Как се подава молба за отмяна на влязло в сила решение през първоинстанционния съд?

В гражданското производство отмяната на влязло в сила съдебно решение е изключително сериозен правен инструмент, който нарушава принципа за правна сигурност и стабилност на съдебните актове. Поради тази причина законодателят е обградил това производство с строги процесуални изисквания. Един от най-честите практически спорове, възникващи в тази сфера, не е по същество на твърденията за нови доказателства или неистинност на документи, а е чисто формален и процедурен: правилното подаване на молбата за отмяна. Много граждани и дори професионални представители допускат грешка, като адресират молбата директно към Върховния касационен съд (ВКС) или към съда, постановил последното решение, вместо да я подадат чрез първоинстанционния съд. Тази статия разяснява съдържанието на чл. 306, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и устойчивата практика на ВКС относно начина на внасяне на молбата и връчването на препис на насрещната страна.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 306, ал. 3 ГПК регламентира процедурата по внасяне на молбата за отмяна и началния етап на разглеждането ѝ. Текстът е императивен и не допуска тълкувание. Съгласно буквалния текст, молбата за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Това означава, че страната, която иска отмяна, не може да я депозира директно в касационната инстанция или в апелативния съд. Първоинстанционният съд действа като входна точка за производството по отмяна, независимо от това кой съд е постановил влязлото в сила решение, което се атакува.

Втората част на алинеята задължава молител да приложи към молбата препис. Този препис трябва да бъде връчен на насрещната страна. Целта на това изискване е осигуряването на правото на защита и на възможност за отговор. Насрещната страна има право да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа. Този срок е преклузивен за упражняване на правото на възражения по допустимостта на молбата, преди делото да бъде внасяно за разглеждане по същество или за допускане до разглеждане в открито заседание.

Как съдилищата прилагат нормата

Устойчивата практика на Върховния касационен съд, анализирана чрез множество определения и решения, потвърждава строгото спазване на изискването за подаване чрез първоинстанционния съд и за връчване на препис. Ето конкретните изводи, произтичащи от цитираните актове:

1. В Определение № 144 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3963/2015 г., IV г. о., ГК, съдът разглежда молба, депозирана „направо пред съда“ на 06.01.2015 г. Въпреки че основният мотив за оставяне без разглеждане е изтичането на преклузивния срок по чл. 305 ГПК, фактът, че молбата е подадена директно, а не чрез първоинстанционния съд, е процесуален дефект, който се отразява на реда на образуване на делото. Практиката изисква спазване на чл. 306, ал. 3 ГПК като условие за редовност на внасянето.

2. В Решение № 222 от 15.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4991/2015 г., IV г. о., ГК, се разглежда производство, образувано по молба за отмяна. В мотивите се подчертава, че производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Внасянето на молбата и връчването на препис на насрещната страна са предпоставка за допускането на делото до разглеждане. Когато молбата е редовна и подадена по надлежния ред, съдът разглежда основанието за отмяна. В този случай ВКС отменя влязлите в сила решения и връща делото за ново разглеждане, след като е установил, че новите доказателства са били представени след влизането в сила на решението, но са били подадени чрез надлежния процесуален ред.

3. В Определение № 1207 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 981/2024 г., II г. о., ГК, производството е образувано по молба, вх. № 25036145/03.10.2023 г. Съдът оставя молбата без разглеждане като недопустима, тъй като липсва влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, които да установяват неистинност на документ. Процедурата по чл. 306, ал. 3 ГПК е била спазена (връчване на препис), което е позволило на насрещната страна да даде отговор и да поиска разноски. Съдът осъжда молителите да заплатят 2000 лв. разноски за адвокат на ответниците по молбата, което показва, че връчването на препис и възможността за отговор са реални процесуални права, чието упражняване води до финансови последици за неоснователния молител.

4. В Определение № 6 от 06.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 237/2014 г., II г. о., ГК, съдът допуска молбата за разглеждане по същество в открито съдебно заседание. В мотивите се посочва, че молбата е подадена в установените преклузивни срокове. Допускането до разглеждане предполага, че процесуалните изисквания за внасяне и връчване на препис са били изпълнени. Съдът отхвърля искането за издаване на съдебно удостоверение, но насрочва делото за разглеждане, като предвижда страните да се призоват с призовки. Това демонстрира, че след връчването на преписа и евентуалния отговор, делото преминава в фаза на съдебно разглеждане.

Чести грешки

1. Депозиране на молбата директно пред ВКС или пред съда, постановил последното решение. Това е най-честата грешка. Законът изрично предвижда подаване чрез първоинстанционния съд. Директното подаване може да доведе до отказ за образуване на дело или до необходимост от връщане на молбата, което губи ценно време, особено предвид преклузивните срокове.

2. Пропускане на прилагането на препис към молбата. Чл. 306, ал. 3 ГПК задължава молител да приложи препис. Без него насрещната страна не може да бъде уведомена и не може да упражни правото си на отговор в едноседмичния срок. Това е съществено нарушение на правото на защита.

3. Незачитане на правото на насрещната страна за отговор. Молителите често смятат, че след подаване на молбата делото се разглежда само по техните твърдения. В действителност, връчването на препис и предоставянето на едноседмичен срок за отговор са задължителни. Игнорирането на този етап може да доведе до отмяна на последващи процесуални действия.

4. Погрешно тълкуване на срока за отговор. Срокът е едноседмичен от получаване на преписа, а не от подаване на молбата. Изчисляването на срока трябва да започва от датата на връчването на преписа на насрещната страна.

Как се води казусът

За страната, която иска отмяна (молител): Първата стъпка е изготвяне на молба, която отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Втората стъпка е подаване на тази молба чрез първоинстанционния съд, който е разглеждал делото по същество в първа инстанция. Третата стъпка е прилагане на препис от молбата и всички приложения към нея, за да бъде връчен на насрещната страна. Четвъртата стъпка е изчакване на едноседмичния срок за отговор от насрещната страна и евентуално представяне на допълнителни становища, ако е необходимо.

За страната, която се брани (насрещна страна): След като получи препис от молбата за отмяна, тя има право да даде отговор в едноседмичен срок. В отговора следва да се твърдят всички основания за недопустимост на молбата, включително изтичане на преклузивния срок по чл. 305 ГПК, липса на доказателства за основанието за отмяна (напр. липса на влязла в сила присъда за неистинност на документ), или неоснователност на твърденията. В отговора следва да се поиска и присъждане на разноски за адвокат, както е видно от практиката (напр. Определение № 1207 от 14.03.2024 г.).

Процесуални особености, срокове и такси

Производството по чл. 306, ал. 3 ГПК е част от производството по отмяна на влязло в сила решение. Молбата се разглежда от Върховния касационен съд. Ако молбата е недопустима (напр. поради изтичане на срок или липса на основание), съдът я оставя без разглеждане с определение. Това определение подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му. Таксите за подаване на молбата за отмяна и за частната жалба се определят от Тарифата за държавните такси, събрани при съдебните, административните и други производства. Важно е да се отбележи, че ако молбата е оставена без разглеждане като неоснователна или недопустима, молителите могат да бъдат осъдени да заплатят разноски на насрещната страна, включително за адвокат, в размер, определен от съда (напр. 2000 лв. в цитираното Определение № 1207 от 14.03.2024 г.).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 306 ГПК

• Решение № 87 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 79/2010 г — С определение № 31/22.III.2010 г., постановено по делото е била допусната до разглеждане по същество молба за отмяна с вх.
• Решение № 184 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 280/2012 г — Когато обект на притежание в режим на СИО е идеална част от имот, именно тази идеална част трябва да е предмет на съдебния спор, за да е налице обвързаност от съдебното решение на съпруга на страната, от или срещу когото е предявен искът.