Обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД: Практика на Върховния касационен съд

В българската правна практика един от най-честите и емоционално натоварени спорове е този за обезщетението за неимуществени вреди. Този вид обезщетение се дължи за претърпени болки, страдания и душевни преживявания, които не могат да бъдат изразени в парични единици по обективен пазарен начин. Често тези искове възникват при причинена смърт на близък човек, при тежки телесни повреди или при други непозволени увреждания. Поради субективния характер на вредата, размерът на обезщетението е предмет на постоянни спорове между ищците, които претендират високи суми, и ответниците (най-често застрахователни дружества или Гаранционният фонд), които оспорват размера като несправедлив или прекомерен.

Честотата на тези дела се дължи на факта, че законът не поставя твърди граници на обезщетението, а оставя определянето на съда. Това създава пространство за различно тълкуване на „справедливостта“ в зависимост от конкретните обстоятелства на делото. Върховният касационен съд (ВКС) играе ключова роля в унифицирането на тази практика, като разглежда стотици жалби, насочени срещу решенията на апелативните съдилища. В настоящия материал ще разгледаме как действа разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и как тя се прилага в светлината на устойчивата практика на ВКС, базирана на анализ на над 600 решения.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е кратка, но изключително важна за материалноправното обосноваване на искането. Текстът гласи, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това означава, че съдът не е обвързан от предварително фиксирани таблици или формули, а трябва да извърши преценка на конкретните факти по делото.

Важно е да се отбележи, че нормата не дефинира изчерпателно видовете неимуществени вреди, а поставя рамката за тяхното парично изразяване. Ключовият елемент тук е понятието „по справедливост“. В правната доктрина и съдебната практика това се тълкува като изискване за балансиране между степента на претърпените страдания, вината на причинителя (ако е приложимо), имущественото състояние на страните и обществения ред. Съдът дължи да мотивира защо е определил точно такъв размер, като отчете всички относими обстоятелства.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВКС показва няколко устойчиви позиции, които формират правната сигурност при прилагането на чл. 52 ЗЗД. Първият и може би най-важен извод се отнася до легитимацията на лицата, които могат да претендират обезщетение при причинена смърт. В Определение № 50680 от 8.12.2022 г. по т. д. № 2709/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК, съдът допуска касационно обжалване именно по въпроса за лицата, материално легитимирани да получат обезщетение. ВКС подчертава, че този въпрос се решава съобразно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК и по-късни тълкувателни актове, като се има предвид, че не всеки роднина автоматично има право на обезщетение, а само тези, които са били в близки роднински или фактически отношения с пострадалото лице.

Вторият извод засяга процесуалните права на страните във въззивната фаза. В Определение № 770 от 6.07.2017 г. по гр. д. № 60137/2016 г. на ВКС, IV г. о., ГК, се разглежда въпросът за представянето на нови доказателства. Съдът приема, че при ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007 г., страните могат да представят доказателства за нововъзникнали факти или такива, за които не са могли да узнаят до подаване на жалбата. Настъпващата преклузия изключва възможността страната да поправи собствената си небрежност във въззивната инстанция. Това е критично за делата по чл. 52 ЗЗД, тъй като медицинските документи и експертизите, които обосновават размера на болките, трябва да бъдат представени навреме в първата инстанция.

Третият извод се отнася до мотивировката на съда, когато има повече от един ищец. В Определение № 1071 от 7.04.2026 г. по т. д. № 162/2026 г. на ВКС, I т. о., ТК, се посочва, че когато има повече от едно пострадали лица, предявили иск по чл. 52 ЗЗД, съдът дължи да се мотивира относно всяко от присъжданите обезщетения поотделно. ВКС цитира практика, според която за всеки един от ищците трябва да е изследвана както активната материалноправна легитимация, така и конкретните обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението. Общото присъждане на една и съща сума на всички ищци без индивидуална мотивировка е основание за касационно обжалване.

Четвъртият извод касае връзката между наказателното и гражданското производство. В Определение № 2136 от 8.07.2025 г. по т. д. № 1070/2025 г. на ВКС, II т. о., ТК, се разглежда случай, в който касаторът е освободен от държавна такса предвид влязла в сила присъда, с която причинителят е признат за виновен. Това илюстрира, че фактът на извършеното престъпление, довело до смъртта или увреждането, е релевантен за гражданския иск по чл. 52 ЗЗД и може да влияе на процесуалните разходи и доказателствената тежест.

Петият извод се отнася до преценката на справедливия размер. В същото Определение № 1071 от 7.04.2026 г. се подчертава, че при определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът следва да извърши задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти. Това означава, че механичното прилагане на средни стойности от предишни дела е недопустимо, ако конкретните обстоятелства (възраст на пострадалото лице, тежест на увреждането, психологически последствия) налагат различен подход.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 52 ЗЗД страните често допускат процесуални и материалноправни грешки, които водят до отхвърляне или намаляване на исканите суми. Първата и най-честа грешка е липсата на индивидуализирана мотивировка от страна на съда или липсата на конкретни твърдения от страна на ищците, когато има множество засегнати лица. Както се вижда от практиката на ВКС, съдът не може да присъди обезщетение „на семейството“ като цяло, а трябва да обоснове размера за всеки отделен член на семейството.

Втората честа грешка е пропускът в представянето на доказателства в първата инстанция. Много ищци разчитат на това, че могат да представят нови медицински документи или свидетелски показания във въззивната фаза. Както бе посочено в Определение № 770 от 6.07.2017 г., въззивният съд разглежда само доказателства за нововъзникнали факти или такива, за които страната не е могла да узнае. Пропуснатите доказателства в първата инстанция обикновено не се приемат, което води до недоказаност на твърденията за тежестта на страданията.

Трета грешка е некоректното определяне на легитимацията. Често се предявяват искове от лица, които не са в кръга на близките, дефинирани в практиката на ВКС (съпруг/а, деца, родители, а в определени случаи и други роднини при доказани близки отношения). Искането на обезщетение от лица, които не са доказали фактическите близки отношения, води до отхвърляне на иска.

Четвърта грешка е липсата на връзка между претендираните суми и фактическата обстановка. Ищците понякога претендират суми, базирани на „средните“ обезщетения в медиите, без да представят доказателства за индивидуалните си преживявания. От друга страна, ответниците често оспорват размера като прекомерен, без да представят контрадоказателства или да оспорят конкретните медицински данни.

Как се води казусът

За страната, която иска обезщетение (ищците), стратегията трябва да започне с внимателно доказване на активната легитимация. Необходимо е да се представят документи за родство и, ако е необходимо, свидетелски показания, доказващи близките фактически отношения с пострадалото лице. На следващо място, трябва да се съберат и представят в първата инстанция всички медицински документи, експертизи и психологически оценки, които обосновават степента на претърпените болки и страдания. Важно е исканата сума да бъде мотивирана с конкретни обстоятелства, а не да се базира само на абстрактни твърдения.

За страната, която се брани (ответниците – застрахователи или Гаранционният фонд), основната защита се състои в оспорване на легитимацията на ищците и в детайлна оспорване на размера на обезщетението. Трябва да се анализира дали ищците са доказали реалните страдания или претендират суми, несъразмерни с фактите. Също така, важно е да се следи дали ищците са спазили преклузивните срокове за представяне на доказателства. Ако въззивното решение е в полза на ищците, но мотивировката е обща или липсва индивидуализация, това е силно основание за касационна жалба по чл. 280 ГПК.

Процесуално, делата по чл. 52 ЗЗД се водят пред районните или окръжните съдилища като първа инстанция, в зависимост от размера на иска. Решенията се обжалват пред апелативните съдилища, а след това – пред Върховния касационен съд, ако е налице основание по чл. 280 ГПК (съществуващ правен въпрос, противоречива практика или очевидно неправилно решение). Таксите за касационно обжалване са съществени (напр. 1500 лева за всяка жалба, както е посочено в Определение № 50680 от 8.12.2022 г.), което изисква внимателна преценка на перспективите за успех преди подаване на жалба.

Допълнителна практика от базата данни на кантората

От анотираната база данни на кантората по разпоредба чл. 52 ЗЗД са индексирани и следните решения:

[VAS] Решение № 7136 / 16.06.2015 (адм. д. № 9869/2014 г.) — Решение № 7136 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9869/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова чл. 208 АПК чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ чл. 4 ЗОДОВ чл. 52 ЗЗД Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Приложение намира разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 52 ЗЗД

• Решение № 42 от 10.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 9/2022 г — Образувано е по протест на прокурор в Апелативна прокуратура – Варна срещу въззивно решение № 260077/18.08.2021 г.
• Решение № 227 от 10.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1020/2009 г — С посочената част на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] искове с правно основание чл.