Кога секторният възложител е длъжен да прилага конкретни процедури по чл. 19, ал. 2 от ЗОП?

В практиката на Върховния административен съд (ВАС) често възникват спорове относно приложимостта на процедурите за възлагане на обществени поръчки от страна на секторни възложители. Тези казуси обикновено са свързани с оспорване на решения за прекратяване на процедури, избор на изпълнител или съставяне на оценителни комисии. Честотата на тези спорове се дължи на сложността на разграничението между публични и секторни възложители, както и на специфичните изисквания към процедурите, които секторните възложители са длъжни да спазват. В настоящата статия ще разгледаме буквалния текст на разпоредбата, практиката на ВАС по нейното тълкуване и прилагане, както и чести грешки, допускани от страните в производството.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 19 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) регламентира кои процедури за възлагане на обществени поръчки са приложими за различните категории възложители. Текстът е структуриран в три алинеи, които разграничават задълженията на публичните, секторните възложители и възложителите в областите отбрана и сигурност.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗОП, при възлагане на обществени поръчки публичните възложители прилагат процедурите, посочени в чл. 18, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 8 и 11 – 13 от ЗОП. Това означава, че публичният сектор е обвързан с широк кръг от стандартни процедури, включително откритата процедура, ограничена процедура и други специфични методи, изброени в съответните точки на чл. 18.

Ключовата за настоящия анализ е чл. 19, ал. 2 от ЗОП. Тя предвижда, че при възлагане на обществени поръчки секторните възложители прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6, 7, 9 и 11 – 13 от ЗОП. Разликата с публичните възложители е съществена: секторните възложители не са длъжни да прилагат всички процедури, а само тези, изрично изброени в тази алинея. Например, те не са обвързани от процедурите по т. 3 и т. 5 от чл. 18, ал. 1, които може да са приложими за публичния сектор, но имат достъп до процедури, които публичният сектор не използва в същия обем, като т. 4 и т. 9.

Накрая, чл. 19, ал. 3 от ЗОП регламентира специфичен режим за възложителите в областите отбрана и сигурност. Те прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 10 от ЗОП. Това е най-ограниченият кръг от процедури, което отразява спецификата и чувствителността на поръчките в тези сектори.

Как съдилищата прилагат нормата

Въпреки че чл. 19, ал. 2 от ЗОП е материално-правна норма, определяща приложимите процедури, в практиката на ВАС тя често се цитира във връзка с процесуални нарушения, свързани със състава на оценителните комисии и прекратяването на процедурите. В предоставените решения нормата фигурира като част от правното основание за произнасяне по спорове, засягащи законосъобразността на действията на секторни или публични възложители.

В Решение № 9368 от г. на ВАС по адм. д. № 6522/2014 г., IV о., съдът разглежда жалба срещу решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В мотивите си съдът цитира чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП (в контекста на приложимите процедури за секторни възложители) във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗОП. Казусът засяга изискванията към квалификацията на експертите в оценителната комисия. Съдът потвърждава, че изискването за включване на правоспособен юрист в състава на помощния орган е императивно, но оставя на преценката на възложителя избора на останалите членове, стига те да притежават необходимите знания и опит за конкретната поръчка.

В Решение № 13306 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2011 г., IV о., съдът отхвърля жалби срещу решение на КЗК. В този казус чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП е цитиран във връзка с чл. 68, ал. 10 и чл. 72 от ЗОП. Съдът приема, че допуснатите грешки в оценката на предложенията (като неправилно изчислен срок за доставка) не са съществени, ако не променят крайното класиране. Важният извод е, че липсата на изрично изискване в ЗОП членовете на комисията да мотивират индивидуално поставените от тях оценки, не е нарушение, стига общата мотивировка на решението да е достатъчна.

Решение № 9093 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2012 г., IV о., разглежда въпроса за прекратяване на процедура по чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Съдът цитира чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП във връзка с чл. 36, ал. 2 и чл. 68 от ЗОП. ВАС отменя указанията на КЗК за определяне на нов състав на оценителната комисия, ако вече съществуващият състав е законосъобразно назначен. Съдът подчертава, че процедурата следва да продължи с текущия комисия, а не да се връща за ново назначение, което би довело до ненужно забавяне.

В Решение № 4160 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2012 г., IV о., съдът отменя решение на КЗК за прекратяване на процедура. Чл. 19, ал. 2, т. 22 от ЗОП е цитиран във връзка с чл. 20а и чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Съдът изтъква, че обсъждането на въпроси за пръв път от ВАС е недопустимо, тъй като лишава страните от една инстанция. ВАС действа като касационна инстанция по правото, а не по фактите, и следва да проверява мотивите, изложени от КЗК, а не да развива нови.

В Решение № 15475 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11542/2013 г., IV о., съдът разглежда възможността за назначаване на външни експерти в оценителната комисия. Цитира се чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП във връзка с чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. Изводът е, че възложителите имат право, но не и задължение, да включват външни експерти, стига вътрешните членове на комисията да притежават необходимата компетентност.

В Решение № 14026 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9845/2013 г., IV о., съдът потвърждава императивния характер на изискването по чл. 34, ал. 2 от ЗОП за включване на юрист в комисията. Цитира се чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП. Нарушението на това изискване е съществено и води до незаконосъобразност на действията на комисията.

Чести грешки

В практиката на спорове по чл. 19, ал. 2 от ЗОП се наблюдават няколко типични грешки от страна на възложителите и участниците в процедурите:

1. Неправилно определяне на приложимата процедура. Възложителите понякога прилагат процедури, които не са предвидени за секторни възложители по чл. 19, ал. 2 от ЗОП, или обратно – ограничават неоснователно избора на процедури, които са им предоставени от закона.

2. Нарушения при състава на оценителната комисия. Честа грешка е липсата на правоспособен юрист в състава на комисията, което е императивно изискване по чл. 34, ал. 2 от ЗОП, приложимо към процедурите по чл. 19, ал. 2 от ЗОП.

3. Неправилно прекратяване на процедурата. Възложителите често прекратяват процедури по чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП (нарушение, което не може да бъде отстранено), без да преценят дали нарушението е съществено и дали не може да бъде коригирано чрез допълнителни действия, както е прието в практиката на ВАС.

4. Липса на мотивировка за оценките. Въпреки че не е изрично изискване всеки член да мотивира индивидуално оценката си, липсата на обща мотивировка за класирането на участниците е често срещано нарушение, което води до отмяна на решенията.

5. Неправилно третиране на външните експерти. Възложителите понякога смятат, че са длъжни да включват външни експерти за всяка поръчка, или обратно – отказват да ги включват, дори когато вътрешните кадри нямат необходимата специфична компетентност.

Как се води казусът

За страната, която иска да оспори решение на възложител или КЗК, стъпките са следните:

1. Анализ на приложимата процедура. Първата стъпка е да се установи дали възложителят е секторен или публичен, и дали е приложил процедура, предвидена за съответния статус по чл. 19 от ЗОП.

2. Проверка на състава на комисията. Трябва да се провери дали в състава на оценителната комисия е включен правоспособен юрист, както изисква чл. 34, ал. 2 от ЗОП.

3. Оценка на съществеността на нарушенията. При оспорване на прекратяване на процедура, жалбоподателят трябва да докаже, че нарушението е съществено и не е могло да бъде отстранено, или че прекратяването е незаконосъобразно.

4. Представяне на доказателства. Жалбоподателят трябва да представи доказателства за липсата на компетентност на членовете на комисията или за неправилната оценка на предложенията.

За страната, която се брани (възложителят или избраният изпълнител), стратегията включва:

1. Доказване на законосъобразност на процедурата. Трябва да се представи правно основание за избора на конкретната процедура по чл. 19, ал. 2 от ЗОП.

2. Мотивиране на състава на комисията. Възложителят трябва да докаже, че членовете на комисията притежават необходимите знания и опит, дори да не са външни експерти.

3. Отхвърляне на съществеността на нарушенията. Ако са допуснати технически грешки, трябва да се докаже, че те не са повлияли на крайното класиране на участниците.

4. Спазване на процесуалните срокове. Трябва да се гарантира, че всички действия по процедурата са извършени в сроковете, предвидени в ЗОП и АПК.

Процесуалните аспекти на споровете по чл. 19 от ЗОП се регулират от чл. 122е от ЗОП. Решенията на КЗК се обжалват пред Върховния административен съд. Съгласно чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, ВАС действа по правилата на глава дванадесета от АПК (касационно производство). Това означава, че ВАС проверява законосъобразността на обжалваното решение, а не преразглежда фактическата обстановка. Сроковете за обжалване са предвидени в ЗОП и АПК, а таксите за производство се определят от Тарифата за съдебните такси.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 19 ЗОП

• Решение № 9426 от г. на ВАС по адм. д. № 5697/2016 г — Норма на директива обаче, не може сама по себе си да поражда задължения ако не е транспонирана, а единствено права.
• Решение № 9479 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6904/2012 г — Образувано е по касационна жалба, подадена от „Данина – Г“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.