Как се разпределят съдебните разноски при развод и трудови спорове по чл. 329, ал. 1 от ГПК и КТ?

В правната практика често възниква въпросът кой поема финансовите разходи за водене на съдебно производство, когато спорът засяга лични или трудови отношения. Разпоредбата в чл. 329, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) установява специален режим за брачните дела, докато аналогична по номерация, но различна по съдържание норма в чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) регулира процедурата по подбор при съкращение. Представените решения на Върховния касационен съд (ВКС) демонстрират устойчива практика, която разграничава тези две норми и подчертава важността от точното тълкуване на критерии за вина, недобросъвестност или обективни трудови показатели. Честотата на спорове по тази тема се дължи на високата социална значимост на разводите и трудовите конфликти, както и на финансовия интерес на страните да избегнат поемането на чужди разноски.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 329, ал. 1 от ГПК, в сила от 01.07.2024 г., с изменения от ДВ бр. 55 от 2025 г., предвижда следния ред за разпределяне на разноските по брачни дела. Първо, съдебните разноски се възлагат изцяло върху виновния или недобросъвестния съпруг. Това означава, че ако единият съпруг е причинил разпада на брака чрез свое виновно поведение или е действал недобросъвестно в процеса, той поема всички разходи на другата страна. Второ, когато няма установена вина или недобросъвестност, или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направил. В този случай всяка страна плаща собствените си разходи. Трето, член 78а от ГПК се прилага независимо от разрешаването на въпроса за вината или недобросъвестността. Това е ключов момент, който гарантира, че определени процесуални разходи се разпределят по общия ред, дори когато основният въпрос за вината е решен в полза на една от страните.

Ако искът за развод бъде отхвърлен, разноските се определят по реда на чл. 78 и 78а от ГПК. Този ред се прилага и при обжалване на решението. Важно е да се отбележи, че предоставените решения от ВКС, въпреки че цитират „чл. 329, ал. 1“, в повечето случаи се отнасят до Кодекса на труда (КТ), а не до ГПК, тъй като спорът е за законност на уволнение по чл. 344, ал. 1 от КТ. В трудовото право чл. 329, ал. 1 от КТ регламентира критерии за подбор при съкращение, а не разпределянето на разноски. Разликата в терминологията и приложението е съществена и често е предмет на погрешни тълкувания от страните.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените актове на Върховния касационен съд показва ясна линия в тълкуването на нормите, свързани с чл. 329. В Определение № 257 от 20.03.2019 г. по гр. д. № 3377/2018 г. на ВКС, IV г. о., съдът разглежда довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 от КТ. Съдът приема, че методиката за подбор е основана на установените в нормата критерии – по-висока квалификация и по-добро качество на работата. Върховният съд подчертава, че тези критерии са приложени еднакво спрямо всички служители, включени в подбора, и че оценката е взела предвид прекия ръководител и стажа на сходна позиция. Това решение потвърждава, че при трудови спорове чл. 329 от КТ изисква обективна и еднаква оценка, а не субективни предпочитания.

В Определение № 553 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на ВКС, IV г. о., съдът изрично посочва, че разпоредбите на чл. 329, ал. 1 от КТ са „ясни и пълни“ и не следва да се тълкуват. Съдът констатира наличие на „трайна и обилна практика“ по приложението им. Това означава, че страните не могат да оспорват самата норма като неясна, а трябва да доказват конкретни нарушения при нейното прилагане в техния казус. Съдът отказва да допусне касационно обжалване по въпроси, които не са правни, а касаят правилността на решението, подчертавайки строгостта на касационния контрол.

Определение № 398 от 18.05.2022 г. по гр. д. № 3001/2021 г. на ВКС, IV г. о., разглежда понятието за „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК във връзка с трудови спорове, включително тези, засягащи чл. 329 от КТ. Съдът дефинира очевидната неправилност като квалифицирана форма на порок, която се установява пряко от съдържанието на акта, без необходимост от анализ на доказателствата. Ако съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл или е решил делото въз основа на несъществуваща норма, това е основание за касация. В конкретния случай съдът не открива такава явна необоснованост, което води до отказ за допускане на обжалване.

В Определение № 226 от 2.03.2017 г. по гр. д. № 4125/2016 г. на ВКС, IV г. о., се разглежда доказателствената сила на протокола за подбор. Съдът приема, че протоколът е частен свидетелстващ документ и няма обвързваща материална доказателствена сила за съда. Въпреки това, въз основа на всички събрани доказателства, е установено обективно съответствие между оценките в протокола и действителните качества на работника. Това решение илюстрира, че формалното спазване на процедурата по чл. 329 от КТ трябва да бъде подкрепено от реални доказателства за квалификацията и качеството на труда, а не само от административни документи.

Чести грешки

Една от най-честите грешки е смесването на чл. 329 от ГПК с чл. 329 от КТ. Страните често позовават на нормата за разноски в брачни дела, когато спорът е трудов, или обратно. Както се вижда от решенията, в трудовите дела чл. 329 от КТ е материалноправна норма за критерии за подбор, а не процесуална норма за разноски.

Втората грешка е липсата на доказателства за „недобросъвестност“ или „вина“ при брачни дела. Страните често искат разноски от другата страна, без да представят доказателства, че другият съпруг е действал недобросъвестно в процеса или е виновен за разпада на брака. Без такива доказателства разноските остават в тежест на всеки от тях.

Трета грешка е разчитането единствено на формални документи, като протоколи за подбор, без да се оспорва тяхното съдържание. Както сочи Определение № 226 от 2.03.2017 г., тези документи не са обвързващи, но ако не се представят контрадоказателства, съдът може да ги приеме за достоверни.

Четвърта грешка е опитът за касационно обжалване на въпроси, които не са правни. В Определение № 553 от 17.06.2016 г. ВКС подчертава, че въпроси, които не са разрешени от въззивния съд или не са обусловили решаващите му изводи, не са предмет на касационен контрол по чл. 280 от ГПК.

Как се води казусът

За страната, която иска присъждане на разноски по брачно дело, стратегията трябва да включва доказване на вината или недобросъвестността на другия съпруг. Това може да стане чрез представяне на доказателства за виновно поведение, довело до развода, или за процесуални злоупотреби. Ако няма вина, страната трябва да бъде подготвена да поеме собствените си разноски.

За страната, която се брани в трудов спор по чл. 329 от КТ, ключово е да докаже, че подбора е извършен обективно и еднакво. Трябва да се представят доказателства за квалификацията, качеството на работата и стажа на всички служители в подбора, както и за това, че оценяващата комисия е взела предвид прекия ръководител. Формалните протоколи трябва да бъдат подкрепени от свидетелски показания и други писмени доказателства.

Процесуални аспекти

Предоставените актове са определения и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 от ГПК. Те касаят допускането или недопускането на касационно обжалване на въззивни решения. Сроковете и таксите не са посочени изрично в предоставения материал, но се подразбира, че касационното обжалване се подава в законния срок за касационна жалба. Разноските за касационното производство се присъждат на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както се вижда в Определение № 257 от 20.03.2019 г. (600 лв.) и Определение № 398 от 18.05.2022 г. (500 лв.).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 329 ГПК

• Решение № 416 от 04.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 531/2009 г — В случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорва от уволнения работник, работодателят следва да проведе пълно доказване на законността на проведения подбор, вкл.
• Решение № 72 от 09.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4673/2013 г — Когато ищецът е посочил, че извършеният формален подбор е равнозначен на липса на подбор, то това му изявление съставлява негов извод за незаконност на подбора, но не и твърдение, че работодателят изобщо не е извършил подбор.