Table of Contents

Как се оспорва истинността на документ в съдебно производство по чл. 194, ал. 1 ГПК?

Оспорването на истинността на писмен документ е един от най-честите и критични моменти в гражданското и търговското съдебно производство. Практическият спор възниква, когато една от страните в процеса твърди, че представеният от противната страна документ е фалшифициран, подправен или не отговаря на истината, и иска той да бъде изключен от доказателствата. Този проблем е особено актуален в трудовите спорове, търговските искове и делата за вземания, където писмените доказателства (договори, заповеди, разписки, актове) са основата на претенциите. Успешното оспорване може да промени изхода на делото, затова процедурата по чл. 194 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е строго регламентирана.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ГПК определя начина, по който съдът извършва проверката за истинност на оспорен документ. Съгласно буквалния текст, проверката се извършва чрез три основни средства:

Сравняване с други безспорни документи;
Разпит на свидетели;
Назначаване на вещи лица.

След извършване на тази проверка, съдът се произнася с определение, с което признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В случай, че документът бъде признат за неистински, той се изключва от доказателствата по делото. Също така, съдът е длъжен да го изпрати на прокурора заедно със своето определение, което инициира евентуално наказателно производство за фалшификация. Ал. 3 на чл. 194 ГПК допуска и произнасяне по оспорването с решението по делото, като тогава документът и препис от решението се изпращат на прокурора.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че чл. 194 ГПК често се разглежда в контекста на касационния контрол, особено когато оспорването е свързано с материалноправни последици. Ето конкретни изводи от предоставените решения:

Определение № 2104 от 4.07.2025 г. по т. д. № 753/2025 г., I т. о.: В това решение ВКС разглежда въпроси, свързани с чл. 194, ал. 1 ГПК в търговско производство. Съдът подчертава, че касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, ако те не са формулирани като ясен правен въпрос. Несъгласието с правните аргументи на въззивния съд, включително тези относно оценката на доказателствата, не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, освен ако не е налице „очевидна неправилност“.
Определение № 65 от 7.02.2020 г. по гр. д. № 3490/2019 г., IV г. о.: Въпреки че основният фокус е върху трудовото право (чл. 194 КТ), решението илюстрира принципа, че „очевидна неправилност“ по смисъла на ГПК настъпва, когато съдебният акт е постановен „извън закона“ или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. При оспорване на документи, ако съдът е оценил доказателствата в тяхната съвкупност, това не е основание за касация, дори ако страната не е съгласна с извода.
Решение № 50026 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 2604/2022 г., III г. о.: В трудов спор, ВКС потвърди, че изводите на съда относно фактическата обстановка (включително тези, базирани на писмени доказателства и показания на свидетели) съответстват на събраните доказателства. Това показва, че когато съдът е приложил чл. 194 ГПК чрез разпит на свидетели и сравнение с документи, неговият извод за истинността се уважава, стига да е мотивиран.
Определение № 2783 от 2.10.2023 г. по гр. д. № 879/2023 г., IV г. о.: ВКС остави без разглеждане касационна жалба, тъй като повдигнатите въпроси не отговаряха на изискванията за общо основание за допускане. Това подсказва, че просто оспорване на оценката на документите, без да се посочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, не е достатъчно за касация.
Определение № 511 от 4.02.2026 г. по гр. д. № 3681/2025 г., III г. о.: В по-скорошно решение, ВКС разглежда приложението на чл. 194, ал. 1 КТ (Трудов кодекс) във връзка с ГПК процедурите. Практиката показва стабилност в подхода, че процедурните изисквания за оспорване на документи трябва да са спазени стриктно на първо и второ съдебно ниво, преди да се търси касационна проверка.
Определение № 2593 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 883/2025 г., III г. о.: ВКС потвърди, че производството по чл. 288 ГПК (допускане на касация) изисква наличие на специфични основания. Ако оспорването на документа е било разрешено по същество от въззивния съд чрез надлежна проверка по чл. 194 ГПК, касационният съд няма да преразглежда фактическата обстановка.

Чести грешки

При прилагането на чл. 194 ГПК страните често допускат следните процесуални грешки:

Липса на мотивирано оспорване: Страните често оспорват документ само с общо твърдение за неистинност, без да посочват конкретни обстоятелства, които да обосноват съмнението (напр. липса на подпис, несъответствие в датите, противоречие с други документи).
Непредставяне на доказателства за оспорването: Съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК, проверката се извършва чрез сравнение, свидетели или вещи лица. Ако страната не предложи такива доказателства, съдът няма как да извърши проверката и оспорването ще бъде отхвърлено като недоказано.
Пропускане на срока за оспорване: Оспорването трябва да бъде направено в рамките на производството, преди съдът да е приел документа като доказателство. Късното оспорване може да не бъде прието.
Бъркане на оспорване на истинността с оспорване на валидността: Чл. 194 ГПК се отнася за физическата/техническа истинност на документа (дали е фалшификат), а не за неговата правна валидност (дали е нищожен или унищожаем). Тези два института са различни и изискват различни правни основания.
Липса на искане за вещи лица: В сложни случаи, където се оспорват почерци или технически характеристики на документа, липсата на искане за назначаване на вещо лице е фатална грешка, тъй като съдът не може сам да направи графологична или техническа експертиза.
Неправилно формулиране на касационния въпрос: При обжалване, страните често се опитват да преразгледат фактическите изводи на съда за истинността на документа, което не е допустимо при касационен контрол, освен ако не е налице очевидна неправилност.

Как се води казусът

За страната, която иска оспорване:

Подайте писмено оспорване на истинността на документа в срок, преди съдът да го включи в доказателствената база.
В оспорването посочете конкретно защо считате документа за неистински (напр. липса на подпис, различен почерк, противоречие с оригинала).
Предложете доказателства за извършване на проверката: посочете свидетели, които могат да потвърдят или опровергаят истинността, или поискайте назначаване на вещо лице (графолог, технически експерт).
Ако съдът отхвърли оспорването с определение, обжалвайте го като част от обжалването на крайното решение, или поискайте произнасяне с решението по делото.

За страната, която се брани (притежателя на документа):

Представете оригинала на документа, ако е бил представен копие.
Предложете контрадоказателства: свидетели, които да потвърдят автентичността, или други безспорни документи, които кореспондират с оспорения.
Ако е поискана експертиза, сътрудничете на вещото лице и оспорвайте евентуални противоречия в експертизата чрез допълнителни въпроси или искане за допълнителна експертиза.
Възразявайте срещу оспорването, ако то е направено късно или е лишено от конкретика.

Процесуални аспекти

Чл. 194 ГПК е процесуална норма. Производството по оспорване на истинността е част от общото съдебно производство. Определенията, с които съдът се произнася по оспорването (чл. 194, ал. 2 ГПК), обикновено не подлежат на самостоятелно обжалване, а се оспорват заедно с решението по делото, освен ако законът не предвижда друго за конкретни случаи. При касационно обжалване, основанието за допускане е чл. 280, ал. 1 ГПК. Таксите за производството се определят по общия ред за държавни такси за съответния вид дело (гражданско, търговско, трудово). Разноските за вещи лица се поемат от страната, която е поискала експертизата, или се разпределят от съда в зависимост от изхода на спора.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 194 ГПК

Решение № 2074 от 4.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2024 г — От съдържанието на нормата следва, че сравняването с други безспорни документи е допустимо доказателствено средство в производството по чл.
Решение № 10092 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2010 г — Касаторът ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 615/29.12.2009 г.