Кога административният орган може да поправи очевидна фактическа грешка в издаден акт и как се обжалва тази поправка?

В административното производство често възниква ситуация, при която в издадения административен акт са допуснати технически или фактически неточности, които не променят същността на решението, но създават объркване или правна несигурност за засегнатите лица. Практиката показва, че спорът за това дали дадена грешка е „очевидна фактическа“ и дали органът е имал право да я поправи след изтичане на срока за обжалване, е един от най-честите предмети на съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) предоставя механизъм за коригиране на такива грешки, но нейното приложение е строго ограничено от съдебната практика, която разграничава техническите пропуски от съществените нарушения, изискващи отмяна на акта.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 62 от АПК урежда три различни процедури за корекция на административни актове, като ал. 2 е специфично насочена към очевидните фактически грешки. Текстът на нормата е буквален и ясен в своите предпоставки и последици.

Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал. Ключовият момент тук е, че това правомощие на органа съществува и след изтичане на срока за обжалване на първоначалния акт. Това означава, че административният орган не губи компетентността си да коригира технически грешки дори когато актът е станал окончателен по отношение на обжалването му по общия ред.

Законът предвижда две задължителни процесуални действия при извършване на такава поправка. Първо, за поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Второ, решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. Това гарантира правото на защита на страните, тъй като те могат да оспорят както самата поправка, така и преценката на органа дали грешката е била „очевидна фактическа“.

Важно е да се отбележи разграничението с ал. 1 на същия член, която позволява отстраняване на непълноти само преди изтичане на срока за обжалване, и с ал. 3, която урежда тълкуването на акта по искане на страните. Ал. 2 е единствената, която позволява корекция на грешки в съдържанието на акта след влизането му в сила, но само при наличие на строгите предпоставки за „очевидна фактическа грешка“.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният административен съд (ВАС) е формирал устойчива практика относно приложението на чл. 62, ал. 2 АПК, като в анализирания набор от решения се открояват няколко основни принципа.

В Решение № 12371 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2012 г., четвърто отделение, съдът потвърждава, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) има правомощието да поправи допуснати в решението си очевидни фактически грешки. Съдът приема, че законодателят е дал възможност поправеното решение също да се обжалва. В това решение е отбелязано, че жалбата срещу решението за поправка е неоснователна, тъй като посоченият текст на референция не представлява техническа грешка, а по-скоро пропуск, който не влияе на крайния резултат на акта, който е бил правилно постановен.

В Решение № 2236 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2015 г., трето отделение, съдът разглежда спор за включване на площи в границите на защитена местност. ВАС отменя заповед за поправка на очевидна фактическа грешка в частта, в която са включени имоти, които не са попадали в границите на буферната зона по предходна заповед. Съдът приема, че в този случай не е налице допусната очевидна фактическа грешка, а по-скоро незаконосъобразно изменение на границите, което изисква различен материалноправен ред. Това решение подчертава, че поправката не може да служи за легализиране на съществени нарушения на закона.

В Решение № 7438 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2018 г., петчленен състав, съдът оставя в сила предишно решение, като приема, че по отношение на спорната площ не е налице допусната очевидна фактическа грешка. Съдът извършва прецизен контрол и установява, че площта попада в рамките на буферната зона съгласно предходна заповед, следователно включването ѝ в новата защитена площ е законосъобразно и не представлява грешка, която подлежи на поправка по чл. 62, ал. 2 АПК.

В Решение № 8968 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2013 г., шесто отделение, съдът разглежда акредитационна оценка на лечебно заведение. ВАС отменя част от акредитационната оценка и изпраща делото за ново произнасяне, като в мотивите си препраща към заповед, с която е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в предходна заповед. Това показва, че поправката може да бъде част от по-сложно административно производство, но съдебният контрол обхваща както първоначалния акт, така и акта за поправка.

Допълнително, в Решение № 5047 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2014 г., второ отделение, се дефинира, че очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената воля в акта. Тази дефиниция е ключова за разграничаването на грешката от волеизявлението на органа.

Чести грешки

При прилагането на чл. 62, ал. 2 АПК страните и органите често допускат следните грешки:

• Смесване на фактическа грешка с правна грешка: Често се твърди, че неправилното прилагане на материалния закон е „очевидна фактическа грешка“. Съдебната практика (напр. Решение № 2236 от 19.02.2018 г.) категорично отхвърля това тълкуване. Правните грешки не подлежат на поправка по този ред, а на обжалване или отмяна.
• Поправка на съществени условия на акта: Органите понякога опитват да променят съдържанието на акта (напр. размер на санкция, граници на територия) чрез поправка. Това е недопустимо, тъй като поправката трябва да отразява само техническа неточност, а не нова воля на органа.
• Липса на съобщение до заинтересованите лица: Законът изрично изисква за поправката да се съобщава на заинтересованите лица. Пропускът на това изискване е процесуално нарушение, което може да доведе до отмяна на решението за поправка.
• Обжалване на поправката като самостоятелен акт без връзка с основния: Страните понякога пропускат да оспорят едновременно и първоначалния акт, и акта за поправка, ако считат, че поправката е незаконосъобразна. Практиката изисква комплексен контрол.
• Твърдение, че поправката е недопустима след изтичане на срока: Често жалбоподатели твърдят, че след изтичане на срока за обжалване органът не може да се намесва. Това е грешно, тъй като чл. 62, ал. 2 АПК изрично предвижда правомощието за поправка и след този срок.

Как се води казусът

За страната, която иска поправка или оспорва такава, стратегията е следната:

За страната, която оспорва поправката:

1. Трябва да се анализира дали грешката е наистина „очевидна фактическа“. Ако грешката засяга правна квалификация или съществени фактологични обстоятелства, които са били предмет на преценка, поправката е незаконосъобразна.
2. Жалбата срещу решението за поправка се подава по общия ред за обжалване на административни актове. В мотивите следва да се посочи, че поправката не отговаря на дефиницията за очевидна фактическа грешка, а представлява ново административно решение или нарушение на закона.
3. Ако поправката е извършена след изтичане на срока за обжалване на първоначалния акт, жалбата срещу поправката е единственото средство за защита, тъй като първоначалният акт е станал окончателен.

За административния орган (или страната, защитаваща акта):

1. Необходимо е да се докаже, че грешката е техническа и не променя волеизявлението на органа. Например, грешка в цифра, която е очевидна от контекста, или неправилно посочена дата, която не влияе на съдържанието.
2. Трябва да се спазят процедурните изисквания за съобщение до заинтересованите лица.
3. В съдебното производство следва да се аргументира, че поправката не засяга правата на страните по начин, който би изисквал ново разглеждане на делото по същество, а само коригира технически пропуск.

Процесуални аспекти: обжалване, срокове и такси

Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК е процесуална норма, която урежда реда за корекция на актове. Съгласно текста на нормата, решението за поправянето на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. Това означава, че се прилагат общите правила за обжалване на административни актове.

В зависимост от вида на акта и компетентността на органа, жалбата се подава до съответния административен съд. В цитираните решения се вижда, че актовете на КЗК, министрите и други административни органи се обжалват пред Върховния административен съд или административните съдилища, в зависимост от вида на спора и приложимите специални закони (напр. ЗОП, ЗЗТ).

Срокът за обжалване е този, предвиден в АПК за съответния вид административен акт. Обикновено това е 14-дневен срок от съобщаването на акта, освен ако специален закон не предвижда друг срок. В Решение № 2236 от 19.02.2018 г. се посочва, че решението на тричленен състав на ВАС може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок. В Решение № 12371 от 8.10.2012 г. се посочва, че част от решението, с която производството е прекратено, може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок.

Относно таксите, в Решение № 8968 от 19.06.2013 г. е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2050,00 лева. В Решение № 7438 от 5.06.2018 г. искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е оставено без уважение. Това показва, че разноските за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение се присъждат по общия ред на АПК, в зависимост от изхода на делото.

Важно е да се отбележи, че ако поправката е извършена по искане на страната, тълкуването не може да се иска, след като актът е изпълнен (чл. 62, ал. 3 АПК), но това се отнася за тълкуването, а не за поправката на очевидна фактическа грешка, която може да се извърши и след изпълнение, стига да са налице предпоставките.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 62 АПК

• Решение № 9575 от 22.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2015 г — Представянето по делото на писмо от трето за спора лице – било то и от горестоящия орган на органа издал оспорения акт, че е налице очевидна фактическа грешка, по никакъв начин не може да породи правен ефект на отстраняване на очевидната фактическа грешка.
• Решение № 10233 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2017 г — Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства.