Как Върховният касационен съд преценява допустимостта на молбата за отмяна по чл. 307, ал. 1 ГПК?

В практиката на българските съдилища често възниква въпросът как да се защитят правата на лицата, засегнати от влезли в сила съдебни актове, когато са налице изключителни обстоятелства. Институтът на отмяната е извънредно средство за защита, което не замества обичайните въззивни или касационни производства. Практическият спор, който се решава в началния етап на това производство, е дали молбата за отмяна е допустима като процесуален акт. Този въпрос е изключително чест, тъй като много от подадените молби не отговарят на строгите законови изисквания за форма, срокове и основания. Върховният касационен съд (ВКС) разглежда тези въпроси в закрито заседание, което означава, че страните не участват лично в този първоначален етап, а съдът преценява допустимостта само на основание представените писмени документи.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) регламентира процесуалния ред за преценяване на допустимостта на молбата за отмяна. Съгласно буквалния текст на нормата, Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на молбата в закрито заседание. Това означава, че съдът извършва формална и съществена преценка на молбата, без да изслушва страните и без да събира доказателства в открито заседание. Целта на този етап е да се филтрират молбите, които не отговарят на минималните законови изисквания, преди делото да бъде допуснато до същностно разглеждане.

Ако молбата бъде допусната, тя се разглежда в открито заседание, където се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. В случай че се иска отмяна на решение на самия ВКС, молбата се разглежда от друг тричленен състав на същия съд. Ако съдът прецени, че молбата е основателна, той отменя решението изцяло или частично и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В специфичния случай по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът отменя неправилното решение.

Как съдилищата прилагат нормата

Устойчивата практика на Върховния касационен съд, обхващаща стотици решения, демонстрира строг подход към допустимостта на молбите за отмяна. Ето няколко конкретни извода, базирани на реални съдебни актове:

В Определение № 1877 от 9.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2026 г. съдът оставя без разглеждане молби за отмяна, тъй като в тях липсват конкретни твърдения за нови писмени доказателства или обстоятелства, които не са могли да бъдат известни в хода на производството. Съдът подчертава, че формалното посочване на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е недостатъчно, ако твърдяното „ново“ обстоятелство е било известно на молителката преди постановяването на решението или е публично достъпно.

В Определение № 217 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3177/2018 г. се приема, че молбите за отмяна са недопустими, когато лицето не е било конституирано като страна, но е могло да предяви нов иск или да поиска прогласяване на нищожност. В случая с делбено производство, неучастието на съсобственик води до нищожност на делбата, а не до основание за отмяна по чл. 304 ГПК, тъй като лицето разполага с друг път на защита, което лишава молбата от правен интерес.

В Определение № 380 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4000/2017 г. съдът оставя без разглеждане молба за отмяна, тъй като тя е просрочена. Тримесечният срок по чл. 305, ал. 1 ГПК тече от датата на влизане в сила на решението, а не от датата, на която молителът е направил справка по делото. Когато моментът на узнаване предшества влизането в сила, срокът се брои от последната дата.

В Определение № 239 от 7.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3676/2016 г. молбата не е допусната до разглеждане, тъй като не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Съдът указва, че когато молителят не е бил участник в неделимо спорно правоотношение и силата на пресъдено нещо не се разпростира спрямо неговата правна сфера, молбата е процесуално недопустима.

В Определение № 132 от 6.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3141/2020 г. се разглежда допустимостта в контекста на конституционни и международноправни норми, като се преценява дали производството по чл. 307, ал. 1 ГПК осигурява достатъчна защита на правата на страните.

В Решение № 328 от 9.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 240/2015 г. се анализира връзката между сроковете за обжалване и допустимостта на молбата за отмяна, като се подчертава, че отмяната не е заместител на пропуснатите срокове за обжалване.

Чести грешки

Анализът на практиката показва, че молителите често допускат следните грешки, водещи до оставяне на молбата без разглеждане:

• Липса на конкретни твърдения: Молителите посочват формално основание (напр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК), но не описват какви точно нови доказателства или обстоятелства са налице.
• Просрочени молби: Грешно изчисляване на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, особено когато моментът на узнаване е преди влизането в сила на решението.
• Липса на правен интерес: Лицата подават молби за отмяна, когато разполагат с друг, по-ефективен път на защита, като предявяване на нов иск или иск за нищожност.
• Неправилно тълкуване на „новите обстоятелства“: Посочване на обстоятелства, които са били известни или са могли да бъдат установени с положена добра грижа по време на първоначалното производство.
• Грешно основание за отмяна: Посочване на основания, които визират недопустимост на съдебния акт, а не неговата неправилност, или позоваване на чл. 304 ГПК без наличие на статут на необходим другар.

Как се води казусът

За страната, която иска отмяна, ключовото е да подготви молбата с прецизност. Трябва да се посочат конкретните основания по чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК, да се обоснове защо твърдяните обстоятелства са нови и не са могли да бъдат известни по-рано, и да се докаже спазването на сроковете. Важно е да се приложи принципът на субсидиарност – да се покаже, че няма друг достъпен начин за защита на правата.

За страната, която се брани, стратегията е да оспори допустимостта на молбата още в началния етап. Трябва да се обърне внимание на просрочването, липсата на правен интерес, формалния характер на твърденията и наличието на алтернативни средства за защита. Тъй като преценката за допустимост е в закрито заседание, защитата трябва да бъде изчерпателна в писмените възражения, тъй като няма възможност за устно изслушване на този етап.

Процесуални особености

Производството по чл. 307, ал. 1 ГПК е специфично, тъй като преценката за допустимост се извършва в закрито заседание. Ако съдът остави молбата без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. Таксите за подаване на молбата за отмяна са съобразени с държавната такса за касационно обжалване, но точният размер зависи от стойността на спора и вида на искането. Важно е да се отбележи, че ако молбата е недопустима, съдът прекратява производството и може да осъди молител за разноски на ответната страна, както е видно от Определение № 1877 от 9.04.2026 г., където са присъдени разноски в размер на 1320 евро.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 307 ГПК

• Решение № 145 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2013 г — Иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав.
• Решение № 180 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 128/2013 г — Мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо.