Задължението на довереника за предаване на полученото по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД: Практика на Върховния касационен съд

В правната практика често възникват спорове, произтичащи от договор за поръчка, при които довереникът не е изпълнил изцяло задължението си да отчете и предаде на доверителя всички придобити в изпълнение на поръчката средства или вещи. Този тип казуси са изключително чести, тъй като договорът за поръчка е един от най-разпространените граждански договори, регулиращи отношенията между лица, които възлагат изпълнението на определена работа или услуга на друго лице. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по приложението на чл. 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е устойчива и обхваща над четиридесет решения, което свидетелства за значението на тази норма при разрешаването на имуществени конфликти между доверители и довереници.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 284 от ЗЗД регламентира основните задължения на довереника след изпълнението на поръчката. Текстът е структуриран в две алинеи, които разграничават информационното задължение от имущественото задължение за предаване.

Съгласно ал. 1, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката. Това задължение има за цел да осигури прозрачност в отношенията между страните и да позволи на доверителя да упражни контрол върху начина, по който е била изпълнена възложената му задача.

Абсолютно централно за правната квалификация на споровете е разпоредбата на ал. 2. Тя гласи, че довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Тази норма създава пряко право на доверителя да претендира не само отчитане на дейността, но и физическото или парично предаване на всички активи, които довереникът е придобил за сметка на доверителя или в рамките на изпълнението на мандата. Задължението за предаване е обективно и не зависи от вината на довереника, а от факта на получаването на средствата или вещите в рамките на поръчката.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените съдебни актове на Върховния касационен съд разкрива няколко ключови аспекта от приложението на чл. 284, ал. 2 ЗЗД във връзка с други норми от ЗЗД и процесуалното право.

Първо, нормата се прилага строго във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, който дефинира същността на договора за поръчка. В Решение № 2 от 12.01.2026 г. по т. д. № 1241/2024 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, съдът разглежда спор за комисионно възнаграждение и дължими суми по застрахователни полици. Въпреки че основният фокус на решението е процесуален, правната квалификация на спора се базира на чл. 284, ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. ВКС отменя въззивното решение и връща делото, като подчертава необходимостта от задълбочена счетоводна и компютърна експертиза за установяване на точния размер на сумите, получени от довереника (в случая застрахователен касатор), които подлежат на предаване или приспадане. Това показва, че задължението за предаване изисква прецизно доказване на размера на получените средства.

Второ, задължението по чл. 284, ал. 2 ЗЗД се разпростира и върху суми, получени от процесуален представител. В Определение № 5882 от 16.12.2024 г. по гр. д. № 4866/2023 г. на ВКС, Гражданска колегия, Трето отделение, съдът потвърждава осъждането на ответник, действащ като процесуален представител, да заплати на наследник на доверителя сумата от 6030 лева, получена по изпълнителен лист. ВКС приема, че приложението на чл. 284, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД е правилно, тъй като процесуалният представител е получил средства в изпълнение на поръчката (представителството) и е бил длъжен да ги предаде на доверителя или неговите наследници. Касационното обжалване е недопуснато, което затвърждава устойчивата практика, че представителството е вид поръчка, обвързана със задължението за предаване.

Трето, нормата се прилага и в контекста на търговското право и специални законодателства, като Кодекса за застраховането (КЗ). В Определение № 545 от 2.08.2018 г. по т. д. № 2845/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, и идентичното по съдържание Определение № 545 от 2.04.2018 г., съдът разглежда въпроси, свързани с приложението на чл. 284, ал. 2 от КЗ (отменен кодекс, но с аналогична логика) и чл. 51, ал. 1 ЗЗД. ВКС приема, че нормите в КЗ не изключват исковата защита на засегнатите лица, което означава, че общите правила за поръчката и задължението за предаване на полученото остават релевантни за определяне на отговорността на субектите, действащи в застрахователния сектор.

Четвърто, съдебната практика разграничава задължението за предаване от въпроси, свързани с процесуалната допустимост. В много от определенията (напр. Определение № 524 от 11.05.2017 г. и Определение № 671 от 25.10.2016 г.) ВКС разглежда допустимостта на касационното обжалване, като потвърждава, че спорът за суми, дължими по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, е материалноправен и подлежи на обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК. Това подчертава, че отказът на довереника да предаде полученото е самостоятелно основание за иск, който може да стигне до ВКС.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 284, ал. 2 ЗЗД страните често допускат следните грешки:

• Недоказване на връзката между получаването и поръчката: Ищецът често претендира предаване на средства, без да докаже, че те са били получени именно в изпълнение на конкретната поръчка, а не по друго правно основание.
• Пренебрегване на задължението за сметка: Страните фокусират вниманието си само върху паричното предаване, забравяйки, че чл. 284, ал. 2 ЗЗД изисква и предоставяне на подробна сметка за дейността, което е предпоставка за правилното определяне на дължимата сума.
• Грешна правна квалификация на представителството: В случаи, подобни на Определение № 5882 от 16.12.2024 г., ответниците често твърдят, че са действали като процесуални представители, а не като довереници по ЗЗД, опитвайки се да избегнат приложението на чл. 284 ЗЗД. Практиката на ВКС е категорична, че представителството е вид поръчка.
• Липса на искане за експертиза: Както се вижда от Решение № 2 от 12.01.2026 г., отказът да се поиска допълнителна счетоводна експертиза за проверка на всички полици или транзакции води до отмяна на решенията поради непълно установяване на фактическата обстановка.
• Смесване на задълженията по ал. 1 и ал. 2: Често се бърка задължението за уведомяване (ал. 1) със задължението за предаване на имущество (ал. 2). Невъзможността за уведомяване не освобождава от задължението за предаване на полученото.

Как се води казусът

За страната, която претендира предаване на средства (доверителят), стратегията трябва да бъде насочена към доказване на три елемента: наличие на договор за поръчка, факт на изпълнение на поръчката от довереника и факт, че довереникът е получил конкретни средства или вещи в рамките на това изпълнение. Критично важно е да се поиска съдебно-счетоводна експертиза, която да установи точния размер на получените суми, както е посочено в Решение № 2 от 12.01.2026 г. Ищецът трябва да изиска и предоставяне на сметка, за да се установи дали са извършени разходи, които намаляват дължимата сума.

За страната, която се брани (довереникът), защитата може да се гради върху няколко направления. Първо, може да се твърди, че средствата не са получени в изпълнение на поръчката, а по друг договор или като лична собственост. Второ, довереникът може да предяви възражение за прихващане с дължимото му комисионно възнаграждение или разходи, направени в изпълнение на поръчката, както е разгледано в контекста на Решение № 2 от 12.01.2026 г. Трето, може да се оспорва фактът на получаване на средствата, като се изисква доказване от ищеца, че сумите са влезли в имуществената сфера на довереника.

Важно е да се отбележи, че нормата не е процесуална, а материалноправна. Следователно, въпросите за сроковете за обжалване и таксите се регулират от общите правила на ГПК. Касационното обжалване на решения по тези спорове е възможно при условията на чл. 280 ГПК, както се вижда от множеството определения за недопускане на касация (напр. Определение № 5882 от 16.12.2024 г.), което означава, че ВКС проверява само за съществени нарушения на закона или противоречия в практиката, а не за преценка на доказателствата.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 284 ЗЗД

• Решение № 110 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2013 г — Не е достатъчно той да създава очакване за бъдеща възможност за събиране на такива, включително свидетелски показания, да индицира, че са се осъществили твърдяните релевантни факти, които да бъдат установявани с допълнителни доказателства в случай, че решението бъде отменено.
• Решение № 63 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2380/2020 г — Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.