Как се доказват имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ?

В практиката на Върховния административен съд (ВАС) един от най-честите и сложни спорове е свързан с ангажирането на държавната или общинската отговорност за вреди, причинени от административни органи. Правната основа за тези искове е чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Този текст предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Въпреки видимата простота на формулировката, реалното прилагане на нормата изисква стриктно спазване на процесуални изисквания и доказване на конкретни предпоставки, което често води до отхвърляне на искове поради липса на доказателства или неправилно тълкуване на причинно-следствената връзка.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ установява режима на отговорност. Той дефинира субектите, които носят отговорност – държавата и общините. Условието за възникване на тази отговорност е причиняването на вреди на граждани или юридически лица. Ключовият елемент е незаконосъобразността на актовете, действията или бездействията, извършени от органи и длъжностни лица. Такава отговорност възниква само когато тези действия са извършени при или по повод изпълнение на административна дейност. Втората алинея на чл. 1 уточнява процесуалния ред, като посочва, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВАС, обхващаща над тридесет решения, разкрива строги изисквания към доказването на вредите. Първият и най-важен извод е, че самата незаконосъобразност на административния акт не е достатъчно условие за ангажиране на отговорност. Както е посочено в Решение № 8343 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков, незаконосъобразността сама по себе си не води автоматично до обезщетение. Търговецът или гражданинът трябва да докаже конкретна, реално претърпяна вреда.

Вторият извод се отнася до пропуснатите ползи. В Решение № 13940 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5458/2024 г., III о., докладчик съдията Мария Попова, съдът подчертава, че за да възникне правото на обезщетение за пропуснати ползи, предположението за тяхното наличие трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото. Не е достатъчно логическо допускане. В конкретния случай, липсата на конкретни облигационни отношения, които да установят безспорно, че дружеството е щяло да генерира претендираните приходи, довела до отхвърляне на иска като недоказан. Имуществените вреди трябва да са конкретни, пряка и непосредствена последица и да се докажат по категоричен и несъмнен начин.

Третият важен аспект е връзката между незаконосъобразния акт и вредата. В Решение № 8602 от 18.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1389/2023 г., III о., докладчик съдията Нели Дончева, съдът уважава иск за реално претърпяни вреди (разходи по договор за наем) и пропуснати ползи, но само в размер, който е доказан и пряко свързан с периода на действие на незаконосъобразната заповед. Това илюстрира принципа, че обезщетението следва да покрива само вредите, които са пряка последица от незаконосъобразното действие.

Четвъртият извод касае процесуалните предпоставки. В Решение № 11929 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева, се разглежда допустимостта на иска. Искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да бъде разгледан от съда само при наличие на определени условия, включително предходно отменяне на незаконосъобразния акт или констатиране на нищожността му, ако законът изисква това. Липсата на която и да било от материалноправните предпоставки влече след себе си неоснователност на иска, както е посочено в Решение № 14057 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11234/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова.

Петият извод се отнася до специфични случаи на административни услуги. В Решение № 7608 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12694/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева, се разглежда издаването на скица като административна услуга. Дори при административни услуги, отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ възниква само при наличие на незаконосъобразност и пряка връзка с вредата.

Чести грешки

1. Липса на доказателства за пропуснати ползи. Много ищци разчитат на общи твърдения за загубени печалби, без да представят конкретни договори, фактури или счетоводни документи, които да докажат, че печалбата е била сигурна и неизбежна. Както показва практиката, „логическото допускане“ не е достатъчно.

2. Недоказана причинно-следствена връзка. Често се пропуска връзката между конкретното незаконосъобразно действие и конкретната вреда. Липсата на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и обявения за нищожен или отменен акт води до отхвърляне на иска, както е посочено в Решение № 9388 от г. на ВАС по адм. д. № 8098/2015 г., III о.

3. Грешно тълкуване на незаконосъобразността. Страните често смятат, че отмяната на акта автоматично означава право на обезщетение. Практиката е категорична, че незаконосъобразността е само една от предпоставките, а не единственото условие.

4. Неправилно определяне на субекта на отговорност. В някои случаи се предявяват искове срещу орган, който не е носител на отговорността, или се пропуска да се включи в производството съответната държавна или общинска институция като ответник.

5. Пропускане на сроковете за предявяване на иска. Исковата давност е критичен елемент. Пропускането на предвидения в закона срок за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до отхвърляне на иска като недопустим.

Как се води казусът

За страната, която иска обезщетение (ищецът), първата стъпка е да осигури влязло в сила съдебно решение, с което административният акт е отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен. След това трябва да се съберат доказателства за конкретните вреди. За реално претърпяни вреди това са разходни документи (напр. разходи по наем, както в Решение № 8602 от 18.09.2023 г.). За пропуснати ползи са необходими доказателства за сигурност на увеличението на имуществото (напр. подписани договори, доказващи очакваните приходи, липсващи в Решение № 13940 от 20.12.2024 г.). Искът се предявява пред административен съд по реда на АПК.

За страната, която се брани (ответникът – държавата или общината), стратегията се състои в оспорване на предпоставките за отговорност. Основният довод е липсата на причинно-следствена връзка или недоказаността на вредите. Ответникът следва да подчертае, че незаконосъобразността на акта не предполага автоматично наличие на вреди. Също така, следва да се проверява дали вредите са пряка и непосредствена последица, или са резултат от други фактори. В случай на пропуснати ползи, ответникът следва да оспори „сигурността“ на претендираните ползи, като посочи липсата на конкретни облигационни отношения или доказателства за неизбежност на печалбата.

Процесуални аспекти

Исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Това означава, че те са от компетентността на административните съдилища. Решенията на административните съдилища по тези дела могат да се обжалват пред Върховния административен съд по реда на чл. 212 и сл. от АПК. В предоставения материал се цитират решения на ВАС, постановени по касационни жалби срещу решения на административни съдове (напр. Решение № 13940 от 20.12.2024 г. е по адм. д. № 5458/2024 г. на ВАС, образувано във връзка с решение на Административен съд – София-област). Таксите за предявяване на иск и за обжалване се определят съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и по молби по административни дела. В предоставения материал не се посочват конкретни размери на държавните такси за тези искове, но се споменават разноски за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение, които се присъждат съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (напр. в Решение № 7801 от 27.06.2016 г. и Решение № 12869 от 27.11.2024 г.).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 1 АПК

• Решение № 8080 от г. на ВАС по адм. д. № 9258/2014 г — За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
• Решение № 7469 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12994/2014 г — В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл.