Обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК: Компетентност, срокове и предпоставки за допускане

В правната практика често възникват ситуации, в които лицето е убедено в правотата си и има сериозен риск от осуетяване на бъдещото изпълнение, но все още не е предявило иск пред съда. В такива случаи законът предоставя инструмент за превантивна защита – обезпечението на бъдещ иск. Разпоредбата на чл. 390 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ключова за този институт, тъй като регламентира изключително важни аспекти като компетентността на съда, сроковете за предявяване на иска и специфичните условия за спиране на изпълнението. Честотата на прилагането на тази норма се дължи на необходимостта от бърза реакция при имуществени спорове, трудови конфликти или застрахователни претенции, където времето е критичен фактор за ефективността на правната защита.

Какво точно казва разпоредбата

Текстът на чл. 390 ГПК, в редакцията му, обхваната от Държавен вестник, бр. 42 от 2009 г. и бр. 100 от 2010 г., установява следната правна рамка:

Алинея 1 определя, че обезпечение може да се иска и преди предявяването на иска. Компетентен да разгледа молбата е родово компетентният съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Това правило позволява гъвкавост при избора на съд, улеснявайки достъпа до правосъдие за заявителя.

Алинея 2 въвежда специално правило за искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот. В тези случаи компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска. Това разграничение е важно за избягване на процесуални грешки при спорове, свързани с недвижими имоти.

Алинея 3 регламентира задължителния срок за предявяване на иска. Съдът, който е допуснал обезпечението, определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако в определения срок не бъдат представени доказателства за предявяването на иска, съдът служебно отменя обезпечението. Това е гаранция, че обезпечението не се използва за неоснователно блокиране на имуществото на длъжника без реално намерение за водене на процес.

Алинея 4 урежда специфичния случай на обезпечение чрез спиране на изпълнението. Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Законът изрично предвижда, че спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.

Как съдилищата прилагат нормата

Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС) изяснява приложението на чл. 390 ГПК в различни казуси. Ето основните изводи, формирани от анализ на конкретни определения:

В Определение № 46 от г. на ВКС по ч. гр. д. № 467/2022 г., II г. о., ГК, съдът приема, че не може да бъде допуснато обезпечение на недопустим иск. В конкретния случай молбата по чл. 390, ал. 4 ГПК е отхвърлена, тъй като търсената мярка (спиране на изпълнението) е целяла постигане на резултата от исковия процес предварително, при липса на действително нарушение на владението. Съдът подчертава, че получаването на съобщения за насрочване на въвод, без той да е извършен, не поражда право на иск по чл. 75 ЗС, а следователно и обезпечението на такъв иск е неоснователно.

В Определение № 3815 от 30.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5044/2023 г., II г. о., ГК, се разглежда въпросът за допускане на обезпечение без гаранция. ВКС потвърждава, че ако въззивният съд е намерил бъдещия иск за вероятно основателен, подкрепен с убедителни писмени доказателства, чл. 391 ГПК дава възможност обезпечението да бъде допуснато и без определяне на гаранция. Съдът отбелязва, че липсата на очевидна неправилност в определението на апелативния съд, който е преценил доказателствата, е основание за недопускане на касационно обжалване.

В Определение № 21 от г. на ВКС по ч. гр. д. № 4685/2021 г., I г. о., ГК, се потвърждава допустимостта на обезпечението на бъдещи искове за имуществени вреди, предявени на основание чл. 45 вр. чл. 53 ЗЗД и чл. 145 ЗЗД. ВКС не допуска касационно обжалване на въззивното определение, с което е допуснато обезпечение чрез възбрана и запор при условията на чл. 391, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въз основа на писмени доказателства и при представяне на парична гаранция. Това показва, че при наличие на солидна документална база, съдът може да допусне обезпечението, дори преди официалното внасяне на исковата молба, стига да са спазени условията за гаранция.

В Определение № 4208 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2023 г., IV г. о., ГК, макар и по повод на чл. 390 КЗ (Кодекс за застраховането), се засяга процесуалният аспект на обжалването на определения по обезпечителни производства. Съдът анализира предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, като отбелязва, че фактическите констатации на въззивния съд (напр. относно ремонта на превозно средство) не обуславят изводите за недопустимост, ако не са приети като правопораждащи за спорното право. Това илюстрира строгия подход на ВКС към допускането на касационно обжалване на определения по чл. 390 ГПК, което е възможно само при наличие на очевидна неправилност или противоречие с правната практика.

Чести грешки

При прилагането на чл. 390 ГПК страните често допускат следните грешки:

Първо, пропускане на едномесечния срок за предявяване на иска. Много често обезпечението се отменя служебно, защото ищецът не е внесъл исковата молба в срока, определен от съда, или не е представил доказателство за това в срок.

Второ, грешен избор на компетентен съд. Особено при искове, свързани с недвижими имоти, е важно да се спазва правилото за окръжния съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска, както предвижда ал. 2.

Трето, липса на гаранция при спиране на изпълнението. Чл. 390, ал. 4 ГПК е императивен – спиране на изпълнението се допуска само срещу гаранция. Молби, подадени без гаранция, се отхвърлят като недопустими.

Четвърто, опит за обезпечаване на недопустим иск. Както показва практиката (Определение № 46 от 28.02.2022 г.), ако материалноправното основание за бъдещия иск не съществува или искът е недопустим, обезпечението не може да бъде допуснато.

Как се води казусът

За страната, която иска обезпечение:

1. Подгответе молбата по чл. 390 ГПК, в която ясно посочете бъдещия иск, правното му основание и доказателствата, които го подкрепят.

2. Определете компетентния съд според правилата в ал. 1 и ал. 2 (адрес на ищеца или местонахождение на имота).

3. Ако искате спиране на изпълнението, задължително приложете гаранция (парична или банкова гаранция).

4. След допускане на обезпечението, незабавно предявете иска в определения от съда срок (максимум един месец) и представяйте доказателство за това в същия срок.

За страната, която се брани:

1. Проверете дали е спазена компетентността на съда.

2. Оспорете основателността на бъдещия иск, като представите доказателства, че искът е недопустим или неоснователен.

3. Ако обезпечението е допуснато без гаранция, когато законът я изисква (напр. при спиране на изпълнението), заявете това като нарушение.

4. Обжалвайте определението пред въззивния съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Процесуални аспекти: обжалване и срокове

Определенията по чл. 390 ГПК се обжалват пред въззивния съд в 7-дневен срок от съобщаването им. Обжалването е по реда на чл. 396, ал. 2 ГПК. Касационно обжалване е допустимо само при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, т.е. когато решението е очевидно неправилно или противоречи на правната практика. Таксите за частна жалба и частна касационна жалба се определят съгласно Тарифата за съдебните такси, като за частна жалба обикновено е 50 лв., а за частна касационна жалба – 100 лв. (за физически лица) или съответните размери за юридически лица, в зависимост от конкретния случай и актуалните разпоредби, които не са цитирани буквално в предоставения материал, но са стандартни за производството.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 390 ГПК

• Определение № 3213 от 12.11.2025 г. на ВКС — Частният касатор навежда оплакване за неправилност на обжалвания акт.
• Решение № 77 от г. на ВКС по т. д. № 332/2024 г — Подлежат на обезщетяване уврежданията, когато не е имало правно основание от предприемане на исковото производство, съответно от налагане на ограничения по чл.