Придобивна давност между съсобственици и сънаследници: ТР № 1/2012 на ОСГК и практиката до 2026 г.

Придобивната давност е най-честият начин имотът на един собственик да премине, без той да е подписал каквото и да е, в полза на съсобственик или сънаследник. Практическият въпрос почти никога не е „изтекоха ли 10 години“, а другият: кога владението на съсобственика спира да бъде „държане“ на общата вещ и се превръща в владение „за себе си“. По този въпрос практиката на българските съдилища беше противоречива до 2012 г., когато Общото събрание на гражданската колегия на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. (ТР № 1/2012 г. на ОСГК) — задължителните разяснения, които и днес съд прилага при спор между съсобственици за давностно придобиване.

1. Какво реши ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС

Отговорът на поставения пред ОСГК въпрос за режима на владението между съсобствениците е възприет в практиката на ВКС в следните негови съставки, повтаряни буквално във всяко по-ново решение:

  • Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Разяснението е предавано например във въззивната част на Решение № 54 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4731/2024 г., I г. о., ГК (докладчик съдията Атанас Кеманов).
  • Ако основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт, я признава и на останалите съсобственици, той е държател на техните идеални части — и презумпцията на чл. 69 ЗС се смята за оборена точно поради това основание (вж. изложението на разясненията в Решение № 250 от 23.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4869/2023 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева).
  • За да придобие по давност чуждите идеални части, съсобственикът-държател трябва да докаже „завладяване“ — действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Така формулировката е воспроизведена в Решение № 327 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4738/2024 г., II г. о., ГК (докладчик съдията Гергана Никова).
  • При съсобственост, възникнала от наследяване, завладяването и промяната в намерението трябва да се манифестират пред останалите съсобственици — чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно (предадено в Решение № 135 от 27.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 594/2025 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Наталия Неделчева).

След ТР № 1/2012 г. ВКС е приел и допълнителното уточнение, че самото ползване на общата вещ — дори изцяло — не установява само по себе си своене; за преобразуването на държането във владение са нужни действия, обективиращи отблъскване на сънаследника, доведени до негово знание (Решение № 309 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1697/2024 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Соня Найденова).

2. Правната рамка: чл. 68, 69, 70, 79 и 108 ЗС

Разпоредбите, към които ТР № 1/2012 г. е издадено, са в силата си и към днешна дата (текстът е по действащата редакция на Закона за собствеността):

  • чл. 68, ал. 1 и 2 ЗС — владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя; държането е фактическа власт, която лицето не държи като своя. Разграничението владение/държане е точката, на която се решава всеки такъв спор.
  • чл. 69 ЗС — „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.“
  • чл. 70 ЗС — добросъвестният владелец е този, който владее на правно основание, годно да го направи собственик; добросъвестността се предполага до доказване на противното.
  • чл. 79 ЗС — собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение за 10 години, а при добросъвестно владение — за 5 години.
  • чл. 108 ЗС — собственикът може да иска своята вещ от всеки, който я владее или държи без основание (ревендикационен иск — процесуалният канал, през който се спори и давностното възражение).

Срокът тече от завладяването, не от нотариалния акт

В Решение № 250 от 23.04.2026 г. по гр. д. № 4869/2023 г. на ВКС (I г. о.) е прието, че ако ползващите се от нотариален акт лица се позоват на придобивна давност за разликата между действително придобитите по наследство и удостоверените в акта права, те трябва да докажат, че са демонстрирали завладяването на останалите съсобственици — самото снабдяване с констативен нотариален акт по едностранното охранително производство не демонстрира нищо на съсобствениците.

Какво не е завладяване

Ясната линия на ВКС от 2012 г. насам е, че обикновените действия по поддръжка не прекъсват „държането“:

  • Ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като поддръжка на съсобствената вещ, „не надхвърлят нуждите на обикновеното ползване“ и не са достатъчни за обективиране на своене — Решение № 327 от 02.06.2026 г. по гр. д. № 4738/2024 г., II г. о. на ВКС.
  • Извършеният ремонт и плащането на данъци не могат да се приемат за преобръщане на държането на идеалните части на сънаследника във владение — Решение № 309 от 27.05.2026 г. по гр. д. № 1697/2024 г., II г. о. на ВКС.

Какво е завладяване

За да приеме промяната на намерението, съдът изисква тя да е намерила ясна външна проява чрез действия, които недвусмислено отричат правата на останалите съсобственици и сънаследници, като владението не е установено по скрит начин или с тяхното съгласие — изрично в Решение № 54 от 29.01.2026 г. по гр. д. № 4731/2024 г., I г. о. на ВКС. В Решение № 222 от 03.04.2026 г. по гр. д. № 1503/2024 г., II г. о. на ВКС (докладчик съдията Соня Найденова) е уважено давностно придобиване, защото владелецът е доказал действия, с които е отблъснал владението на другия съсобственик — като е препятствал възможността му да упражнява правата си.

3. Прекъсване на давността и кога ТР № 1/2012 не се прилага

Прекъсването се постига с предявяване на иск за собственост (ревендикационен или установителен), а не с покани, жалби до общината или административни стъпки. В Решение № 92 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 327/2012 г., II г. о., ГК (докладчик съдията Камелия Маринова) е прието, че прекъсването на придобивната давност за вещно право се постига чрез предявяване на иск за собственост. Обратно — в Решение № 280 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2025 г., I г. о., ГК постъпките на представител на съсобственици пред община за „уреждане на съсобствеността“ са приети за неводещи до прекъсване на давността.

Личното приложение на ТР № 1/2012 е ограничено до отношенията между съсобственици: в Решение № 61 от 07.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2358/2020 г., I г. о., ГК (докладчик съдията Гълъбина Генчева) е прието изрично, че Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС не се прилага спрямо лице, което не е съсобственик.

4. Чести грешки в тези спорове

  1. Разчитане само на изтичането на срока. Десет години фактическа власт без доказано завладяване правят владелеца добър държател, но не и собственик — тежестта на доказване е изцяло в него (чл. 69 вр. с чл. 68, ал. 2 ЗС).
  2. Включителното ползване като „доказателство“. Да живееш в общата къща или да обработваш целия имот не е само по себе си отблъскване на съсобствениците (Решение № 309/2026 г. по гр. д. № 1697/2024 г.).
  3. Ремонти, данъци, застраховки. Плащането на данък сграда и сметосъбиране не отрича правата на сънаследниците — съдът ги квалифицира като правомощия на държател (пак там).
  4. Констативен нотариален акт вместо завладяване. Акт по обстоятелствена проверка не „демонстрира“ нищо на съсобствениците (Решение № 250/2026 г. по гр. д. № 4869/2023 г.).
  5. Опитът да се прекъсне давността с административни стъпки. Давността се прекъсва с предявен иск (Решение № 92 от 21.06.2013 г. по гр. д. № 327/2012 г.), а сигнали до общината не действат (Решение № 280 от 11.05.2026 г. по гр. д. № 3196/2025 г.).
  6. Забуда, че кратката 5-годишна давност важи „по принцип“. Тя изисква кумулативно правно основание, годно да направи владелеца собственик, и добросъвестност по чл. 70, ал. 1 ЗС — при липса и на единия елемент пада, както в Решение № 31 от 19.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2537/2023 г., II г. о., ГК.

5. Как се води казусът

За владелеца, който се позовава на давност:

  1. Опишете хронология на явните прояви на своенето: ограда, заключване, отказ за достъп на съсобственика, искане той да плати сметки, изрично декларирани пред него твърдения, че имотът е само ваш; всяко с дата и доказателство.
  2. Доказвайте чрез свидетели конкретни действия и кога са стигнали до знание на съсобствениците — общи твърдения „владееше като свой“ не минават през чл. 69 ЗС след ТР № 1/2012 г.
  3. Възражението за придобита собственост се заявява в отговора на иска; при нужда — предявен и насрещен иск по чл. 108 ЗС, защото последиците от позоваването се зачитат от момента на изтичане на срока, но само при налично позоваване.

За собственика на идеалните части, който иска да не загуби правото си:

  1. Прекъснете давността навреме с предявен иск за собственост или установителен иск — единственият сигурен механизъм по практиката.
  2. Доказвайте основанието, от което произтича фактическата власт на другия (наследствено делено право, дарение заедно, предварителен договор) — то оборва презумпцията на чл. 69 ЗС още в началото.
  3. Възразявайте срещу всеки „елемент на завладяване“ като действие по поддръжка и искайте съдът да приложи буквално разясненията на ТР № 1/2012 г.

Сродни теми в портала ни: правен анализ на съсобствеността и механизмите за делба, прекратяване на съсобственост чрез съдебен ред, владението и погасителната давност.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.

Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Scroll to Top