Разпоредба чл. 24 от НК: Кога съдът може да увеличи общото наказание при съвкупност от престъпления?

Практическият спор, който често възниква пред съдилищата, се отнася до правилното определяне на общото наказание при наличие на съвкупност от множество престъпления. Подсъдимите и техните защитници често оспорват увеличаването на наказанието, твърдейки, че то е неправилно приложено или че не съответства на целите на наказанието. От друга страна, прокуратурата и частните обвинители често настояват за по-строга санкция, като се позовават на възможността за увеличаване по чл. 24 от Наказателния кодекс (НК). Честотата на тези спорове се дължи на сложността в преценката на съдебните инстанции за това кога „общото най-тежко наказание“ е недостатъчно за постигане на справедливост и превъзпитание.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 24 от НК установява специфичен режим за определяне на общото наказание при съвкупност от престъпления, когато наложените наказания са от един и същ вид. Съгласно буквалния текст на нормата, съдът разполага с дискреционна власт да увеличи определеното общо най-тежко наказание, но тази власт е строго ограничена от два кумулативни условия.

Първото ограничение е количествено: увеличението не може да надхвърля една втора от размера на най-тежкото наказание. Второто ограничение е двойно и се състои в това, че така увеличеното наказание не може да надминава нито сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание в закона. Тази конструкция има за цел да предотврати прекомерна строгост, като същевременно позволява на съда да отрази по-адекватно общата обществена опасност на множествените престъпления.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва ясни критерии за прилагане на чл. 24 от НК. В Решение № 18 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1140/2017 г., III н. о., докладчик съдията Милена Панева, съдът приема, че увеличаването е обосновано, когато общо определеното наказание по чл. 23, ал. 1 НК е „несправедливо от гледище на конкретната съвкупност“. В този казус ВКС подкрепя въззивния съд, който е приложил чл. 24 НК, защото наказанието не е съответствало на обема, естеството и тежестта на включените в съвкупността деяния, както и на интензивността на престъпната дейност. Целта е била възстановяване на нарушената социална справедливост и оказване на коригиращо въздействие.

В Решение № 192 от 03.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 85/2009 г., II н. о., докладчик съдията Лидия Стоянова, се разглежда случай, в който защитата оспорва приложението на чл. 24 НК. ВКС отхвърля жалбата, като посочва, че извършените престъпления са с висока динамика и обществена опасност. Съдът заключава, че наказанието от 4 години е справедливо, но приложеното увеличение е законосъобразно, тъй като е необходимо за превъзпитанието на подсъдимия и за ограничаване на възможността му да върши други престъпления. Тук акцентът е върху индивидуализацията на санкцията чрез отегчаващите обстоятелства.

Важно е да се отбележи и Решение № 276 от г. на ВКС по н. д. № 1045/2017 г., I н. о., докладчик съдията Капка Костова. В това решение ВКС отменя в частта си приложението на чл. 24 от НК от въззивния съд. Това демонстрира, че увеличението не е автоматично, а изисква мотивирана преценка. Ако съдът не обоснове защо общото наказание е недостатъчно, приложението на нормата може да бъде отменено като неправилно.

В Решение № 250 от 11.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 1056/2018 г., III н. о., докладчик съдията Даниела Атанасова, чл. 24 НК е споменат в контекста на обвинение за склоняване на длъжностно лице. Въпреки че основният фокус е върху доказателствата за престъплението по чл. 289 НК, решението потвърждава, че процедурните и материалноправните въпроси, свързани с определянето на наказания при съвкупност, подлежат на строг касационен контрол за законосъобразност.

Допълнително, в Решение № 186 от г. на ВКС по н. д. № 1005/2023 г., III н. о., докладчик съдията Даниел Луков, се разглежда тежко престъпление срещу полово свободата на ненавършило лице. Приложението на чл. 24 НК в такива казуси обикновено е насочено към гарантиране, че санкцията отразява високата степен на обществена опасност и специфичната уязвимост на жертвата, без да превишава законово установените граници.

Чести грешки

При прилагането на чл. 24 от НК се допускат няколко типични грешки, които водят до отмяна на съдебните актове:

• Липса на мотиви за необходимостта от увеличение: Съдът не обосновава защо общото наказание по чл. 23 НК е недостатъчно за постигане на целите на наказанието, както е изискано в практиката (вж. Решение № 18 от 8.05.2018 г.).
• Превишаване на ограниченията: Увеличеното наказание надхвърля сбора от отделните наказания или максималния размер за вида наказание, което е пряко нарушение на буквата на закона.
• Неправилно определяне на „най-тежкото наказание“: Грешка в идентифицирането на базовото наказание, върху което се прилага увеличението.
• Игнориране на смекчаващи обстоятелства: Прилагане на увеличението, въпреки наличие на значими смекчаващи обстоятелства, които биха могли да направят общото наказание адекватно и без увеличението.
• Формално прилагане без преценка на личността: Съдът прилага чл. 24 НК механично, без да отчете индивидуалните характеристики на подсъдимия и конкретните обстоятелства по делото, както е подчертано в Решение № 192 от 8.06.2009 г.

Как се води казусът

За страната, която иска увеличаване на наказанието (прокуратура или частен обвинител), стратегията трябва да бъде фокусирана върху доказването на недостатъчността на общото наказание. Трябва да се представят аргументи, че санкцията, определена по чл. 23 НК, не отразява пълния обем на престъпната дейност, високата обществена опасност или липсата на положителни промени в поведението на подсъдимия. Целта е да се убеди съдът, че увеличението е необходимо за превъзпитание и превенция.

За защитата, която се брани срещу увеличението, акцентът трябва да бъде поставен върху стриктното спазване на ограниченията на чл. 24 НК. Трябва да се провери дали увеличението не превишава една втора от най-тежкото наказание или сбора от наказанията. Освен това, защитата трябва да атакува мотивите на съда, като покаже, че общото наказание е справедливо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК, особено ако има смекчаващи обстоятелства или положителни характеристики на подсъдимия, които не са били правилно оценени.

Процесуални аспекти

Тъй като чл. 24 НК е материалноправна норма, тя се прилага в рамките на наказателното производство. Актовете, с които се определя наказанието (присъди и решения), се обжалват пред въззивната и касационната инстанция по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В предоставените решения се вижда, че касационният контрол се упражнява по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК (оставяне в сила) или чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК (изменение/отмяна). Срокът за обжалване е 15 дни от обявяването на акта. Таксите за касационно обжалване зависят от вида на производството и статуса на жалбоподателя, но в предоставения материал не са посочени конкретни размери на такси, поради което те не могат да бъдат цитирани.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 24 НК

• Решение № 350 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 1749/2011 г — Институтът на давността при неговото прилагане не разграничава деянията от общ и от частен характер, поради което последиците от прекратяване на производството са еднакво съизмерими независимо от субекта на обвинение.
• Решение № 300 от г. на ВКС по н. д. № 860/2013 г — В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква, че групирането е непълно, извършено е в нарушение на правилата по чл.