Връщане на държавна такса при промяна на размера на иска: Практика на Върховния касационен съд по чл. 74 ГПК

В гражданското и търговското производство един от най-честите практически въпроси, с които се сблъскват страните, е свързан с финансовите последици от промяната на размера на предявения иск. Искането за промяна на исковата претенция е право на всяка страна, но то не е безплатно. Нормата, която регулира този въпрос, е чл. 74 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Въпреки видимата си простота, приложението на тази разпоредба често води до спорове относно задължението за донасяне на такси или правото на възстановяване на вече платени суми. Настоящата статия анализира устоялата се практика на Върховния касационен съд (ВКС) по този въпрос, базирана на конкретни определения и решения, с цел да предостави ясна правна ориентация за адвокатите и страните в производството.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ГПК е императивна и ясна в съдържанието си. Тя урежда два различни хипотези, които засягат финансовите отношения между държавата и страните в процеса. Първата хипотеза предвижда, че при намаление на искането, внесената държавна такса не се връща на ищеца. Това означава, че ако ищецът първоначално е платил такса за по-голям размер на иска, а впоследствие е намалил претенцията си, разликата в таксата, която е била платена за първоначалния, по-висок размер, остава в полза на държавата и не подлежи на възстановяване. Законодателят е приел, че самото действие на предявяване на иск в по-голям размер е създало процесуални действия и разходи за съда, които не могат да бъдат компенсирани чрез връщане на таксата, дори и искането да е намалено.

Втората хипотеза по чл. 74, ал. 1 ГПК урежда ситуацията при увеличение на искането. В този случай законът предвижда, че таксата върху разликата се довнася. Това означава, че ако ищецът реши да увеличи размера на исковата претенция, той е длъжен да заплати допълнителна държавна такса, съответстваща на разликата между първоначалния и новия, по-голям размер на иска. Без донасянето на тази такса, увеличението на иска не може да бъде прието от съда, тъй като липсва процесуално условие за допустимост на промяната в размера на претенцията.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд показва, че чл. 74, ал. 1 ГПК често е свързан с други процесуални и материалноправни норми, особено в контекста на касационното обжалване и изпълнителното производство. В определенията на ВКС нормата фигурира като част от правното основание за решаване на въпроси, свързани с разноските и допустимостта на жалби.

В Определение № 4205 от 19.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4317/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Хрипсиме Мъгърдичян, нормата от чл. 74, ал. 1 ГПК е цитирана във връзка с чл. 441 ГПК и чл. 45 ЗЗД. В това определение съдът разглежда въпроси, свързани с очевидната неправилност на въззивните решения и основанията за допускане до касационен контрол по чл. 280 ГПК. Въпреки че основният фокус е върху допустимостта на касацията, включването на чл. 74 ГПК в заглавието на акта подчертава връзката между процесуалните действия на страните и финансовите им задължения, които са неразривно свързани с движението на делото.

Друг пример е Определение № 3872 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5223/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров. Тук чл. 74, ал. 1 ГПК е приложен във връзка с чл. 441, ал. 1 ГПК и чл. 45 ЗЗД. Съдът разглежда въпроси, свързани с изпълнителното производство, спирането му и действията на съдебния изпълнител. Решението подчертава, че процесуалните действия, включително тези, засягащи имуществените отношения и разноските, трябва да бъдат оценени в светлината на действащите норми, като чл. 74 ГПК е част от този правен контекст, който определя финансовите рамки на спора.

В Определение № 250 от г. на ВКС по гр. д. № 4241/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова, чл. 74, ал. 1 ГПК е посочен във връзка с норми от Кодекса на труда (КТ). Това показва, че правилата за таксите при промяна на иска се прилагат и в трудовите спорове, където често има промени в размера на обезщетенията или другите вземания. Съдът разглежда допустимостта на касационно обжалване и обосноваността на разноските, като процесуалните изисквания за таксите са предпоставка за правилното протичане на производството.

Определение № 2455 от 14.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, също включва чл. 74, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 344 КТ. В този казус се разглеждат въпроси, свързани с трудово правоотношение и професионална квалификация. Практиката потвърждава, че дори когато основният спор е материалноправен, процесуалните изисквания, включително тези за таксите при промяна на иска, са от съществено значение за допустимостта на жалбите и правилното формиране на исковата претенция.

Чести грешки

При прилагането на чл. 74 ГПК страните и техните представители често допускат следните грешки:

• Недонасяне на такса при увеличение на иска: Ищецът подава молба за увеличаване на иска, но не донася таксата за разликата. Това води до отказ на съда да приеме увеличението, тъй като липсва процесуално условие за допустимост.
• Очакване за връщане на такса при намаление: Страните често твърдят, че при намаление на иска държавата е длъжна да върне разликата в таксата. Това е неправилно тълкуване, тъй като законът изрично забранява такова връщане.
• Обжалване на определения за разноски без допустимост: Често се правят опити за обжалване на решения, свързани с разноските, без да са налице основанията по чл. 280 ГПК, както е видно от цитираните определения на ВКС, които не допускат касация при липса на правен въпрос или противоречие в практиката.
• Смесване на материалноправни и процесуални основания: Страните често обосновават жалбите си с анализ на доказателствата, вместо да посочат конкретни правни норми, чието тълкуване е неясно или противоречиво, което е изискване за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Как се води казусът

За страната, която иска промяна на размера на иска, действията са следните:

1. При увеличение на иска: Трябва да се подаде писмена молба за увеличаване на исковата претенция. Едновременно с това или в срок, определен от съда, трябва да се донаесе държавна такса за разликата между първоначалния и новия размер на иска. Без доказателство за донасянето на таксата, съдът няма да разгледа увеличението.
2. При намаление на иска: Трябва да се подаде писмена молба за намаление на исковата претенция. Не е необходимо да се очаква връщане на разликата в таксата. Страната трябва да приеме, че вече платената сума остава в полза на държавата.

За страната, която се брани (ответникът), действията са:

1. Проверка на допустимостта: При увеличаване на иска от ищеца, ответникът следва да провери дали е донесена таксата за разликата. Ако не е, той може да възрази срещу допустимостта на увеличението.
2. Възражения срещу разноските: При намаление на иска, ответникът може да настоява за присъждане на разноски, свързани с процесуалните действия, които са били извършени преди намалението, тъй като те са били необходими за защитата му.

Процесуални аспекти: Обжалване, срокове и такси

В контекста на предоставените материали, чл. 74 ГПК често е свързан с производството по чл. 288 ГПК (допускане на касационно обжалване). Определенията на ВКС, като Определение № 4205 от 19.09.2025 г. и Определение № 3872 от 13.08.2024 г., подчертават, че за да бъде допуснато касационно обжалване, трябва да са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на такива основания, включително липсата на правен въпрос или противоречие в практиката, води до отказ за допускане.

Таксите за касационно обжалване се определят съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурите, следствените органи и службите по регистрация. При промяна на размера на касационната жалба или на свързаните с нея претенции, се прилагат същите правила като по чл. 74 ГПК: при намаление таксата не се връща, а при увеличение се довнася. Сроковете за обжалване на определенията на ВКС за недопускане на касация не са предвидени, тъй като тези определения са окончателни и не подлежат на обжалване, както е посочено в цитираните актове.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 74 ГПК

• Решение № 217 от 11.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 62/2014 г — Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 1510/17.07.2013 г.
• Решение № 46 от г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г — Поради изрично очертаната персонална легитимация, активно легитимирани да предявяват подобни искове са само лица, които притежават качеството „съдружник“ или „акционер“ в дружеството, решенията на чието общо събрание се атакуват пред съда по реда на чл.