Разпоредба чл. 405, ал. 1 от ЗЗД: Практика на ВКС и доказателствена тежест при застрахователни спорове

В правната практика на България често възникват въпроси относно приложението на норми от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка със застрахователното право. Въпреки че в предоставените материали се посочва, че текстът на чл. 405, ал. 1 от ЗЗД е отменен (ДВ, бр. 83), съдебната практика, цитирана в решенията на Върховния касационен съд (ВКС), често препраща към тази норма или към аналогични разпоредби от Кодекса за застраховането (КЗ), като чл. 405, ал. 1 КЗ. Тези разпоредби регулират правата на лицата, ползващи се от застрахователния договор, и задълженията на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие. Практиката показва, че споровете най-често възникват при отказ за изплащане на обезщетение поради недоказана идентичност на товара, липса на доказателства за механизма на събитието или оспорване на експертни заключения. Настоящата статия анализира устойчивата практика на ВКС по тези въпроси, базирана на конкретни съдебни актове.

Какво точно казва разпоредбата

Според предоставения буквален текст, разпоредбата чл. 405, ал. 1 от ЗЗД е отменена с Държавен вестник, бр. 83. Въпреки отмяната, съдебните актове, цитирани в материала, прилагат правната логика, заложена в тази и свързаните с нея норми, особено във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ. В контекста на застрахователните отношения, тази норма (в нейната действаща аналогия в КЗ) определя правото на застрахования или на третото ползващо се лице да претендира обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Ключов елемент е изискването за индивидуализация на лицето и доказване на връзката между събитието и застрахованото имущество или интерес. В решенията се подчертава, че правото на обезщетение възниква само ако е доказано, че застрахователното събитие е настъпило именно върху застрахования предмет или интерес, а не върху друг, неидентифициран обект.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените решения на Върховния касационен съд разкрива няколко устойчиви правни извода, които формират практиката по прилагането на нормите за застрахователни обезщетения:

1. Недоказана идентичност на товара води до отхвърляне на иска. В Решение № 50065 от 18.03.2024 г. по т. д. № 836/2022 г. на ВКС, I т. о., ТК, съдът потвърждава, че отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен, когато не е доказана идентичността на превозвания товар със застрахования. В случая, експертизите установили, че превозваният материал не отговаря на описанието в документите (наличие на нишесте, липса на цветове), което довело до извода, че става въпрос за растителни отпадъци, а не за застрахованата стока. Съдът приема, че недоказаната идентичност не е равносилна на установен умисъл, но е достатъчно основание за отказ, тъй като застрахователното събитие би било такова само с предмет застрахования товар.

2. Доказателствената тежест е върху ищеца. Същото решение (№ 50065 от 18.03.2024 г.) подчертава, че ищецът носи доказателствената тежест за установяване на идентичността на товара. Ако свидетелските показания са оспорени от самия ищец като негодни доказателствени средства, съдът не може да формира извод за идентичност въз основа на тях. Липсата на обективен анализ на товара (поради невъзможност за актуален анализ) не облекчава ищеца от задължението му да докаже фактите.

3. Оспорване на експертизи само по методология. В Решение № 50065 от 18.03.2024 г. се посочва, че оспорването на заключението на вещото лице е допустимо единствено с оглед адекватността на избрания метод и спазването му от експерта. Противоречия между експертизи не водят автоматично до извод за погрешна методология, ако не е обосновано конкретно нарушение на научните стандарти.

4. Неотносимост на прецеденти при липса на сходни факти. В Определение № 1106 от 9.04.2025 г. по т. д. № 2709/2024 г. на ВКС, I т. о., ТК, съдът отхвърля касационна жалба, като посочва, че цитираното от касатора решение по т. д. № 1450/2021 г. е неотносимо. В цитирания акт преценката за необходимост от експертиза е основана на липса на събрани доказателства, докато в настоящия случай експертизите са кредитирани от въззивния съд. Това демонстрира, че ВКС проверява конкретните фактически обстоятелства, а не прилага абстрактни правила за необходимост от експертизи.

5. Критерии за „очевидна неправилност“ при отказ за допускане на касация. В Определение № 50219 от 3.05.2023 г. по т. д. № 1133/2022 г. на ВКС, II т. о., ТК, съдът дефинира, че „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК изисква особено тежък порок, констатируем без присъщия на същинския контрол анализ. Такива пороци са прилагане на отменен закон, противоречие със смисъла на закона или нарушение на формалната логика. Твърдения за неправилна преценка на легитимацията не са достатъчни за допускане на касация по това основание.

6. Застрахователно обезщетение при имуществена застраховка. В Определение № 2194 от 10.07.2025 г. по т. д. № 861/2025 г. на ВКС, I т. о., ТК, се разглежда иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ за обезщетение за увреждане от мълния. Съдът оставя без разглеждане жалбата в частта за отхвърлените искове, потвърждавайки, че при липса на доказателства за механизма или обхвата на увреждането, искът за обезщетение и забавени лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не може да бъде уважен.

Чести грешки

В практиката на страните, участващи в застрахователни спорове, се наблюдават следните чести грешки, които водят до загуба на делото:

• Липса на доказателства за идентичност на обекта. Ищеците често разчитат на превозни документи, без да представят обективни доказателства (проби, снимки, свидетелски показания), че застрахованият обект е бил налице в момента на събитието и е съответствал на описанието.
• Оспорване на експертизи без обосновка. Страните често оспорват заключенията на вещите лица, като твърдят, че са „неправилни“, без да посочат конкретни нарушения на методологията или научните стандарти, както изисква практиката по Решение № 50065 от 18.03.2024 г.
• Грешно тълкуване на „очевидна неправилност“. Касаторите често използват това основание за допускане на касация, за да оспорят фактическата преценка на въззивния съд, което не е допустимо, освен ако не е налице грубо нарушение на логиката или закона (Определение № 50219 от 3.05.2023 г.).
• Неправилно определяне на правното основание. В някои случаи се смесват разпоредбите за умисъл (чл. 408 КЗ) с тези за недоказаност на събитието. Отказът поради недоказана идентичност не е санкция за умисъл, а последица от липса на доказателства за основното условие на договора.
• Пренебрегване на доказателствената тежест. Ищеците понякога очакват съдът или застрахователят да докажат липсата на право, вместо сами да представят пълния пакет доказателства за настъпване на събитието върху застрахования обект.

Как се води казусът

За страната, която претендира обезщетение (ищецът), стратегията трябва да бъде насочена към превантивното доказване. Преди сключване на договора и при настъпване на събитието, е критично да се съхраняват всички документи, удостоверяващи идентичността на обекта. При спорове, ищецът трябва да оспори експертизите на застрахователя само ако има конкретни технически основания (грешен метод, липса на компетентност), а не просто да изрази несъгласие с извода. Важно е да се представят алтернативни доказателства (снимки, свидетели), които да потвърдят връзката между събитието и обекта, особено ако физическата проверка на обекта е невъзможна.

За застрахователя (ответника), защитата се гради върху стриктното прилагане на доказателствената тежест. Трябва да се акцентира върху липсата на обективни данни за идентичност на обекта или механизма на събитието. В касационната фаза, ако въззивният съд е кредитирал експертизи, които са в противоречие с твърденията на ищеца, застрахователят трябва да аргументира, че липсват основания за допускане на касация, тъй като оплакванията са за фактическа преценка, а не за съществено процесуално нарушение или очевидна неправилност.

Процесуални аспекти

Въпросът за процесуалните срокове и такси не е детайлно разгледан в предоставените пълни текстове на решенията, освен в частта за разноските. В Определение № 1106 от 9.04.2025 г. се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 58 315,17 лева, което показва високата стойност на споровете. В Определение № 50219 от 3.05.2023 г. се присъждат разноски от 3 600 лв. Определенията по чл. 288 ГПК за недопускане на касация не подлежат на обжалване, с изключение на частта за оставяне без разглеждане, която може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок (Определение № 2194 от 10.07.2025 г.).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu