одобряване на промени в условията по обявена процедура (т. 2); одобряване на поканата за потвърждаване на интерес (т. 3); предварителен подбор (т. 4); приключване на диалога (т. 5); определяне на изпълнител (т. 6); класиране в конкурс за проект (т. 7); прекратяване на процедурата (т. 8); създаване на квалификационна система (т. 9); включване или отказ за включване в динамична система за покупки или квалификационна система (т. 10); прекратяване на участието в такава система (т. 11); и откриване на възлагане чрез използване на квалификационна или динамична система (т. 12).

Алинея 2 уточнява, че с решението по т. 1 възложителят одобрява обявлението и документацията, а с решението по т. 9 одобрява обявлението за създаване на квалификационна система. Алинея 3 предвижда, че с решението по т. 3 се одобрява и документацията, ако не е одобрена с решението за откриване, а с решението по т. 12 се одобрява документацията и поканата за представяне на оферти. Алинея 4 изисква решенията по т. 1, 2, 9 и 12 да се изготвят по образец. Алинея 5 регламентира задължителното съдържание на всички решения по ал. 1, което включва наименование на възложителя, номер, дата и правно основание, вид на процедурата и предмет на поръчката, прогнозна стойност (когато е приложимо), мотиви (когато се изискват) и разпоредителна част. Разпоредителната част трябва да включва одобрение на документи, резултати от подбор или диалог, отстранени участници с мотиви, наименованието на избрания изпълнител и установените конфликти на интереси.

Как съдилищата прилагат нормата

Съдебната практика на Върховния административен съд, четвърто отделение, формира устойчива позиция относно приложението на чл. 22, ал. 1 ЗОП, особено по отношение на мотивирането и процесуалните права на страните.

В Решение № 4045 от 3.04.2024 г. по адм. д. № 1783/2024 г. ВАС приема, че решението за определяне на изпълнител (по чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗОП) е незаконосъобразно, когато възложителят не се е произнесъл по изрично направени възражения в жалбата срещу техническите предложения. Съдът отменя решението на КЗК, което е оставило жалбата без уважение, погрешно приемайки, че твърденията са нови, вместо да установи, че те доразвиват вече заявените в жалбата. Това подчертава, че мотивите по чл. 22, ал. 5, т. 5 ЗОП трябва да отговарят на всички релевантни възражения.

В Решение № 7805 от 13.07.2023 г. по адм. д. № 6324/2023 г. съдът разглежда касационна жалба срещу решение на КЗК, с което е оставена без уважение жалба срещу решение за определяне на изпълнител. ВАС потвърждава, че произнасянето на КЗК по смисъла на чл. 207, ал. 1 ЗОП налага изследване само на възраженията, направени в срока по чл. 197 ЗОП. Твърденията, заявени за първи път в допълнително становище, се третират като нови и не могат да бъдат предмет на проверка, ако не са били част от първоначалната жалба срещу акта по чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗОП.

В Решение № 5038 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 2460/2020 г. ВАС анализира законосъобразността на решение за откриване на процедура (чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗОП). Съдът приема, че позоваването на отменени стандарти в техническата спецификация не води автоматично до отмяна на акта за откриване, ако съществува нормативна връзка към действащи правила. В този случай нарушението е загубило съществено влияние върху законосъобразността на акта, което води до отхвърляне на жалбата срещу решението по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗОП.

В Решение № 14317 от 24.11.2017 г. по адм. д. № 6394/2017 г. ВАС отменя решение за класиране и обявяване на изпълнител (чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗОП), постановено от ректора на Национална спортна академия „Васил Левски“. Основанието е незаконосъобразно отстраняване на участник по чл. 107, т. 2 ЗОП. Съдът връща преписката за продължаване на процедурата от етап разглеждане и класиране, подчертавайки, че грешките в оценката на офертите водят до отмяна на крайното решение по чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗОП.

В Решение № 893 от 5.02.2025 г. по адм. д. № 12043/2024 г. се разглежда решението за прекратяване на процедурата (чл. 22, ал. 1, т. 8 ЗОП). ВАС потвърждава, че възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато отпадне необходимостта от сключване на договора. Мотивите трябва да са ясни и да се основават на конкретни факти, за да се осигури правна сигурност за участниците.

Чести грешки

• Недостатъчно мотивиране: Възложителите често издават решения по чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗОП, без да посочат конкретните причини за отстраняване на участници или за класиране, което противоречи на изискването по чл. 22, ал. 5, т. 5 ЗОП.
• Непроизнасяне по възражения: КЗК или възложителят пропускат да се произнесат по всички релевантни твърдения в жалбата, погрешно квалифицирайки ги като „нови“, когато всъщност те доразвиват първоначалните оплаквания.
• Грешно тълкуване на отменени норми: При издаване на решение за откриване (т. 1) възложителите понякога позовават остарели стандарти, но ВАС приема, че ако има препратка към действащи актове, това не винаги води до отмяна на акта.
• Липса на правно основание: Решенията по чл. 22, ал. 1 ЗОП трябва да съдържат точното правно основание за издаване (чл. 22, ал. 5, т. 2 ЗОП). Често се пропуска посочването на конкретния подзаконов акт или разпоредба от ЗОП.
• Неотчитане на конфликти на интереси: В разпоредителната част на решенията за определяне на изпълнител често липсва информация за установените конфликти на интереси и взетите мерки, което е задължителен елемент по чл. 22, ал. 5, т. 6, б. „е“ ЗОП.

Как се води казусът

За страната, която иска отмяна на решение по чл. 22, ал. 1 ЗОП, първата стъпка е внимателният анализ на жалбата, подадена пред КЗК. Твърденията в касационната жалба пред ВАС трябва да съвпадат с тези в жалбата до КЗК, подадена в срока по чл. 197 ЗОП. Новите твърдения, заявени за първи път в допълнително становище или в касационната жалба, няма да бъдат разгледани, както е прието в Решение № 7805 от 13.07.2023 г. Страната трябва да докаже, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон или на административнопроизводствените правила.

За страната, която се брани (обикновено възложителят или определеният изпълнител), стратегията включва защита на мотивите на административния акт. Трябва да се докаже, че всички възражения са разгледани и че решението е изготвено в съответствие с чл. 22, ал. 5 ЗОП. Ако КЗК е оставила жалбата без уважение, защитата пред ВАС се фокусира върху правилността на процедурата по чл. 207 ЗОП и липсата на съществени нарушения, които да налагат отмяна на акта.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 22 ЗОП

• Решение № 12097 от 22.12.2003 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2003 г — Образувано е по касационна жалба от „Це Це ЕС – България“ ООД със седалище в град София срещу решение № 189 от 8.08.2003 година по адм.
• Решение № 12086 от 28.12.2002 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2002 г — Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ „Тони Ко – Ганка Николова“ – гр.