Разноски при отказ от иск или признание: кога ответникът не дължи разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК?

В съдебната практика един от най-честите и финансово значими спорове след приключване на делото е кой дължи разноските. Общото правило е, че загубилата делото страна плаща разноските на печелившата. Однако Гражданският процесуален кодекс (ГПК) предвижда важно изключение в чл. 78, ал. 2. Тази норма защитава страната, която не е дала повод за завеждане на делото, дори и ако делото е прекратено поради отказ от иска или поради признание на иска от ответника. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е богата и показва, че прилагането на тази разпоредба изисква прецизен анализ на поведението на страните преди предявяването на иска.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 78, ал. 2 ГПК установява, че разноските се поемат от страната, която е дала повод за завеждане на делото, когато делото се прекратява поради отказ от иска или поради признание на иска. Ключовият елемент тук е понятието „повод“. Съдът не разглежда автоматично прекратяването на делото като основание за осъждане на ответника за разноски. Вместо това, съдът преценява дали поведението на ответника преди предявяването на иска е било такова, че ищецът е бил принуден да заведе делото, за да защити правата си. Ако ответникът не е дал такъв повод, той не дължи разноски, дори и да е признат иска или ищецът е отказал от него.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд е развил устойчива практика, която конкретизира кога съществува или липсва „повод за завеждане на делото“. Ето основните изводи от последните години:

В Определение № 321 от 3.02.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 2450/2025 г., II т. о., ТК, съдът разглежда случай на отказ от иск. ВКС приема, че не може да се направи извод с аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК, когато отказът на ищеца следва от ясното убеждение, че искът му няма да бъде приет за основателен поради предходно влязло в сила решение за нищожност на договора. В този случай отказът не е обусловен от действия на ответника, които да са дали повод за делото, а от промяна в правната ситуация, независеща от процесуалното поведение на ответника в рамките на спора.

В Определение № 5630 от 4.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4155/2024 г., I г. о., ГК, се разглежда спор за общност на придобито имущество. ВКС приема, че поведението на ответника е без значение за завеждане на иск по чл. 23, ал. 1 СК, тъй като оборването на законовата презумпция за съвместен принос може да се установи единствено чрез съдебен иск. Тъй като не съществува друг начин за извънсъдебно уреждане на този въпрос, ответникът не би могъл да даде повод за завеждане на иска. Следователно, при признаване на иска, разноските по чл. 78, ал. 2 ГПК следва да се поемат от ищеца, тъй като липсва кумулативната предпоставка за отговорност на ответника.

В Определение № 1553 от 2.06.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 966/2026 г., I т. о., ТК, се анализира иск за несъществуване на вземане. ВКС цитира предишна практика, според която извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха за съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането. Отговорност за разноски възниква за кредитора само ако той е предприел съдебни мерки или е оспорил предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В конкретния случай, тъй като ответникът е оспорил позоваването на ищеца на погасителна давност преди завеждането на делото, това се тълкува като действие, което не изключва отговорността му, но изисква специфична преценка на фактическата обстановка.

В Определение № 233 от 26.01.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1956/2025 г., II т. о., ТК, се разглежда искане по чл. 248 ГПК за изменение на решение в частта за разноски. ВКС отменя определение на апелативен съд, с което е била отхвърлена претенцията на ищцата за разноски. ВКС приема, че искането на ответника за изменение е неоснователно, тъй като първоинстанционният съд правилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение. Това показва, че при наличие на спор и загуба от една от страните, общото правило за разноски се прилага, освен ако не е налице специфична хипотеза по чл. 78, ал. 2 ГПК, която не е била доказана в случая.

Чести грешки

1. Автоматично приравняване на отказ от иск с повод за делото. Често страните смятат, че щом ищецът е отказал от иска, ответникът автоматично дължи разноски. Практиката на ВКС (напр. Определение № 321 от 3.02.2026 г.) показва, че това не е така, ако отказът не е предизвикан от процесуално поведение на ответника, което да е принудило ищеца да заведе делото.

2. Неотчитане на липсата на алтернативен извънсъдебен път. В спорове, където единственият начин за защита на правото е чрез съдебен иск (напр. оборване на презумпция за съвместен принос по чл. 23 СК), ответникът не може да „даде повод“ за делото, защото делото е необходимо за установяване на самото право. Грешка е да се търси повод за делото там, където правото се ражда или се установява само чрез съдебно решение.

3. Тълкуване на извънсъдебната покана като повод за иск за несъществуване. Страните често погрешно смятат, че всяка покана за плащане е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането. ВКС (Определение № 1553 от 2.06.2026 г.) уточнява, че покана, дори със заплаха за съдебни мерки, не е повод за такъв иск, ако не са предприети реални съдебни или извънпроцесуални принудителни мерки.

4. Игнориране на разликата между чл. 78, ал. 2 и чл. 78, ал. 5 ГПК. ВКС в Определение № 1553 от 2.06.2026 г. подчертава, че тези разпоредби уреждат различни процесуални въпроси и не са в синалагматична връзка. Чл. 78, ал. 2 се отнася до повода за завеждане на делото, докато чл. 78, ал. 5 се отнася до добросъвестността и разумността на процесуалните действия. Смесването им води до неправилни изводи за разноските.

Как се води казусът

За страната, която претендира разноски (обикновено ответникът при отказ от иск или ищецът при признание):

1. Трябва да се докаже, че поведението на другата страна преди завеждането на делото е било такова, че е направило завеждането на делото необходимо. Това включва доказателства за изпратени покани, откази за плащане, оспорени права или предприети принудителни мерки.

2. Трябва да се обоснове, че липсва алтернативен извънсъдебен начин за урегулиране на спора, ако се твърди, че делото е било необходимо.

3. Трябва да се разграничи поведението, което е дало повод за делото, от поведението в хода на делото. Поводът се преценява към момента на завеждането на исковата молба.

За страната, която се защитава от разноски (обикновено ответникът при признание или ищецът при отказ):

1. Трябва да се твърди и докаже, че не е даден повод за завеждане на делото. Това може да стане чрез доказване, че не са предприети принудителни мерки, или че спорът е бил от правен характер, който изисква съдебно установяване без конкретна виновна бездейственост на ответника.

2. При отказ от иск, ищецът трябва да обоснове, че отказът не е предизвикан от процесуално поведение на ответника, което да е принудило за завеждането на делото, а от други обстоятелства (напр. промяна в правната ситуация, липса на правен интерес).

3. Трябва да се анализира дали поведението на другата страна е било „добросъвестно“ или „разумно“ в смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което може да доведе до освобождаване от разноски дори при наличие на повод, ако поведението е било оправдано.

Процесуални аспекти

Решенията по разноските, включително тези по чл. 78, ал. 2 ГПК, се обжалват чрез частна касационна жалба, ако са постановени от въззивен съд, или чрез частна жалба, ако са постановени от първоинстанционен съд. В материалите се споменават производства по чл. 274, ал. 3 ГПК, което е реда за допускане на касационно обжалване на определения по разноски. Сроковете за обжалване са стандартните за съответния вид акт. Таксите за обжалване се определят съгласно Тарифата за съдебните такси. Важно е да се отбележи, че определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК за допускане или недопускане на касационно обжалване не подлежат на обжалване.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 78 ГПК

• Решение № 2098 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 821/2021 г — При назначаване състава на помощния орган, възложителят не е ограничен от други условия при преценката си колко и какви лица да включи, като липсва забрана да определя резервни членове на комисията, които да заместят основните членове при необходимост.
• Решение № 110 от г. на ВКС по гр. д. № 185/2010 г — С § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се предвижда изработване на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които съдържат и границите на имотите на бившите собственици.