Разпоредба чл. 172б от Наказателния кодекс: Устойчива практика и приложни проблеми

Престъпленията срещу интелектуалната собственост, и по-специално тези, регламентирани в чл. 172б от Наказателния кодекс (НК), представляват една от най-динамичните и противоречиви области в наказателното право. Практическият спор, който най-често възниква пред съдилищата, се свежда до тълкуването на обективния признак „използване в търговската дейност“ и до въпроса дали транзитното преминаване на стоки през територията на България се квалифицира като такова използване. Честотата на тези казуси се обуславя от глобализацията на търговията, високата стойност на марките и сложността на доказателствената база, която често изисква експертни становища за идентичност или сходство на марките. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика, която разграничава формалното наличие на стоки от реалното им включване в търговския оборот, като същевременно поставя строги изисквания към процесуалните задължения на държавните органи.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 172б от НК, в редакцията си от Държавен вестник, бр. 39 от 2024 г., предвижда следната наказателноправна защита:

Съгласно ал. 1, наказателна отговорност се предвижда за лицето, което без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право. Също така, наказуемо е използването на географско означение или негова имитация без правно основание. Санкцията за това деяние е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

Ал. 2 предвижда квалифициран състав, ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици. В този случай наказанието се увеличава на лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петнадесет хиляди лева.

Ал. 3 регламентира мерките за обезпечаване на възстановяването на нарушените права, като предвижда, че предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е. Текстът на ал. 3 в предоставения материал е непълен, но основният принцип е конфискацията на контрафактните стоки.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на съдебната практика показва, че ВКС прилага нормата с акцент върху конкретните обстоятелства по делото и стриктно спазване на процесуалните права на пострадалите лица.

Първо, по отношение на транзитните стоки, Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК, установява, че обективният признак „използване в търговската дейност“ при транзитно преминаване на стоки през територията на Република България е налице, ако стоките са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския съюз. Това тълкуване разширява обхвата на нормата, като не изисква стоките да бъдат продадени на българския пазар, а само да са част от търговски верига, насочена към ЕС.

Второ, съществува задължение за органите на досъдебното производство да издирят пострадалото лице. В мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. се посочва, че касационният съд налага на органите да изпълнят всички свои задължения по глава VIII, раздел I от НПК, като издирят лицето, което е търпяло вреди, разяснят правата му по чл. 75 НПК и осигурят възможността му да участва в наказателното производство. Това задължение е задължително, независимо от местоживеенето на пострадалия.

Трето, при липса на мотиви в оправдателна присъда, ВКС отменя решението. В Решение № 88 от 9.06.2022 г. на ВКС по н. д. № 384/2022 г., II н. о., НК, е отменена оправдателна присъда на Кюстендилския окръжен съд за подсъдимия И. С. Р., обвинен по чл. 172б, ал. 1 НК за съхраняване с цел продажба на стоки с марка Пума. ВКС констатира, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 14, ал. 1 от НПК, довело до липса на мотиви, и е извършил оправдаването при отсъствие на пълен анализ на доказателствата.

Четвърто, гражданският иск за вреди може да бъде предявен и при оправдателна присъда по наказателното обвинение, ако е налице деликт. В Решение № 241 от 3.07.2023 г. на ВКС по н. д. № 73/2023 г., III н. о., НК, въпреки че подсъдимият е бил оправдан по чл. 255 НК, ВКС изменя въззивната присъда в гражданската й част. Съдът приема, че недекларирането на неустойка от 920 евро представлява имуществена вреда за държавата и осъжда подсъдимия да заплати данък и лихва, като прилага чл. 45 от ЗЗД.

Пето, идентичността или сходството на марките се определят по специалния материален закон. В Решение № 140 от 8.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 25/2011 г., I н. о., НК, се подчертава, че въпросът за идентичност и сходство на използваната марка с тази, обект на изключително право, е решен със Закона за марките и географските означения (ЗМГО), което означава, че наказателният съд трябва да се съобразява с критериите от този специален закон.

Шесто, при квалифициран състав по чл. 172б, ал. 2 НК, законодателят не е предвидил изобщо настъпването на вреди като елемент от състава, но процесуалните задължения за издирване на пострадалия остават в сила, както е посочено в мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г.

Чести грешки

1. Пропуск на органите на досъдебното производство да издирят притежателя на правото върху марката и да му разяснят правата му по чл. 75 НПК. Това води до незаконосъобразност на производството, дори ако съставът на престъплението е налице.

2. Неправилно тълкуване на „търговска дейност“ при транзитни стоки. Честата грешка е да се приема, че транзитът не е търговска дейност, без да се анализира дали стоките са насочени към потребители в ЕС, както изисква Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г.

3. Липса на мотиви в оправдателните присъди. Както е видно от Решение № 88 от 9.06.2022 г., оправдаването без пълен и всестранен анализ на доказателствата и без мотиви е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на присъдата.

4. Игнориране на възможността за граждански иск при оправдателна присъда. Съдилищата понякога отказват гражданския иск само защото подсъдимият е оправдан по наказателното обвинение, без да обсъдят дали е налице деликт по чл. 45 ЗЗД, както е в Решение № 241 от 3.07.2023 г.

5. Неправилно прилагане на ЗМГО при определяне на сходството на марките. Съдът не трябва да разчита само на субективна преценка, а да прилага критериите от специалния закон, както е посочено в Решение № 140 от 8.06.2011 г.

6. Пропуск да се посочи размерът на претърпените вреди в процесуалните актове. Органите на досъдебното производство са длъжни да включат информация за размера на вредите по предварително известна методика, както е изискано в мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г.

Как се води казусът

За страната, която иска защита (притежателя на марката):

Първата стъпка е да се осигури, че органите на досъдебното производство са изпълнили задълженията си по издирването на пострадалия и разясняването на правата му по чл. 75 НПК. Ако това не е направено, следва да се депозира жалба за нарушение на процесуалните права. Второ, трябва да се подготви доказателствена база за идентичност или сходство на марките, базирана на ЗМГО. Трето, следва да се предяви граждански иск за имуществени и неимуществени вреди, като се изчисли размерът им по ясна методика. Дори при оправдателна присъда, искът може да бъде поддържан на основание чл. 45 ЗЗД, ако е доказана имуществена вреда.

За страната, която се брани (подсъдимия):

Основната линия на защита е да се оспори наличието на обективния признак „използване в търговската дейност“. При транзитни стоки, следва да се доказва, че те не са насочени към потребители в ЕС. Второ, следва да се оспори идентичността или сходството на марките, като се изисква експертиза по ЗМГО. Трето, ако е налице оправдателна присъда, следва да се оспори гражданският иск, като се докаже липса на деликт или на имуществена вреда. Четвърто, следва да се провери дали са спазени процесуалните срокове и дали са налице основания за възобновяване на производството, ако присъдата е влязла в сила, както е в случаите по чл. 425 НПК.

Процесуални аспекти

Производствата по чл. 172б НК се водят по общия ред на НПК. Касационното обжалване е възможно пред ВКС при наличие на основания по чл. 348 НПК. В Решение № 88 от 9.06.2022 г. е приложен редът по глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на наказателно производство по искане на главния прокурор. Таксите за граждански иск по наказателно дело се определят по Тарифата за държавните такси, като в Решение № 241 от 3.07.2023 г. е приложена такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 172 НК

• Решение № 2045 от 8.03.2004 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2003 г — Комисията за защита на конкуренцията е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
• Решение № 146 от 2.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 369/2012 г — Повереникът на тъжителя в писмен отговор е счел, че жалбата е недопустима, тъй като въззивният акт на окръжния съд-нова присъда-не подлежи на касационно обжалване.