Разпоредба чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.): Какво означава прекратяването на производство по общо съгласие и обезсилването на решението?

В правната практика често възникват ситуации, при които страните в един граждански спор решават да сложат край на съдебния процес не чрез съдебно решение по същество, а чрез взаимно съгласие. Това се случва, когато страните постигнат извънсъдебно урегулиране или когато решат, че продължаването на делото е икономически или практически нецелесъобразно. В такива случаи се прилага разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която урежда прекратяването на спряно производство и последиците за вече постановените съдебни актове. Въпреки че тази норма е отменена с влизането в сила на новия ГПК, тя остава ключова за тълкуването на много влезли в сила решения и за разбирането на принципите на процесуалната икономия и правната сигурност. Настоящата статия разглежда същността на тази разпоредба и практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по нейното приложение.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.) гласи: „Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.“

Разпоредбата съдържа две основни правни последици, които настъпват автоматично при спазване на определени условия. Първото условие е производството да е спряно по общо съгласие на страните. Второто условие е изтичането на шестмесечен срок, през който нито една от страните не е подала молба за възобновяване на делото. При изпълнение на тези предпоставки, съдът прекратява производството. Ако до момента на спирането е било постановено решение, то не се отменя в смисъла на касационно обжалване, а се обезсилва. Това означава, че решението губи своята правна сила и не може да бъде изпълнявано, тъй като правният спор е приключил по друг начин – чрез прекратяване на производството.

Алинея 2 на чл. 231 препраща към чл. 232, изречение второ, което урежда въпросите за разноските при прекратяване на производството. Обикновено, при прекратяване по общо съгласие, всяка страна понася разноските си, освен ако страните не са се договорили за друго.

Как съдилищата прилагат нормата

Важно е да се направи разграничение между чл. 231 от действащия ГПК (който урежда прекратяването на производство) и чл. 231 от отменения ГПК, който е бил използван в много от цитираните по-долу решения за основания за отмяна на влезли в сила решения. В предоставените материали се разглеждат решения, които тълкуват чл. 231, ал. 1 от отменения ГПК във връзка с основанията за отмяна (букви „а“ и „г“). Тъй като темата е „устойчива практика“ по чл. 231, ал. 1, а предоставените пълни текстове на решения се отнасят до отмяната на решения по реда на чл. 231 от отменения ГПК, ще анализираме практиката, свързана с тълкуването на основанията за отмяна, които са били кодифицирани в тази статия преди реформата. В новия ГПК тези основания са пренесени в чл. 303 и сл., но логиката на ВКС остава релевантна за разбирането на извънредните средства за обжалване.

Върховният касационен съд в своите решения от 2008 и 2009 г. изгражда устойчива практика относно строгото тълкуване на основанията за отмяна, които преди се съдържали в чл. 231, ал. 1 от отменения ГПК.

В Решение № 266 от 6.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 89/2008 г., петчленен състав, гражданска колегия, докладчик съдията Бойка Ташева, съдът подчертава, че основанието по чл. 231, ал. 1, б. „а“ от ГПК (отм.) се обуславя от откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение. Съдът решава, че представената служебна бележка не е новооткрито доказателство, тъй като страната е имала възможност да се снабди с нея своевременно при добро водене на делото. Водещият принцип е, че отмяната брани страната срещу неправилност, дължаща се на обективна невъзможност за разкриване на истината, а не на пропуски в процесуалната активност.

В Решение № 306 от 4.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 162/2008 г., петчленен състав, гражданска колегия, докладчик съдията Светла Димитрова, се разглежда основанието по чл. 231, ал. 1, б. „г“ от ГПК (отм.). Съдът приема, че отмяната е допустима само при наличие на противоречие между две влезли в сила решения по същия спор. Ако молителят твърди, че решението е неправилно поради грешна преценка на доказателствата, това не попада в хипотезата на б. „г“, а засяга касационното обжалване, което е изчерпано. Производството за отмяна не е стадий за цялостна проверка на правилността на решението.

В Решение № 366 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 298/2008 г., петчленен състав, гражданска колегия, докладчик съдията Симеон Чаначев, се изяснява, че искането за разпит на свидетел не е основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. „а“ от ГПК (отм.). Гласните доказателствени средства не са „нови писмени доказателства“. Съдът подчертава, че извънинстанционните производства не са средство за попълване на делото с доказателства, които не са били събрани поради неположена грижа от страната.

В Решение № 284 от 8.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 660/2007 г., петчленен състав, гражданска колегия, докладчик председателят Симеон Чаначев, се приема, че копие от решение по друг правен спор между други страни не е ново писмено доказателство. То не обвързва страните по настоящото дело със сила на пресъдено нещо и не обективира нови обстоятелства от съществено значение за спора. Това потвърждава принципа, че новите доказателства трябва да са относими към конкретния правен спор и да са били недостижими по обективни причини.

Чести грешки

При прилагането на нормите за извънреден контрол, свързани с чл. 231 от отменения ГПК (и аналогичните норми в действащия кодекс), страните често допускат следните грешки:

• Смесване на касационни основания с основания за отмяна. Страните често твърдят, че решението е неправилно, защото съдът е оценил грешно доказателствата. Това е касационно основание, което не може да се повдига в производство за отмяна, ако касационният срок е изтекъл.
• Позоваване на „нови“ доказателства, които са били достъпни. Честа грешка е представянето на документи, които страната е можела да представи в първоинстанционното или въззивното производство, но не е го направила поради небрежност. ВКС приема, че такива доказателства не са „новооткрити“.
• Искане за събиране на нови доказателства. Страните искат разпит на свидетели или назначаване на експертизи в производството за отмяна. Съдът отхвърля такива искания, тъй като производството за отмяна не е средство за попълване на фактическата обстановка.
• Неправилно тълкуване на противоречие между решения. За да има основание по б. „г“, противоречието трябва да е между две решения по същия спор между същите страни. Противоречие с решения по други дела не е достатъчно.
• Липса на връзка между новото обстоятелство и изхода на делото. Дори да е налице ново обстоятелство, то трябва да е от съществено значение за решаването на спора. Ако обстоятелството е било спорно или е било установено по друг начин, отмяната е недопустима.

Как се води казусът

За страната, която иска отмяна на влязло в сила решение (молител):

1. Анализ на основанията: Трябва да се прецени дали твърденията попадат в изчерпателно посочените основания за отмяна (нови обстоятелства/доказателства, противоречие с друго решение и др.).
2. Доказване на обективната невъзможност: При твърдение за нови доказателства, трябва да се обоснове защо те не са могли да бъдат представени по-рано.
3. Формулиране на искането: Молбата трябва да сочи точно кое решение се атакува и кое конкретно основание е налице.

За страната, която се брани (ответник по молбата):

1. Възражение срещу допустимостта: Да се твърди, че оплакванията са касационни, а не основания за отмяна.
2. Оспорване на „новостта“: Да се докаже, че представените доказателства са били достъпни и са могли да бъдат събрани по-рано.
3. Липса на съществено значение: Да се твърди, че дори да се приеме новото обстоятелство, то не би променило изхода на делото.

Процесуални аспекти

Производството за отмяна на влезли в сила решения е самостоятелно, извънинстанционно производство. То не е стадий на исковия процес. Съгласно практиката, отразена в решенията на ВКС, това производство не позволява цялостна проверка на правилността на решението. Актовете, които се атакуват, са влезли в сила съдебни решения. Сроковете за подаване на молба за отмяна са специфични и зависят от основанието (напр. 3-месечен срок от откриването на новото обстоятелство за б. „а“). Таксите за производство са съгласно Тарифата за държавните такси, събирани при съдебните производства. В цитираните решения се посочва, че разноските се разпределят съгласно чл. 64 от ГПК (отм.), като в някои случаи на молителите не се следват разноски, ако молбата е неоснователна.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 231 ГПК

• Решение № 6962 от 12.07.2002 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2002 г — По действащото българско право престъпно действие може да бъде установено само с влязла в сила присъда на наказателния съд.
• Решение № 6267 от 2.07.2004 г. на ВАС по адм. д. № 2212/2004 г — Образувано е по молба на ЕТ „Маги – Маргарита Ангелова“ – гр.