Разпоредба чл. 25, ал. 4 от ГПК (ВКС) — устойчива практика (77 решения)
В съдебната практика често възникват спорове относно процесуалните действия, извършвани от съдилища извън района, в който се разглежда делото. Когато съдът делегира събирането на доказателства на друг съд, възникват въпроси за компетентността на делегирания съд да решава въпроси, свързани с изпълнението на тази поръчка. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС), отразена в множество определения, разграничава приложението на процесуалните норми от материалноправните разпоредби, по-специално тези от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Въпреки че заглавието на темата посочва чл. 25, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), анализът на предоставените съдебни актове показва, че ключовата норма, която определя правния режим на споровете, е чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, докато ГПК осигурява процесуалната рамка за делегирането на доказателствени действия.
Какво точно казва разпоредбата
За да се разбере правният контекст, е необходимо да се разграничат двете норми, които често се цитират в заглавията на съдебните актове.
Съгласно буквалния текст на чл. 25 от ГПК, когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд (ал. 1). Съдът съобщава на делегирания съд срока за събиране на доказателствата и по възможност деня на следващото заседание (ал. 2). Делегираният съд е длъжен незабавно да уведоми делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката (ал. 3). Най-важното за процесуалния ред е, че делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията (ал. 4).
От друга страна, чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, който е основният материалноправен предмет на повечето от цитираните решения, урежда правото на членовете на сдруженията да оспорват решенията на общите събрания. Този материалноправен спор се води в рамките на процесуалните правила на ГПК.
Как съдилищата прилагат нормата
Анализът на предоставените определения на ВКС показва устойчива практика по отношение на допускането до касационно обжалване на решенията по спорове, свързани с чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, както и по въпроси на процесуалното представителство и доказателствената тежест.
1. Критерии за „очевидна неправилност“: В Определение № 2653 от 16.09.2025 г. по т. д. № 2527/2024 г. на ВКС, съставът подчертава, че за да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (очевидна неправилност), следва да е налице съществен порок, установим още с първоначалния прочит на акта. Примери за такива пороци са основанието на отменен закон или прилагането на действащ закон в обратния му смисъл. Обикновените оплаквания за неправилност, които изискват анализ на доказателствата, не попадат в това основание.
2. Липса на явна необоснованост: В Определение № 1606 от 14.06.2024 г. по т. д. № 745/2023 г. на ВКС се уточнява, че очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ако въззивният съд не е постановил акта в явно нарушение на закона или извън закона, касационното обжалване не се допуска.
3. Доказателствена тежест за узнаване: В Определение № 1255 от 24.04.2025 г. по ч. т. д. № 691/2025 г. на ВКС се разглежда въпросът за спазването на преклузивните срокове за оспорване на решения на общо събрание. Съдът приема, че жалбоподателят не е представил обективни и взаимно подкрепящи се доказателства, от които да е установима дата на узнаване, различна от приетата от съда. Липсата на противопоставими групи доказателства, които да налагат на съда да избере едната пред другата, не обосновава порок на необоснованост.
4. Разграничение между необоснованост и немотивираност: В същото Определение № 1255 от 24.04.2025 г. ВКС разграничава „необосноваността“ (нарушение на чл. 281, т. 3 ГПК) от „немотивираността“ (съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 235, ал. 2 ГПК). Страната не може да приравнява липсата на мотиви за преценка на доказателства с логическа грешка в правните изводи.
5. Допускане до касационен контрол при материалноправни въпроси: В Определение № 3437 от 17.12.2024 г. по т. д. № 118/2024 г. на ВКС се допуска касационно обжалване на решение по иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на общо събрание. Това показва, че когато въпросът е от значение за единното прилагане на закона, касационният контрол се допуска, но само след внасяне на държавна такса.
6. Процесуално представителство и разноски: В Определение № 2653 от 16.09.2025 г. се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3380 лв. на ответника по касация, което подчертава значението на правилното процесуално представителство и доказването на разноските.
Чести грешки
Страните в производството често допускат следните грешки, които водят до отказ за допускане до касационен контрол или до отхвърляне на жалбата:
1. Смесване на оплаквания за неправилност с основания за допускане: Касаторите често формулират оплаквания, които попадат в приложното поле на чл. 281 ГПК (неправилност на акта), но ги представят като основание по чл. 280, ал. 2 ГПК (очевидна неправилност). ВКС не разглежда оплаквания за неправилност на тази фаза.
2. Липса на конкретни доказателства за узнаване: При спорове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, ищците често разчитат на предположения за датата на узнаване на решението на общото събрание, без да представят писмени доказателства или свидетелски показания, които да опровергаят тезата на ответника.
3. Неправилно квалифициране на порока: Страните често твърдят, че актът е „необоснован“, когато всъщност твърдят, че той е „немотивиран“ или че съдът е допуснал „съществено нарушение на съдопроизводствените правила“. Тези пороци имат различни правни последици и изискват различно доказване.
4. Пренебрегване на държавната такса: В случаите, когато касационното обжалване е допуснато, но не е внесена дължимата държавна такса в срок, производството се прекратява, както е посочено в Определение № 3437 от 17.12.2024 г.
5. Липса на доказателства за разноски: В Определение № 1606 от 14.06.2024 г. се отбелязва, че разноски не се присъждат, когато не са представени доказателства, че такива са направени.
6. Оплаквания срещу предположения: Касаторите често атакуват изводите на съда, базирани на предположения, без да представят алтернативни факти, които да променят правната квалификация на спора.
Как се води казусът
За страната, която иска отмяна на решение на общо събрание (ищец/касатор):
1. Доказване на узнаването: Необходимо е да се представят абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на производството, включително доказателства за точната дата на узнаване на оспореното решение, за да се спази преклузивният срок.
2. Формулиране на въпроси: Въпросите за допускане до касационен контрол трябва да са формулирани така, че да сочат към обективни и взаимно подкрепящи се доказателства, а не към субективни тълкувания.
3. Внасяне на такса: При допускане до касационен контрол, следва да се внесе държавната такса в указания срок.
За страната, която се брани (ответник/ответник по касация):
1. Оспорване на допустимостта: Да се твърди, че оплакванията на касатора попадат в чл. 281 ГПК и не обосновават „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2 ГПК.
2. Доказване на липса на порок: Да се посочи, че въззивният акт не е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в обратния смисъл, и че изводите не са в разрез с формалната логика.
3. Присъждане на разноски: Да се представят доказателства за направените разноски за адвокатско възнаграждение, за да бъдат присъдени в полза на ответника.
Процесуални аспекти
Нормата е процесуална в смисъл, че спорът се води по реда на ГПК. Актовете, които се обжалват, са решенията на въззивните съдилища (апелативни съдилища) по искове за отмяна на решения на общи събрания на сдружения.
* Основания за допускане: Касационното обжалване се допуска при наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
* Срокове: Касационната жалба се подава в законоустановения срок. При допускане до касационен контрол, страните получават указание да внесат държавна такса в едноседмичен срок от получаване на съобщението (както е в Определение № 3437 от 17.12.2024 г.).
* Такси: Държавната такса за разглеждане на касационна жалба по търговски дела е в размер на 40 лв. (чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси).
* Разноски: Разноските за платено адвокатско възнаграждение се присъждат на печелившата страна, ако са представени доказателства за извършването им (чл. 78 ГПК).
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 25 ГПК
- Определение № 516 от 11.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 779/2012 г — Посочването на точния номер от дневния ред на решението, прието от Общото събрание на сдружението с нестопанска цел – предмет на иска по чл.
- Определение № 516 от 11.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2012 г — Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.