Как се възстановява пропуснат срок по чл. 64, ал. 3 от ГПК: Практически аспекти и устойчива съдебна практика

В гражданското и търговското съдебно производство пропускането на установените от закона или определения от съда срокове е един от най-честите практически проблеми, пред които се изправят страните. Независимо дали става въпрос за внасяне на държавна такса, подаване на жалба или извършване на друго процесуално действие, последствията от закъснението са сериозни — процесуалните действия, извършени след изтичане на срока, не се вземат предвид от съда. За да се защити правото на достъп до съд, законодателят е предвидил институцията за възстановяване на пропуснат срок. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ключова за тази процедура, тъй като регламентира строгите срокове и условия, при които такова искане е допустимо. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща десетки решения, показва, че формалното спазване на тези изисквания е абсолютно необходимо за успеха на молбата.

Какво точно казва разпоредбата

За да се разбере приложението на нормата, е необходимо да се анализира буквалният ѝ текст. Чл. 64, ал. 3 от ГПК гласи: „Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.“

От тази разпоредба произтичат две основни императивни изисквания. Първото е процесуално: молбата трябва да бъде подадена в рамките на една седмица, считано от датата, на която страната е получила съобщение за пропускането на срока. Това е преюдициален срок, чието неизпълнение води до недопустимост на искането. Второто изискване е материално-процесуално: възстановяването е недопустимо, ако е съществувала възможност за продължаване на първоначалния срок. Това означава, че институцията за възстановяване не може да се използва като заместител на процедурата по продължаване на срок, когато последната е била налице и не е била използвана.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на пълните текстове на реални решения на ВКС разкрива конкретни критерии за оценка на допустимостта и основателността на молбите за възстановяване на срок.

В Определение № 4215 от 23.09.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3330/2025 г. съдът изяснява началния момент на едноседмичния срок. В конкретния казус срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК започва да тече от датата на връчване на разпореждането за връщане на жалбата поради невнесена такса, а не от датата на самото разпореждане. В случая жалбоподателят е подал молбата си на 10.01.2024 г., което е в рамките на срока, считано от връчването на 04.01.2024 г. Въпреки допустимостта по срок, молбата е оставена без разглеждане поради нередовност. ВКС приема, че декларативното посочване на „непредвидени обстоятелства“ без конкретизация на фактите е недостатъчно. Съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовностите, но ако страната не ги изпълни в срок, съдът не дължи произнасяне по същество.

В Определение № 2409 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2023 г. се потвърждава, че възстановяването на срока е допустимо, когато са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. В този случай ВКС възстановява срока за изпълнение на предишни указания за внасяне на такса, тъй като молбата е основателна и са приложени доказателства за плащането. Това решение подчертава, че целта на процедурата е да се даде възможност за поправяне на пропуснатото действие, ако са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК, и че успешното възстановяване води до разглеждане на делото по същество.

В Определение № 82 от 19.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 60/2009 г. се разглежда приложението на нормата в контекста на разноските. ВКС приема, че по реда на чл. 64, ал. 3 от ГПК (в предишната му редакция) право на разноски има и ответникът по евентуален иск, когато главният иск е уважен, а евентуалният е оставен без разглеждане. Прилагането по аналогия на нормата за възстановяване на срокове и свързаните с тях разноски отговаря на целта на закона за възмездяване на страната за извършените процесуални действия, дори когато правните последици от предявяването на иска отпаднат.

В Определение № 838 от 19.10.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1343/2023 г. се поставя въпросът за обжалваемостта на актовете по чл. 64 ГПК в производството по несъстоятелност. ВКС приема, че искането за възстановяване на срок за обжалване на решение на събрание на кредиторите следва да се разглежда по специалния ред на чл. 613а, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ). Актът на съда по искане за възстановяване на срока подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, а не пред ВКС по общия ред на ГПК. Това демонстрира, че приложението на чл. 64 ГПК може да бъде ограничено от специални норми в други закони, като ТЗ.

Чести грешки

Практиката на ВКС очертава няколко типични грешки, които водят до отказ за възстановяване на срока:

• Неконкретизирани обстоятелства: Както е видно от Определение № 4215 от 23.09.2025 г., декларативното твърдение за наличие на непредвидени обстоятелства без посочване на конкретни факти е нередовност, която води до оставяне на молбата без разглеждане.
• Пропускане на едноседмичния срок: Молбата трябва да се подаде точно в рамките на 7 дни от съобщението за пропускането. Забавяне дори с един ден води до недопустимост.
• Опит за заобикаляне на продължаването на срока: Ако е било възможно продължаване на срока, но страната не е поискало такова, възстановяването е недопустимо съгласно второто изречение на чл. 64, ал. 3 ГПК.
• Грешен ред на обжалване: В специални производства, като несъстоятелността, обжалването на определенията по чл. 64 ГПК следва специални правила (напр. чл. 613а ТЗ), както е посочено в Определение № 838 от 19.10.2023 г.
• Липса на доказателства: Молбата трябва да бъде подкрепена с доказателства за непредвидените обстоятелства и за внасяне на дължимите суми, ако става въпрос за такса, както е прието в Определение № 2409 от 14.05.2025 г.

Как се води казусът

За страната, която иска възстановяване на срока, действията трябва да бъдат прецизни и своевременни. Първата стъпка е да се определи точната дата на съобщението за пропускането на срока, тъй като от нея тече едноседмичният срок за подаване на молбата. Молбата трябва да бъде изготвена така, че да отговаря на изискванията за допустимост и основателност. В нея следва да се посочат конкретно непредвидените обстоятелства, които са попречили на извършването на действието, и да се приложат доказателства за тях. Ако става въпрос за невнесена такса, доказателството за внасянето е задължително. В случай на нередовност, страната трябва да отговори на указанията на съда в определения срок, в противен случай молбата ще бъде оставена без разглеждане.

За страната, която се брани срещу искането за възстановяване, стратегията е да оспори допустимостта и основателността на молбата. Първо, следва да се провери дали молбата е подадена в едноседмичния срок. Ако не е, искането е недопустимо. Второ, следва да се твърди, че е съществувала възможност за продължаване на срока, което изключва възстановяването. Трето, ако молбата е нередовна или липсват доказателства за непредвидените обстоятелства, следва да се поиска оставяне без разглеждане или отхвърляне. В специални производства е важно да се провери дали е спазен правилният ред за обжалване на определенията.

Процесуални аспекти: Обжалване, срокове и такси

Производството по чл. 64 ГПК е самостоятелно и се образува по молба. Определенията, с които съдът се произнася по молбата за възстановяване на срок, са окончателни в общия случай, но подлежат на частна жалба пред ВКС, ако са постановени от апелативен съд или окръжен съд като първа инстанция, при условията на чл. 274 ГПК. В производството по несъстоятелност, както е посочено в Определение № 838 от 19.10.2023 г., обжалването става пред съответния апелативен съд по реда на чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Срокът за подаване на молбата за възстановяване е една седмица от съобщението за пропускането на срока. Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок (чл. 64, ал. 4 ГПК). По отношение на таксите, в случай на успешно възстановяване на срока за внасяне на държавна такса, страната дължи разноски за производството по възстановяването, както е видно от Определение № 2409 от 14.05.2025 г., където са присъдени по 150 лева за всеки от трите страни. Ако жалбата пред ВКС е недопустима или молбата е оставена без разглеждане, страната може да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на ВКС, както е в Определение № 4215 от 23.09.2025 г., където е присъдена такса от 15 лева.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu