Как се изчисляват процесуалните срокове по чл. 60 от ГПК и кога изтичането им води до загуба на право?
В съдебната практика един от най-честите и фатални за страните въпроси е правилното изчисляване на процесуалните срокове. Често срещани спорове възникват, когато една от страните твърди, че жалбата или искът са предявени в срок, а другата оспорва това, като се позовава на грешка в броенето на дните, месеците или годините. Неправилното прилагане на правилата за изчисляване на сроковете води до прекратяване на производството, отхвърляне на иск като недопустим или отпадане на право на обжалване. Разпоредбата на чл. 60 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е фундаментална за сигурността на правния оборот, тъй като установява единни правила за всички граждански дела.
Какво точно казва разпоредбата
Разпоредбата на чл. 60 от ГПК установява детайлен механизъм за изчисляване на сроковете, които могат да бъдат определени в години, месеци, седмици или дни.
Съгласно ал. 1, срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. Това означава, че методът на броене зависи изцяло от мерната единица, в която е определен срокът в закона или в съдебния акт.
Ал. 2 регламентира изчисляването на сроковете, които се броят на години. Такъв срок изтича в съответния ден на последната година. Ако обаче месецът в последната година няма съответно число (например, ако срокът започва да тече от 31-ви, а последният месец е февруари), срокът изтича в последния ден на този месец.
Ал. 3 урежда сроковете, които се броят на месеци. Те изтичат на съответното число на последния месец. Аналогично на правилото за годините, ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
Ал. 4 определя, че срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
Ал. 5 е ключова за най-често срещаните кратки срокове – тези, които се броят на дни. Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът. Той изтича в края на последния ден. Това означава, че денят, в който е извършено действието, което стартира срока (например връчването на копие от решението), не се включва в изчислението.
Ал. 6 предвижда защита на страните в случаите, когато последният ден от срока е неприсъствен ден за съда. В такъв случай срокът не изтича в неприсъствения ден, а се отлага до първия следващ присъствен ден.
Как съдилищата прилагат нормата
Върховният касационен съд (ВКС) формира устойчива практика относно приложението на сроковете, макар че много от цитираните решения засягат специфични материалноправни норми, които използват терминологията за срокове или са свързани с процесуални действия, подчинени на общите правила на ГПК.
В Решение № 60102 от 02.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1922/2020 г., I т. о., ТК, съдът разглежда въпроси, свързани с погасителната давност и предявяването на иск. В мотивите си ВКС приема, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това илюстрира принципа, че процесуалните действия имат конкретни моменти на извършване, които са критични за запазване на правата. В случая е прието, че за периода 17.01.2015 г. – 11.01.2018 г. давностният срок не е изтекъл, докато за предишния период е основателно възражението за изтекла давност.
В Определение № 341 от г. на ВКС по т. д. № 1284/2019 г., II т. о., ТК, се разглежда въпросът за допускане до касация. Съдът анализира дали национална норма (чл. 60а от Закона за банките) противоречи на международни актове. ВКС приема, че доколкото разпоредбите са в полза на масата на несъстоятелност и сигурността на банковата система, твърденията за противоречие с ЕКПЧ и ДФЕС са неоснователни. Това решение подчертава, че процесуалните възражения за допустимост на жалби трябва да бъдат прецизно формулирани, за да бъдат приети за разглеждане.
В Определение № 50198 от 07.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2114/2022 г., IV г. о., ГК, се обсъждат изискванията за допускане на касационно обжалване. ВКС приема, че поставените от касатора правни въпроси са общи и не адресират основния извод на съда, поради което не осъществяват предпоставката за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът подчертава, че въззивният съд трябва да обсъди подробно всички данни, а несъгласието с крайния резултат не е само по себе си основание за касация. Това е важно за страните, които подготвят жалби – те трябва да идентифицират конкретен правен въпрос, а не просто да оспорват фактите.
В Определение № 2124 от 12.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2483/2023 г., I г. о., ГК, се разглежда отказ за вписване на договор за замяна на имоти. ВКС отменя отказа, тъй като данъчната оценка е представена и отбелязването за липса на задължения е достатъчно. В тази част отказът е признат за неоснователен. Решението илюстрира, че процесуалните изисквания за представяне на документи трябва да бъдат спазени, но формалните пречки не могат да блокират правото, ако същността на искането е основателна.
В Определение № 3675 от 14.07.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2293/2025 г., I г. о., ГК (цитирано в статистиката като част от практиката по чл. 60 от ЗКИР, което е аналогично на ГПК за сроковете), се потвърждава, че при частни касационни жалби се проверява законосъобразността на определенията за вписване.
Чести грешки
1. Включване на началния ден в срока по чл. 60, ал. 5 ГПК. Най-честата грешка е страните да започнат да броят дните от деня, в който са получили документа. Правилото е, че броенето започва от следващия ден.
2. Неотчитане на неприсъствените дни. Страните често пропускат да проверят дали последният ден от срока е събота, неделя или официален празник. В такъв случай срокът се удължава до първия работен ден.
3. Грешно изчисляване на месечни и годишни срокове. При липса на съответно число в последния месец (например 31-ви в месец с 30 дни), срокът изтича в последния ден на месеца, а не се пренася за следващия.
4. Непрецизни правни въпроси при касация. Както се вижда от Определение № 50198 от 12.04.2023 г., общите въпроси, които не засягат конкретния спор, не водят до допускане на жалбата.
5. Липса на доказателства за спазване на сроковете. Страните понякога не представят доказателства за датата на получаване на актовете, което прави невъзможно точното изчисляване на началото на срока.
Как се води казусът
За страната, която иска (ищец/жалбоподател):
1. Уверете се, че сте получили копие от акта, срещу който обжалвате, и запазете разписката за получаване.
2. Изчислете срока, като започнете броенето от деня след получаването.
3. Проверете календара за неприсъствени дни в края на срока.
4. Предявете жалбата или иска в канцеларията на съда преди края на последния ден от срока.
5. При касационно обжалване формулирайте ясен правен въпрос, който е от значение за изхода на спора.
За страната, която се брани (ответник/жалба срещу жалба):
1. Проверете датата на депозиране на жалбата/иска и датата на връчване на акта на жалбоподателя.
2. Изчислете срока стриктно по правилата на чл. 60 ГПК.
3. Ако срокът е пропуснат, заявете възражение за недопустимост на жалбата/иска в първото си писмено становище.
4. Предоставете доказателства за датата на връчване, ако те са в ваше притежание.
Процесуални актове, срокове и такси
Съгласно предоставения материал, нормата на чл. 60 ГПК е процесуална и се прилага за изчисляване на сроковете за обжалване на съдебни актове.
* Обжалвани актове: Решения и определения на въззивните и първоинстанционните съдилища. В материалите се споменават обжалвания на решения на Софийски апелативен съд (Определение № 341 от 20.05.2020 г.), на Апелативен съд Варна (Решение № 60102 от 6.10.2021 г.) и на Добричкия окръжен съд (Определение № 2124 от 12.07.2023 г.).
* Срокове: Сроковете за обжалване се изчисляват по правилата на чл. 60 ГПК. За касационно обжалване на решения по чл. 280 ГПК срокът е един месец от връчването на решението. За частни жалби срещу определения срокът е 7 дни.
* Такси: В Определение № 341 от 20.05.2020 г. се посочва, че касаторът не следва да внася предварително държавна такса по чл. 60а ал. 2 ЗБН. В Определение № 2124 от 12.07.2023 г. се разглежда държавна такса за вписване, определена на база данъчна оценка (29 лв. за имоти с оценка 29 004,90 лв.). В Определение № 50198 от 12.04.2023 г. се присъждат разноски за касационно производство в размер на 2500 лева.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 60 ГПК
- Решение № 10589 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6502/2013 г — По принцип удължаване или продължаване на срок може да се иска ако той не е изтекъл, а след като е изтекъл се иска възстановяване или подновяване.
- Решение № 8101 от г. на ВАС по адм. д. № 15649/2014 г — Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото и без да е направено възражение от другата страна.