Как се доказва реалността на доставките и данъчния кредит при спорове по чл. 8 от Закона за счетоводството?

В административната практика на Върховния административен съд (ВАС) един от най-честите и финансово значими спорове засяга правото на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Централно място в тези казуси заемат изискванията за надлежно водене на счетоводството и издаване на първични документи, регламентирани в чл. 8 от Закона за счетоводството (ЗСч). Практиката показва, че липсата или дефектността на счетоводната документация често води до отказ за приспадане на данъчен кредит, което поражда сериозни финансови последствия за търговските дружества. Настоящият материал анализира устойчивата съдебна практика, изградена върху тази норма, като се базира на конкретни решения на ВАС.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 8 от ЗСч (в редакцията, приложима към анализираните казуси) установява строгите формални изисквания за издаването на първични счетоводни документи, като фактури. Съгласно буквалния текст, посочен в цитираните решения, изискванията на Закона за счетоводството по отношение издаването на фактури са строго формални. Това означава, че всеки документ, претендиращ за доказателствена стойност за данъчни или гражданскоправни цели, трябва да отговаря на всички законово предвидени реквизити. Ключов момент в практиката е констатацията, че поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Дори и незначителна грешка, допусната в документа, може да лиши фактурата от необходимата доказателствена стойност за отразените в нея обстоятелства, ако не е коригирана по надлежния ред (чрез издаване на нов документ или коригираща фактура, а не чрез задраскване или ръчна намеса в оригинала).

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВАС разкрива няколко устойчиви правни извода относно приложението на чл. 8 ЗСч в контекста на данъчни и административни спорове:

1. Строга формалност и недопустимост на корекции в оригинала
В Решение № 15585 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2017 г., VII о., съдът подчертава, че изискванията на ЗСч са строго формални. В конкретния случай Управляващият орган не е могъл да верифицира разходи по фактури, тъй като липсват надлежно издадени такива с необходимата доказателствена стойност. Съдът приема, че липсата на надлежно издадени фактури, които да отговарят на формалните изисквания, е самостоятелно основание за отказ на плащане или верификация, независимо от реалното извършване на дейността, ако документацията е дефектна.

2. Реалност на доставките и липса на последваща реализация
В Решение № 11382 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2010 г., I о., съдът разглежда ситуация, в която фактури са издадени, но липсват доказателства за реалността на доставките и възникването на данъчно събитие. Въпреки че фактурите формално съществуват, липсата на доказателства за последваща реализация на стоката и липсата на проверка на счетоводните документи на съконтрагента водят до потвърждаване на отказа за данъчен кредит. Това демонстрира, че формалното наличие на документ, съобразен с чл. 8 ЗСч, не е достатъчно, ако не е подкрепено от доказателства за реалността на стопанската операция.

3. Отразяване на данъка в счетоводството на доставчика
В Решение № 3911 от 29.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2004 г., V о., се приема, че отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета е налице, когато наред с посочване на фактурата в дневника за продажби и данъка в справка-декларация, се извърши записване на осъществената от страните операция. Това потвърждава, че спазването на чл. 8 ЗСч е тясно свързано с цялостното счетоводно отразяване на операцията от двете страни. Липсата на такова отразяване може да доведе до отмяна на данъчни актове, но изисква стриктно доказване на фактическото извършване на записванията.

4. Кумулативни условия за данъчен кредит
В Решение № 7098 от 27.07.2004 г. на ВАС по адм. д. № 1448/2004 г., I о., се посочва, че за да бъде признато правото на данъчен кредит, следва да са налице всички кумулативни изисквания. Едно от тях е надлежното издаване на фактура по чл. 8 ЗСч. Ако липсва дори един от елементите (например липса на данни за доставчика или получателя, липса на подпис или печат, ако е изискван), правото на кредит се отхвърля, тъй като нормата не допуска частична валидност на документа за данъчни цели.

5. Доказателствена стойност на фактурите
В Решение № 12207 от 29.12.2003 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2003 г., IV о., се разглежда правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката. Съдът приема, че фактурата е основният документ, удостоверяващ доставката. Ако тя не отговаря на изискванията на чл. 8 ЗСч, тя не може да служи като доказателство за възникване на данъчното задължение и правото на кредит. Това затвърждава практиката, че административните органи и съдилищата проверяват стриктно формалната валидност на документа преди да разгледат същността на сделката.

6. Разграничение между формални дефекти и липса на реалност
В Решение № 7237 от 10.08.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5739/2003 г., I о., се акцентира върху това, че за да се признае право на данъчен кредит, се изисква данъкът по фактурата да е действително начислен и отразен. Формалният дефект по чл. 8 ЗСч (например липса на пореден номер или дата) се третира като пречка за признаване на кредита, дори ако сделката е реална, защото законът поставя формалната валидност на документа като предпоставка за данъчна облекча.

Чести грешки

При спорове, базирани на чл. 8 ЗСч, страните често допускат следните грешки:

• Ръчни корекции в фактурите: Използване на химикал или молив за задраскване или поправка на данни в оригиналната фактура. Практиката на ВАС е категорична, че това прави документа невалиден за данъчни цели.
• Липса на проверка на съконтрагента: Данъкоплатецът не проверява дали доставчикът е регистриран по ЗДДС и дали е отразил операцията в своето счетоводство, разчитайки единствено на получената фактура.
• Непредставяне на доказателства за реалност: Представяне само на фактура и банков превод, без придружаващи документи (товарителници, договори, доказателства за складово наличие), което води до извод за липса на реална доставка.
• Пропускане на срокове за коригиране: Опит за коригиране на дефектна фактура след изтичане на данъчния период или след извършена проверка, което не се приема като валидно отстраняване на дефекта.
• Смесване на гражданскоправни и данъчни изисквания: Твърдение, че плащането на сумата по фактура е достатъчно за признаване на данъчен кредит, независимо от формалните дефекти на документа.

Как се води казусът

За страната, която претендира данъчен кредит или плащане по фактура (жалбоподателят), стратегията трябва да включва:

1. Предварителен одит на документацията: Преди подаване на жалба или иск, да се провери дали всички фактури отговарят на формалните изисквания на чл. 8 ЗСч.
2. Събиране на косвени доказателства: Ако фактурата има дефект, но сделката е реална, да се представят доказателства за реалността (транспортни разходи, комуникация с доставчика, складови карточки), въпреки че това не винаги спасява данъчния кредит, но може да подкрепи искането за възстановяване на сумата по гражданскоправен ред.
3. Доказване на добросъвестност: Да се представи доказателство, че данъкоплатецът е действал добросъвестно, като е проверил регистрацията на доставчика, преди да приеме фактурата.

За страната, която се брани (данъчни органи или Управляващи органи), стратегията включва:

1. Формален анализ на документите: Да се посочи конкретно кой реквизит по чл. 8 ЗСч липсва или е дефектен.
2. Оспорване на реалността: Да се представят доказателства, че липсват следи от реална стопанска дейност (липса на складови наличности, липса на транспорт, липса на комуникация).
3. Възразяване срещу корекциите: Да се оспори всяка опит за поправка на фактура, направена след издаването ѝ, като се цитира практиката за недопустимост на такива корекции.

Процесуални аспекти

Според предоставения материал, споровете по тази норма се водят пред административните съдилища и ВАС по реда на АПК или ДОПК. Решенията на ВАС по тези казуси са окончателни и не подлежат на обжалване. Разноските се присъждат в зависимост от изхода на делото. Например, в Решение № 11382 от 5.10.2010 г. се присъждат разноски за касационно производство в размер на 1692.90 лв. на основание чл. 8 във вр. с чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В Решение № 15585 от 18.12.2017 г. се присъждат 200 лв. разноски за двете инстанции. Важно е да се отбележи, че ако делото се връща за ново разглеждане, разноските за тази част се определят след окончателното решаване.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 8 ЗС

• Решение № 478 от 02.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 943/2009 г — Пострадалото лице има право да избере дали да се удовлетвори от застрахования, основавайки се на деликт или пряко от застрахователя, основавайки се на застрахователния договор.
• Решение № 2617 от 22.03.2004 г. на ВАС по адм. д. № 10621/2003 г — С ДДС се облага новосъздадената стойност, и за да се постигне това от начисления от данъчния длъжник данък се приспада начисленият от предходните доставчици ДДС.