Table of Contents

Встъпване в правата на кредитора по чл. 74 от ЗЗД: Устойчива практика на ВКС

Разпоредбата на чл. 74 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) представлява един от най-често прилаганите механизми за суброгация в българското гражданско право. Практическият спор, който възниква по тази норма, обикновено се свежда до въпроса дали лицето, което е погасило чуждо задължение, има право да встъпи в правата на първоначалния кредитор срещу длъжника. Честотата на споровете се дължи на сложността при доказване на „правния интерес“ за плащането и на често срещаните грешки при определяне на обхвата на прехвърлените права. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика по въпроса, като в предоставения материал се открояват 68 решения, които затвърждават тълкуването на нормата. Настоящата статия анализира действащия текст и ключовите изводи от съдебната практика, за да предостави ясна правна рамка за адвокатите и страните в процеса.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 74 от ЗЗД, както е посочен в предоставения материал, е следният: „Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на…“. Текстът е прекъснат в предоставения източник, но правната същност на нормата е ясна от контекста на цитираните решения. Нормата регулира субективната суброгация, при която трето лице, което не е длъжник по задължението, го изпълнява, защото има правен интерес да го стори. Ключовите елементи на фактическия състав са два: първо, изпълнението на чуждо задължение; и второ, наличието на правен интерес у лицето, което плаща. Без доказване на правния интерес, суброгацията не настъпва по силата на закона, а плащането може да се квалифицира като дарение или като неоснователно облагателство, в зависимост от обстоятелствата.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на пълните текстове на решенията от ВКС разкрива конкретни изводи за приложението на чл. 74 ЗЗД и свързаните с него норми. Ето шестте основни извода, извлечени директно от цитираните актове:

Връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД: В Определение № 129 от г. на ВКС по гр. д. № 1655/2024 г., III г. о., ГК, се разглежда правно основание, включващо чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Това показва, че суброгацията по чл. 74 често се разглежда в комплекс с нормите за неоснователно облагателство и за отговорност за вредите, особено когато става въпрос за възстановяване на суми, платени от трети лица.
Процесуални изисквания за допустимост: Същото Определение № 129 от 15.01.2025 г. подчертава, че за да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, правният въпрос трябва да допринася за промяна на създадената съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването. В случая съдът констатира, че е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, и затова не допуска обжалването. Това означава, че стандартните спорове по чл. 74 ЗЗД, които не поставят нови правни въпроси, не достигат до ВКС по същество.
Критерии за „очевидна неправилност“: В Определение № 129 от 15.01.2025 г. се дефинира терминът „очевидна“ неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК. Изисква се порокът да е квалифициран, т.е. особено тежък, като например разрешение, дадено в несъществуващ или отменен смисъл, или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Простото несъгласие с преценката на доказателствата по чл. 74 ЗЗД не е достатъчно за касация.
Разграничение от други норми: В Решение № 409 от г. на ВКС по гр. д. № 1857/2023 г., III г. о., ГК, се разглежда отговорност по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), а не по ЗЗД. Това е важен извод за практиката: номерът на члена е идентичен, но правното основание е различно. Адвокатите трябва да внимават да не бъркат суброгацията по чл. 74 ЗЗД с отговорността на превозвача по чл. 74 ЗЖТ.
Прилагане в трудови спорове: В Определение № 5797 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3676/2025 г., IV г. о., ГК, се разглеждат искове по чл. 74, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за недействителност на трудов договор, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Това показва, че номерът 74 се среща и в КТ, но в различен контекст (недействителност на договор), докато чл. 74 ЗЗД се отнася за суброгация. Често в исковите молби се преплитат тези норми, което изисква прецизна правна квалификация.
Връзка с чл. 79 и чл. 99 ЗЗД: В Определение № 2549 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2024 г., IV г. о., ГК, се споменава чл. 74, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД. Това указва на сложни верижни задължения или на случаи, в които суброгацията се търси във връзка с недействителност или неизпълнение на договорни клаузи. Съдът отхвърля касационното обжалване, тъй като касаторът не е обосновал надлежно допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а само е посочил цифрово разпоредбата.

Чести грешки

В практиката по прилагане на чл. 74 ЗЗД се допускат няколко типични грешки, които водят до отхвърляне на искове или до отказ за допускане на касация:

Липса на доказан правен интерес: Най-честата грешка е претенцията за суброгация без доказване, че плащането е било продиктувано от правен интерес, а не от морален или дарителски намерение. Съдът изисква конкретни обстоятелства, обосноваващи интереса.
Смесване на норми с еднакъв номер: Както се вижда от цитираните решения, чл. 74 съществува в ЗЗД, ЗЖТ и КТ. Грешката е да се приложи нормата за суброгация от ЗЗД към спор по железопътен транспорт или трудов право, без да се има предвид специфичният контекст на всеки кодекс.
Неосновано твърдение за различна съдебна практика: Много касационни жалби се отхвърлят, защото страните твърдят, че съдебната практика е различна, без да посочат конкретни противоречия. В Определение № 2549 от 20.05.2025 г. се подчертава, че единственото цифрово посочване на разпоредбата не представлява обосновка на допълнителния селективен критерий.
Неправилно тълкуване на „очевидна неправилност“: Страните често твърдят, че решението е очевидно неправилно, защото не са съгласни с фактическата преценка. В Определение № 129 от 15.01.2025 г. се уточнява, че очевидната неправилност изисква тежък порок, установим непосредствено от мотивите, без преценка на доказателствата.
Пропуск на връзката с чл. 45 ЗЗД: При суброгация често се налага паралелно твърдение за неоснователно облагателство по чл. 45 ЗЗД, ако суброгацията не се приеме. Игнорирането на тази алтернативна претенция може да доведе до пълна загуба на делото.

Как се води казусът

За страната, която претендира суброгация по чл. 74 ЗЗД, стратегията трябва да бъде насочена към доказване на фактическите предпоставки. Първата стъпка е да се представи доказателство за плащането на чуждо задължение (платежно нареждане, разписка). Втората и по-важна стъпка е да се обоснове правният интерес. Това може да става чрез доказване, че плащането е предотвратило загуба на право на искане, на обезпечение или е било необходимо за запазване на собственост. Третата стъпка е да се определи обхватът на встъпването – суброгацията не създава нови права, а прехвърля съществуващите права на първоначалния кредитор, включително обезпеченията и привилегиите, доколкото те не са лични.

За страната, която се брани (длъжникът), защитата трябва да се фокусира върху оспорване на правния интерес на суброгата. Може да се твърди, че плащането е било дарение, или че суброгатът е бил длъжник по задължението (в случай на солидарност), което изключва суброгацията по чл. 74 ЗЗД. Също така, длъжникът може да оспори валидността на първоначалното задължение, тъй като суброгатът не може да встъпи в права, които не съществуват. В процесуален план, ако делото стигне до ВКС, защитата трябва да подчертае липсата на основания за допускане на касация, като посочи, че е налице константна практика и че не са налице квалифицирани пороки на въззивното решение.

Важно е да се отбележи, че чл. 74 ЗЗД е материалноправна норма. Процесуалните въпроси, свързани с обжалването на решенията по такива спорове, се регулират от ГПК. Според цитираните определения (напр. Определение № 129 от 15.01.2025 г. и Определение № 2549 от 20.05.2025 г.), производството пред ВКС е по чл. 288 ГПК. Касационното обжалване е допустимо само при наличие на основанията по чл. 280 ГПК. Ако тези основания не са налице, ВКС издава определение за недопускане на обжалването, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Таксите за касационно обжалване се определят съгласно Тарифата за съдебните такси, но в предоставения материал не се посочват конкретни размери, поради което те трябва да се изчислят съгласно действащото законодателство към момента на подаване на жалбата.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 74 ЗЗД

Решение № 242 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2013 г — Молбата обосновават с твърденията, че решавайки този спор по същество, касационната инстанция пропуска да се произнесе и по претенцията законни лихви от датата на предявяване на уважените насрещни искове – 12.09.2011 г.
Решение № 325 от 03.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 329/2009 г — Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура гр.